Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 729

 

гр. Бургас, 18. 04. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Георги Дуков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 168/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Бургас” ЕООД, ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Лозово“, представлявано от Х.И.И., срещу решение № 1842/22. 12. 2015г. постановено по административнонаказателно дело № 4181/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 237/11. 09. 2015г., издадено от началник Регионален отдел „Метрологичен надзор Южна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Със същото наказателно постановление за нарушение на чл.44, т.4, във вр. с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) на „Топлофикация Бургас” ЕАД, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не сочат нови писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът не оспорва, че ползва процесния водомер, станал повод за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, а само, че не са ползвани неговите показания. Твърди, че на база разпределение на топлинна енергия се използва сумата от показанията на индивидуалните водомери. Поддържа, че АНО не е установил безспорно нарушението, а първоинстанционният съд не е отчел тежестта на нарушението и не е уважил искането за квалифициране нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният съдебен състав намира за недоказани възражения на касатора нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция. Аргументите на касатора се свеждат до това, че потребителите на топлинна енергия не са понесли вреди вследствие ползването на въпросния водомер, който не е преминал последваща проверка. Доколкото процесното нарушение е формално, на простото извършване, т.е. наличието на настъпили вреди вследствие неизвършването на последващата проверка на водомера, не са част от състава на нарушението, то без значение за правния спор е твърдяното от касатора, че предоставената от него топлинна енергия се отчита през индивидуалните водомери на потребителите, а не чрез общия водомер. Касаторът не отрича да ползва общия водомер и след като има задължение вменено с разпоредбите на чл.35, ал.1, чл.39, ал.1, чл.43, ал.1 и 4 и чл.44, т.4 от Закона за измерванията да използва само средства за измерване, които носят знак за одобрен тип, имат извършена първоначална проверка и периодично се извършват последващи проверки, удостоверени със съответните знаци, на същия правилно е ангажирана отговорността по чл.44, т.4, във вр. с чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията.

Неоснователно е и наведеното възражение за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Касационната съдебна инстанция приема, че с нарушението за което е наказано дружеството се засягат обществените отношения по осигуряване на точност и достоверност на измерванията, които пряко кореспондират с безопасността, опазването на здравето и живота на хората, защитата на околната среда и други, в зависимост от вида на средството за измерване. Следва да се отрази, че в случая е констатирана пълната липса на знак от метрологичен контрол върху средството за измерване, т.е. става въпрос за трайно отношение на наказания субект да не изпълнява изискванията на закона за извършване на такива проверки. В този смисъл не са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

По изложените съображения и неоснователност на касационните оплаквания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1842/22. 12. 2015 година, постановено по административнонаказателно дело № 4181 по описа за 2015 година на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.