РЕШЕНИЕ

 

№  1530             26.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1692 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И.Х.В., чрез процесуален представител адв. Д.Р.,*** против решение № 635/18.05.2018г. постановено по а.н.д. № 6111/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0769-001163 от 27.07.2015г. на началник сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от с.з. на касатора е наложено административно нарушение „глоба“ в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение противоречи на закона, с постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е необосновано. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Р., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 24.12.2014г. в 15:12 часа в Община Бургас на път Първи клас №Е773, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ Е55 АМГ, с рег.№ А 0911 МН на км. 491 до бензиностанция ‚Ромпетрол“ посока от кв.Ветрен към КПП-1 управлява МПС с наказуема скорост 142 км./ч. при разрешена скорост за движение в населено място от 90 км./ч., обозначена с пътен знак В-26. Скоростта е засечена със стационарна радарна система – „Multiradar“ SD 580, с фабр.№ 00209D32D4F9, снимка S0000345F018, показана на водача, при връчване на АУАН.

За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) връчен на В.. По делото е налична и декларация по чл.188 от ЗДвП, според която касатора е декларирал, че на 24.12.2014г. автомобилът описан в НП, който е негова собственост, е управляван от него. Въз основа на АУАН е издадено птоцесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че  при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че санкционираното лице е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задължението му по чл. 21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак табела В-26, което задължение обаче в казуса съзнателно не е спазил. Не кредитира представените му като доказателства самолетни билите. Посочва, че на лицето е била предоставена възможност да посочи друго лице като водач на МПС-то на посочените в НП дата и място посредством подаване на декларация по реда на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, като В. не се е възползвал от тази възможност, а тъкмо напротив - собственоръчно е посочил именно себе си като такъв, поради което и следва да понесе отговорност за нарушението.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира за нужно да посочи, че изложените в жалба възражения относно различията в изписването на номера на снимката от записващото устройство  не могат да доведат до съществено процесуално нарушение, което да ограничи правото на защита на санкционираното лице. В случая при изписване номера на снимката разликата е в една от четирите нули (0) в него, като несъмнено това е техническа грешка, която не е довела до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Не се споделят изложените възражения, че съобразно от представените пред първоинстанционния съд схеми с налични пътни знаци, се установява че системата – Мултирадар е била монтирана на изхода на бензиностанция „Ромпетрол“ на 05.06.2015г. Цитираните схеми са съставени в изпълнение на разпореждане на въззивния съд, с което е изискано да се представи ситуационна схема относно находящите се пътни знаци по процесния пътен участък. Тези схеми не са документи, които изхождат от автор, компетентен да удостовери по безспорен начин кога и въз основа на какво решение, на съответното място е поставена стационарната радарна система, заснела извършеното от касатора нарушение. Следва да се посочи, че по делото е наличен протокол от проверка №141 ФММ/20.03.2014г. на процесната видео-радарна система за наблюдение „Multiradar“ SD 580, с фабр.№ 00209D32D4F9, видно от който проверката е извършена на мястото на монтажа на съоръжението, което отново според този протокол е гр.Бургас, бензиностанция „Ромпетрол“, I-6, 493+300 км. Протоколът е съставен на 20.03.2014г. около 9 месеца преди извършване на нарушението по чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Правилно въззивният съд е приел, че нарушението е установено и заснето с радарна система, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност.

Напълно се споделят изложените от въззивният съд мотиви, че представените пред първата съдебна инстанция самолетни билети не могат да установят по безспорен начин, че лицето не е управлявало МПС. За това свидетелства и наличната по делото декларация по чл.188 от ЗДвП, според която лицето само е посочило, че не друго лице, а именно то е управлявало автомобила. С оглед доказаният по делото факт на извършено нарушение и предвид установеността на дееца, собственик на превозното средство, то законосъобразно касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за допуснато нарушение на чл. 21, ал.2, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Преценявайки фактите Районен съд - Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верни правни изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно. С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 635/18.05.2018 г., постановено по а.н.д. № 6111/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.