Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 643  

 

гр. Бургас, 05 юни 2009г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети март, през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                                                  СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова  адм.д. № 1693 по описа за 2007 година и за да се произнесе, съобрази:

        

Производството е по реда на гл.Х, раздел І от АПК във вр. с чл.49, ал.2 от ЗКИР.

            Жалбоподателката М.Д.П.,*** е оспорила заповед № РД-18-61/8.10.2007г. издадена от изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с.Веселие,община Приморско, област Бургас, в частта относно поземлен имот с идентификатор 10731.139.4, с площ от 7010 кв.м, находящ се в м.„Юрта” в землището на с.Веселие, записан на името на З.С.Н..

            Жалбоподателката твърди, че е собственик на имот с №139004, находящ се в м. „Юрта”, землището на с.Веселие, общ.Приморско, с площ от 7 дка, представляващо изоставена нива, V категория, който е възстановен с Решение № 1600/9.10.1995г. на Поземлена комисия гр.Созопол, на наследниците на Д.Н.А., а след извършване на доброволна делба отразено в договор от 18.12.2002г. същият имот е поставен в нейния дял и тя е станала негов изключителен собственик. С протокол № 1599/19.02.1998г. на Поземлена комисия Созопол, жалбоподателката е била въведена във владение на този имот. С жалбата си твърди, че имота е идентичен с имот с идентификатор 10731.139.4, с площ от 7010 кв.м, находящ се в м.„Юрта” в землището на с.Веселие, отразен в кадастралната карта, одобрена с атакуваната заповед. Освен това твърди, че посочената като собственичка на целия имот З.Н. *** като счита, че процесния имот неправилно е отразен като собствен на З.Н., а не като неин собствен, какъвто твърди че е, обжалва заповедта, в частта относно този имот, като незаконосъобразна и иска от съда да я отмени.

            В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на заповедта на изпълнителния директор на АГКК, в частта относно процесния имот.

            Ответникът по жалбата не изпраща представител и не изразява становище.

Заинтересованата страна З.Н., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, също ангажира доказателства и иска от съда да прекрати делото, поради недопустимост на жалбата, предвид това, че жалбоподателката не е доказала правото си на собственост по отношение процесния имот, тъй като решенията на поземлената комисия, на които почива твърдението на жалбоподателката не са подписани от членовете на ПК-Созопол. В условията на евентуалност, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, по отношение на 1 дка от процесния имот.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Жалбоподателката е представила протоколно решение №171/15.04.1992г. поземлена комисия Созопол, видно от съдържанието му ПК е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на наследниците на Д.Н. А., между които и нива от 7 дка в м.”Юрта”. Представеното по делото копие от това решение няма подписи на членовете на поземлената комисия. С решение № 1600/9.10.1995г. същата поземлена комисия  е възстановила правото на собственост на наследниците на Д.Н.А., по отношение на изоставена нива от 7 дка, м.”Юрта”, в землището на с.Веселие, представляваща имот №139004. Това решение също не е подписано от членовете на комисията, въпреки че в началната му страница има поставен печат на поземлена комисия Созопол и нечетлив подпис ведно с изявлението „Вярно с оригинала”. На 18.12.2002г. е извършена доброволна делба отразена в писмен договор, с нотариална заверка от същата дата, между жалбоподателката, З. Г.А. и М.Т. Т., като наследници на Д.Н.А., като в договора е посочено, че делбата се сключва за земеделски земи възстановени с решение 1600/9.10.1995г. и 1600/30.10.1995г. на Поземлена комисия Созопол. С този договор в изключителен дял на жалбоподателката  е поставен недвижим имот, представляващ изоставена нива от 7 дка, с № 139004.

 На 19.02.1998г. жалбоподателката е била въведена във владение на този имот от служител на Поземлена комисия Созопол, като въвода е отразен в протокол № 1599 от същата дата и е подписан от длъжностно лице и от собственика.

С нотариален акт №131, том ХХ, дело №12715/1993г. сключен на 27.12.1995г. на основание §4а от ЗПСЗЗ нотариусът е признал молителите М.Я.Т., Г. С. Т. и З.С.Н., като наследници на С.Г. Т., за собственици по наследство и по силата на §4а от ЗПСЗЗ на дворно място от 1 дка в местността „Край село” в землището на с. Веселие, община Созопол, ведно с построената в същото място полумасивна едноетажна вилна сграда и трайни насаждения. С нот.акт № 152, том ХХVІ, дело № 8469/1994г. сключен на 31.10.1994г. М.Я. Т. и Г. С.Т. са дарили на З.С.Н. всеки по 1/3 идеална част от гореописаното дворно място и от построената в него сграда.

Със заповед № 300-3-11/15.01.2004г. изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е открил производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землищата на гр.Созопол, с.Черноморец, в.с.„Дюни” и с.Веселие. Заповедта е била обнародвана в ДВ бр. 12/13.02.2004г.

