Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    884                          08.05. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС

на двадесет и шести април 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  СТАНИМИРА ДРУМЕВА                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :   Р. ЙОСИФОВ 

                                                               ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                       

Секретар    Кр.Л.

Прокурор   А.Червеняков

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 169 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба от Р.Р.Ж. *** срещу Решение №590/1.12.2017 год.,постановено по анд.№2095/2017 год. по описа на РС-Несебър, с което е потвърдено НП издадено от Началник сектор към ОДМВР-Бургас,РУ-Несебър.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради допуснати нарушения на процесуалните норми и необоснованост.Счита,че нарушението за което е санкциониран не е установено по категоричен начин,тъй като съдът неправилно е дал вяра само на показанията на свидетелите на административния орган,но е и тези посочени от касатора.Твърди ,че проверяващите органи са длъжни да спазват указанията за използване на техническото средство за установяване на алкохол, независимо че водача е отказал извършването на кръвна проба.Иска отмяна на съдебното решение, както и на потвърденото с него НП .

         В с.з. касаторът редовно и своевременно призован не изпраща представител.По делото е постъпила молба от процесуалният представител на касатора,с която се поддържат всички оплаквания посочени в касационната жалба.

         Ответната страна ,редовно и своевременно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата..

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.2 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.За прецизност съдът счита че следва да посочи ,че твърдяната от касатора „необоснованост“ на съдебния акт не съставлява касационно основание по чл.348 ал.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.В резултат на проверката съдът  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Несебър е потвърдил НП №17-0304-002647/3.08.2017 год.,издадено от Началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър,с което на  Р.Р.Ж. *** за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП са наложени на осн.чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП административни наказания “глоба“ в размер на  1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

        За да постанови своя съдебен акт РС- Несебър е приел,че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като е преценил че нарушението и обстоятелствата при които  е извършено са описани  пълно и ясно, а фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото  доказателства. По същество съдът  е приел че наказаното лице е осъществило състава на нарушението на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП ,поради което правилно е била ангажирана отговорността му по чл.1274 ал.1 т.2 ЗДвП.

        Настоящият състав  споделя изцяло направените от въззивната инстанция правни изводи.Съдебното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и е съобразено с материалните норми и процесуалните правила.Фактът на извършеното нарушение и неговото авторство са безспорно установени.В случая касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над релевантните стойности по чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП, която концентрация е установена по предвидения от законодателя ред.Разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП постановява,че редовно съставения АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачитат от съда.Така въведената от законодателя презумция е оборима, като тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице.В настоящия случай такива доказателства не са представени.Правилно районния съд е ценил показанията на св.Ж. ,с оглед всички доказателства по делото ,отчитай и факта че същата е съпруга на наказаното лице и заинтересована от изхода на спора.Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаването на НП.

        Неоснователно според настоящия състав е и възражението на касатора за допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба №30 от 27.06.2001 год.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. при извършената в административно наказателното производство проверка за употреба на алкохол с техническо средство.По делото липсват категорични доказателства,че мундщука който е бил поставен на техническото средство Дрегер е бил използван от друго лице.Нещо повече АУАН е подписан от касатора без каквито и да са възражения.Такива не са били направени и пред АНО в  указания 3-дневен срок.Освен това,видно от доказателствата по делото водачът е отказал да даде кръв за изследване.При това положение и съгласно чл.6 пр.трето от Наредбата меродавно е показанието на техническото средство, което е отчело наличието на алкохол 1.11 промила.Показанието на техническото средство е доведено до знанието на водача още в момента, в който то е извършено и той е имал възможността, след като оспорва това показание, да даде кръв за изследване употребата на алкохол и по този начин да установи обективно съдържанието на алкохол в кръвта.

       С оглед на изложеното  ,настоящата инстанция не установи наличието на касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила като валидно,допустимо и правилно.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

 

                                             

 

                                               Р   Е   Ш   И

 

      ОСТАВЯ в сила Решение № 590/1.12.2017 год. постановено по анд.№2095/2017 год. на РС-Несебър.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                               2.