Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     2030                от 09.11.2018 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В.и прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1691 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.В.Г. с ЕГН ********** *** против Решение № 668/25.05.2018 г., постановено по НАХД № 1470/2018 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0769-006413/24.01.2018 год., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като отмени и процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се явява и не ангажира нови доказателства в подкрепа на заявените с касационната жалба възражения.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на С.В.Г. против Наказателно постановление № 17-0769-006413/24.01.2018 год., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност, административнонаказващият орган е издал оспореното наказателно постановление, което отговаря на изискванията на закона, съдържа необходимите реквизити и е съставено срещу лице, за което по безспорен начин се установява, че е извършило административно нарушение.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

 Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

Съдът не споделя заявеното в касационната жалба твърдение за допуснато от първоинстанционния районен съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в обстоятелството, че свидетеля (той и актосъставител) Вълчо Желязков Панайотов е бил в съдебната зала 15 минути преди жалбоподателя. На първо място, така заявеното твърдение не е подкрепено с никакви доказателства и на второ място, дори и свидетеля да е влязъл в съдебната зала 15 минути преди жалбоподателя (т.е. да разбираме преди започване на заседанието по делото) това по никакъв начин не ограничава правата на жалбоподателя и не съставлява нарушаване на съдопроизводствените правила.

Без опора в доказателствата е и следващото възражение, развито от касатора, а именно наличието на съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като според него, връченият му АУАН е бил с нечетливо и крайно неясно съдържание и към същия не е било приложено копие от снимката на извършеното нарушение. Видно от приложения по делото АУАН, същия е четлив и с ясна формулировка на установеното административно нарушение. От страна на лицето не е представен оригиналния екземпляр от връчения му АУАН, за да може както първоинстанционния районен съд, така и настоящата инстанция да преценят, доколко връчения екземпляр е четлив или не.

Изцяло в противоречие с установената фактическа обстановка е и твърдението, заявено в касационната жалба, съгласно което, по никакъв начин не може да се определи, че мястото на извършване на административното нарушение съставлява „населено място“, тъй като най-близката урбанизирана територия е на километри от мястото на засичане на скоростта. Видно от показанията на разпитания по делото актосъставител, същия е заявил, че има табела на изхода на магистралата, която дава началото на населеното място. Този извод се подкрепя и от казаното от жалбоподателя в хода по същество, където същия е заявил, че точно на мястото, където са го снимали, при слизане от магистралата, за да избегне удар с камион е натиснал педала, за да се изнесе от кръстовището. Така заявено показва, че касатора е бил със съзнанието, че магистралата е свършила и е навлязъл в населено място, но с цел да предотврати съприкосновение с друго МПС е увеличил скоростта.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 668/25.05.2018 г., постановено по НАХД № 1470/2018 г. на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

                                  

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                    2.