В протокол №12/4.04.2005г. комисия назначена със заповед на изпълнителния директор на агенцията по кадастъра е разгледала писмените възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с.Веселие. В протокола са отразени седем взети решения, като под №2 е решението взето въз основа на възражение вх. № 94-826/11.02.2005г. на З.С.Н., като комисията счита, че възражението е основателно и следва да се уважи. Посочва, че следва да се идентифицира намясто имота и да се нанесе на картата, да се отрази сградата в имота, да се запише собственик на новия имот – З.С.Н., съгл. нотариален акт № 152 от 1994г.

Обжалваната заповед е издадена на 8.10.2007г. и обнародвана в ДВ бр.89/06.11.2007г. Жалбата, с която е сезиран съда, е постъпила в Агенция по кадастъра на 05.12.2007г.

По делото е представено решение № 1320/22.07.2005г. постановено по гр.дело №3754 от 2004г. на Бургаски районен съд, с което съдът е отхвърлил предявения от настоящата жалбоподателка против заинтересованото лице З.Н. ревандикационен иск, касаещ имот с № 139004, с площ 7 дка, м. „Юрта” в землището на с.Веселие.  Решението е оставено в сила с Решение № 130 от 8.07.2006г. постановено по въззивно гражданско дело № 748/2005г. на Бургаския окръжен съд. Решението на окръжния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено с решение № 1376/07 от 07.01.2008г. постановено по к.гр.д.№ 1373/2006г. на ВКС. В мотивите на касационното решение е посочено, че в това производство също не е било представено подписано решение на Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на имот с № 139004, с площ 7 дка, м. „Юрта” в землището на с.Веселие, поради което ВКС е приел, че заведеният иск е преждевременен, тъй като липсва подписано решение на органа по възстановяване на собствеността, по силата на което реституционната процедура да се счете за завършена. При липса на доказателства за приключване на тази процедура няма юридически индивидуализиран обект на собственост, който да може да бъде предмет на ревандикация. Едва след приключването на специализираната процедура по чл.11 и сл. от ЗСПЗЗ и снабдяването с окончателно решение ищцата – настояща жалбоподателка, би имала възможност да сезира съда с претенцията си.

По делото е допусната и изслушана СТЕ, която установява, че имот с № 139004, с площ 7 дка, м. „Юрта” е идентичен с имот №10731.139.4 по кадастралната карта. Имотът описан в нотариалният акт на заинтересуваната страна З.С.Н. е част от имот №10731.139.4.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежно лице и е процесуално допустима. Съдът намира за неоснователни възраженията на заинт.страна свързани с недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като жалбоподателката не е собственик на имота по отношение, на който атакува процесният административен акт. Жалбоподателката твърди, че е собственик на този имот и сочи доказателства, които счита, че установяват това нейно твърдяно право. Тези твърдения очертават нейната процесуална легитимация да обжалва акта. Обстоятелството дали действително е собственик, с оглед на представените доказателства, е въпрос, който има отношение към материалната легитимация, която представлява въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта му.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съдът намира, че заповед № 18-61/08.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК е издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗКИР, в изискващата се от закона писмена форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона.

Съгласно чл.41 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ или са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си се набират от регистрите към картите и плановете, представените актове, регистрите на общинската и областната администрация и се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията предварителни имотни партиди. Заповедите издадени по реда на чл.49, ал.1 от ЗКИР нямат конститутивно действие. С тях се констатират актуалните данни за всеки отделен имот и административния орган в процеса на изготвянето на кадастралните карти е длъжен да събира актуални данни, включително чрез извършване на замервания на място. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти, а кадастралните регистри съдържат информация и за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си върху недвижимите имоти.

 Административният орган в конкретният случай се е позовал на документите за собственост, които заинтересуваното лице притежава - нотариален акт №131, том ХХ, дело №12715/1993г. и нот.акт № 152, том ХХVІ, дело № 8469/1994г., които са официални документи с обвързваща материална доказателствена сила. Жалбоподателката също претендира да е собственик на този имот. Настоящият състав споделя съображенията на ВКС и приема, че тя не представя надлежен документ, който да удостоверява притежавано право на собственост. Договора за доброволна делба не я легитимира като собственик, а липсва подписано решение на ПК, от което да е видно, че имота е възстановен. Независимо от това, след като претендира, че е собственик, тя следва да го установи по общия исков ред, а не пред настоящият съд. Налице спор за материално право.

С оглед на така изяснените факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като при издаването й административният орган е имал предвид документи за собственост на заинтересуваното лице З.С.Н., поради което не е нарушил административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби. Претенциите на жалбоподателят касаят спор за материално право, което нито административният орган е могъл да разреши, нито административният съд в настоящото съдебно производство по оспорването на заповедта има правомощия да решава. След реализирането на тези претендирани от жалбоподателят права по общия исков ред, при позитивен за него резултат, същият може да се поиска изменение на кадастралната карта по чл.53, ал.2 от ЗКИР, въз основа на което имотът да бъде нанесен във вида, в който го притежава с оглед решението на гражданския съд по собственическият иск. 

Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. с чл.149, ал.2 от ЗКИР, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Д.П.,*** против заповед № РД-18-61/8.10.2007г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на осн. чл.49, ал.1 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището с.Веселие,община Приморско, област Бургас, в частта относно поземлен имот с идентификатор 10731.139.4, с площ от 7010 кв.м, находящ се в м.„Юрта”. 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                            СЪДИЯ: