Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1684                   10 октомври 2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

Секретар Ирина Ламбова

като разгледа административно дело  номер  1696  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Г.М. с ЕГН **********, с адрес *** в лично качество против ЗППАМ №18-0769-001427/01.06.2018г. на полицейски инспектор, към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

Твърди се нищожност на оспорения акт, поради некомпетентност на органа – негов издател предвид обстоятелството, че цитираната като упълномощаваща го да издава ПАМ заповед № 251з-209/18.01.2017г., предхожда по време на постановяването си последните и най-актуални изменения на разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, както и незаконосъобразност на заповедта, с изразени претенции за невярност на отразената в същата фактическа обстановка.

          Ответникът в производството – Полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция не изпраща представител, но оспорва жалбата в придружителното писмо.         

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 01.06.2018г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта. Жалбата е регистрирана в деловодството на съда на 20.06.2018г., но по делото е приложена товарителница на „Ин тайм“ куриер, (л.7), видно от която жалбата е изпратена по пощата на 15.06.2018г. в последния ден на законовоопределения срок. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена от лице с правен интерес да я оспори.                                           

    Относно компетентността на адм. орган Съдът преценя ледното: Ответникът представя Заповед № 251з-209/18.01.2017г. /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.31/; Видно от т.1.8 на цитираната заповед Директорът на ОД МВР – Бургас е упълномощил полицейските инспектори в сектор Пътна полиция да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки  по закона за движението по пътищата. Разпоредбата е обща, като визира всички допустими и нормативноуредени от ЗДвП – ПАМ. В този смисъл неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва материална компетентност в лицето на полицейския инспектор да постанови ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“, ЗДвП. Напротив, предвид общия характер на упълномощителната разпордба на коментираната заповед, става ясно, че компетентността на органа не е ограничена нито от материалноправна нито от времева страна, за да се поддържа тезата за некомпетентност. Ирелевантни в този случай са броя и вида на редакциите в закона, следващи датата на постановяване на самата Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на Директорът на ОД МВР – Бургас.

При разглеждане на заповедта съдът достига до извод за валидността на спорния адм. акт, поради което преценена следва да бъде и неговата законосъобразност.

В тази връзка преценката следва да бъде извършена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал - АУАН № 17-0769-001985/16.07.2017г.; талон за медицинско изследване № 07125936 (л.6);, ведно с електронен фиш за налагане на глоба Серия К №1565395 и квитанция за заплатен фиш с извлечение от устройство за електронно разплащане (л.9-11).

По делото в качеството на свидетел е разпитан и актосъставителят А.Г.И., който потвърждава отразените в АУАН обстоятелства и обяснява механизма на проверка на същите по електронен път при проверка на водач.

          След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С АУАН № 17-0769-001985/16.07.2017г. на мл. автоконтрольор А.И. е констатирано нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 01.06.2017г. около 09.20ч. в гр.Бургас, на бул. Захари Стоянов, като водач на МПС Форд Куриер  с рег № А 95 48 ВК жалбоподателят е управлявал същото МПС с наложено наказание глоба от електронен фиш Серия К №1565395, връчен на 13.07.2017г. и незаплатен в срока за доброволно заплащане.

          Въз основа на АУАН била издадена и спорната ЗППАМ. При така установеното съдът достига до следните правни изводи:

    Оспорената заповед е издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна Полиция  Бургас за нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 22 ЗАНН.

    Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ.

Актът за административно нарушение е съставен от длъжностно лице - мл.автоконтрольор към Сектор Пътна Полиция при ОД МВР-Бургас, който акт съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното и изложените в нея факти не се оспорват от жалбоподателя, поради което фактическите установявания са годно основание за издаване на НП, респ. заповед за налагане на ПАМ.

  Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

  АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства. Напротив, от представените по делото писмени доказателства от страна на ответния орган, се установява както наличието в правния мир на цитирания в заповедта електронен фиш Серия К №1565395, така и обстоятелството, че глобата наложена с него е била заплатена от жалбоподателя в деня на проверката – 01.06.2018г. в 10,39 часа, т.е. около час след констатираното като извършено от него нарушение.

    Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

    Представената Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на Директора на ОД МВР - Бургас относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР - Бургас да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, 5, б.А и т.6 ЗДвП изключва съмнение за компетенциите на издалия заповедта административен орган - т. 1.8 от заповедта). Актът за прилагане на ПАМ е издаден от компетентен административен орган, в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

    Проверката за законосъобразност на акта обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти.

В допълнение следва да бъде отразено и това, че в частта, касаеща другото посочено като констатирано нарушение – на чл.137а, ал.1 ЗДвП – управление на МПС без използване на обезопасителен колан, с който то е оборудвано, само по себе си не се явява основание за налагане на ПАМ, поради което е ирелевантен за крайните изводи по съдебния спор.

Що се отнася до правните основания за издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната заповед. Съгласно чл. 171, т.1 б.“д“ ЗДвП - временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба;

Чл.171, т. 1 б. "д" ЗДвП съдържа единствена ясна и точна хипотеза, която от фактите по делото се установява да е налична. Налице са както писмени доказателства, така и липсва оспорване на фактите в тази им част.

Това поведение, при липса на спор относно установените данни, е фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“д“ основания.

3. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната заповед.

 Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед.

  Оспорената заповед е фактически обоснована и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода на делото не са представени доказателства преодоляващи квалификацията - нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта. Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като управляващ провереното МПС Д.М.. 

  Всичко изложено води съдебният състав до извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.

          Липсва отправено нарочно искане от страните за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.

 

          Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.М. с ЕГН **********, с адрес *** в лично качество против ЗППАМ №18-0769-001427/01.06.2018г. на полицейски инспектор, към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

 

          Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                         

Административен съдия: