Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1595

 

гр. Бургас,   21.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Ганева

 

при секретар Йовка Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 1695/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Б.Р.П. ***, с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0769-001376/28.05.2018г., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният  представител на жалбоподателя – адв. А. от АК Бургас  поддържа заявените в жалбата доводи, не ангажира допълнителни доказателства. Пледира  оспорената заповед да бъде отменена.

Ответната страна – Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява. В писмо рег. № МК-769000-9385/30.05.2018 год., с което е изпратена жалбата, ведно с оспорения административен акт и преписката по постановяването му, е изразено становище за неоснователност на жалбата, като е формулирано искане за отхвърлянето й.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

 

От фактическа страна по делото е установено, че срещу жалбоподателя Б.Р.П. е постановена ЗППАМ №18-0769-001376/28.05.2018г., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на постановената заповед е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления (НП), както следва: НП №38360 от 14.08.2001 г. на сектор „ПП“ Сливен, влязло в сила на 22.08.2001 г., с което са му отнети 4 контролни точки, НП №1165 от 27.03.2002 г. на сектор „ПП“  Бургас, влязло в сила на 09.07.2002 г., с което са му отнети 6 контролни точки, НП № 18045 от 05.01.2004 г. на сектор „ПП“ Варна, влязло в сила на 21.02.2004 г., с което са му отнети 8 контролни точки, НП №8385 от 23.11.2005 г. на РУ Велико Търново, влязло в сила на 24.01.2006 г., с  което са му отнети 6 контролни точки, НП №13415 от 04.12.2006 г. на сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 23.02.2007 г., с което са му отнети 10 контролни точки и  НП № 10887 от 10.07.2008 г. на сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 10.09.2008 г., с което са му отнети 11 контролни точки. В Справка за водач,  издадена по отношение на  жалбоподателя  Б.П., са отразени съставените срещу оспорващия АУАН  за нарушения по ЗДвП,  издадените въз основа на тях НП и отнетите със същите контролни точки.

По отношение на непредставените по делото, но описани в обжалваната заповед НП № 1165/27.03.2002г., НП № 13415/04.12.2006г. и НП № 10887/10.07.2008г., в писмо с рег.№ 769000-9383/08.06.2018г. (л.10 от делото), е посочено, че наказателните постановления не могат да бъдат представен, тъй като са унищожени. Относно НП №38360/14.08.2001г., НП № 18045/05.01.2004г., НП № 8385/23.11.2005г., е посочено, че същите не са издадени от сектор „ПП“ Бургас.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване  административен акт,  от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП  принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по  същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед   №251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Бургас, за упълномощаване на определена категория  длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, между които   и  Началник  група “Пътна полиция“. Следователно към датата на  издаване на  обжалваната заповед  административният орган  е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид. 

 Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е  обективирана в  писмена форма  и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. 

             Относно съответствието на оспорената заповед с  материалния закон, съдът намира следното:

            Оспорената заповед  е издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на лице“, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Последната норма, от своя страна,   предвижда  водачите на които са отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки: лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС,  на същото  да  са отнети максималният брой контролни точки и  то  да не е върнало валидното си  свидетелство  за управление в съответната служба на  МВР.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по цитираните в нея наказателни постановления, като в заповедта са посочени и броя на отнети контролни точки на водача.

През периода на спорното правоотношение е действала отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, съгласно която отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

С преписката ответника е представил част от цитираните по-горе наказателните постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, като по отношение на непредставените по делото, но описани в обжалваната заповед НП № 1165/27.03.2002г., НП № 13415/04.12.2006г. и НП № 10887/10.07.2008г. в писмо с рег.№ 769000-9383/08.06.2018г. (л.10 от делото), е посочено, че наказателните постановления не могат да бъдат представен, тъй като са унищожени. Относно НП №38360/14.08.2001г., НП № 18045/05.01.2004г., НП № 8385/23.11.2005г., е отбелязяно, че същите не са издадени от сектор Пътна полиция Бургас.

 

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, поради липсата на част от наказателните постановления. Ето защо, след като от представените по делото наказателни постановление се установява, че на жалбоподателят са отнети контролни точки, но по-малко от максималния размер контролни точки, който е притежавал – 39, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

Съдът намира за нужно да отбележи, че причините поради които не са представени част от наказателните постановления, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото за да бъде процесната заповед законосъобразна, административния орган е длъжен да установи безспорно, както че наказателните постановления са влезли в сила, така и броя на контролните точки, който се отнема с тях. В случая, след като част от наказателни постановления са унищожени, макар и поради изтичане на срока им за съхранение, както административния орган, така и съдът не би могъл да извърши проверка на посочените обстоятелства, обосноваващи материалната законосъобразност на процесната заповед.

 Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед макар и издадена от  компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съблюдаване на съществените административно -производствени правила, поради наличието на основанията, визирани в чл.146, т.4 от АПК, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.  

   Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0769-001376/28.05.2018г., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: