О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 465

 

Град Бургас, 19.02.2015г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 168 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на В.Г.С., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и връчване на съобщения: ********* против решение № 4/05.01.2015г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г. на В.Г.С. срещу акт за прихващане или възстановяване № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, като подадена без интерес от обжалването, и е прекратено административното производство, образувано във връзка с подадената жалба вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г.

Решението на директора на Д „ОДОП” – Бургас се оспорва от жалбоподателката като незаконосъобразно с твърдения за неправилност на извода за необжалваемост на акта за прихващане или възстановяване (АПВ) поради това, че с акта не се засягат нейни права и законни интереси, нито се създават задължения. Счита, че за нея е налице правен интерес да обжалва АПВ. Последният подлежи на самостоятелно обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове и като го е оспорила пред горестоящия орган в срок е съблюдавала именно приложимата разпоредба на чл.129, ал.7 от ДОПК, като в рамките на закона и по реда, предписан от него, е предприела действия за защита на правата си. Искането в жалбата е съдът да отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът представя административната преписка по оспорването. 

Съдът, като съобрази становищата на страните, приложените писмени доказателства и закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствата по делото се установява, че В.С. е подала до директора на ТД на НАП-гр.Бургас искане за прихващане или възстановяване с вх. № ИТ-00-12785/23.09.2014г., с което на основание чл.129, ал.1 от ДОПК е поискала възстановяване на сумата в размер на 1 658,53 лв., представляваща недължимо платени осигурителни вноски.

С резолюция за извършване на проверка по прихващане или възстановяване № П-02000214027331-ОРП-01/02.10.2014г. от началника на сектор „Проверки”, дирекция „Контрол” в ТД на НАП-гр.Бургас е възложено на Д.Б., на длъжност  старши инспектор по приходите в сектор „Проверки”, дирекция „Контрол” в ТД на НАП-гр.Бургас извършването на проверка по подаденото от жалбоподателката искане, със срок до 16.10.2014г., като за резултатите да бъде съставен съответния документ.

В резултат, на основание чл.129 от ДОПК, във връзка с подаденото от С. искане за прихващане или възстановяване с вх. № ИТ-00-12785/23.09.2014г., от ст.инспектор по приходите Бозуков е издаден АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. Видно от констативната част на акта, задълженото лице е физическо лице с дейност като ЕТ „Нана-В.С.” – осигурител. Подадени са уведомления за 34 лица. Няма действащ трудов договор към момента на проверката. Задълженото лице се самоосигурява под код 12 от едноличния търговец и не е регистрирано по ЗДДС. Във връзка с процедура ОК 18 преписката е изпратена в дирекция „Обслужване” за предприемане на действия по компетентност. При извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице е установено, че към 13.10.2014г. същото има публични задължения. Приложена е справка за общите задължения на В.С. до 13.10.2014г., включваща справка за задълженията; справка за задълженията, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичния изпълнител; задължения, подлежащи на уточнение; плащания, подлежащи на уточнение.  В резултат на направените констатации, в частта ІІ. Възстановявам  на АПВ е вписано: суми, подлежащи на възстановяване общо в размер на нула лева. Указано е, че на основание чл.129, ал.7 и чл.152, ал.1 от ДОПК актът за прихващане или възстановяване може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му пред директора на Д „ОДОП” – Бургас, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция. АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. е връчен на С. на 17.10.2014г. и е обжалван от нея в законоустановения срок с жалба вх. рег. № 94-В-514/30.10.2014г. на ТД на НАП-гр.Бургас пред директора на Д „ОДОП” – Бургас, с искане за отмяната му като незаконосъобразен.

Видно от приложеното в административната преписка писмо изх. № ИТ-00-12785#/03.10.2014г. на директора на дирекция „Контрол”, преписката по искането за прихващане или възстановяване с вх. № ИТ-00-12785/23.09.2014г. на С. е изпратена за предприемане на действия по компетентност на директора на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас и е приключила с издаване на решение за отказ № 1415391/27.10.2014г. за възстановяване на осигурителни вноски в размер на 1 658,53 лв. поради това, че в данъчно-осигурителната сметка на лицето няма надвнесени суми. Относно това решение за отказ между страните не е спорно, че не е обжалвано по административен ред и е влязло в законна сила.

С оспореното пред съда решение № 4/05.01.2015г., директорът на Д „ОДОП” – Бургас, на основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е оставил без разглеждане жалбата на С. с вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г. срещу АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. и е прекратил административното производство, образувано по подаденото от нея искане за възстановяване на осигурителни вноски в размер на 1 658,53 лв., поради липса на правен интерес от обжалването му. Видно от мотивите му, решаващият орган е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с депозираното от В.С. искане за прихващане или възстановяване от 13.09.2014г. е образувана административна преписка, приключила с два акта – обжалваният пред него АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. и издаденото след АПВ и влязло в сила решение за отказ № 1415391/27.10.2014г. От правна страна е приел, че за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалването на АПВ, тъй като с него, макар да не е възстановена претендираната от нея сума, не са засегнати правата и законните й интереси, нито са създадени задължения, понеже с издаването на АПВ /и независимо от диспозитива му, съгласно който на жалбоподателя се възстановява сума в размер на нула лева/, производството по депозираното искане от В.С. за възстановяване на сумата от 1 658,53 лв. не се прекратява, а само се препраща за разглеждане на компетентен за това орган. Лицето е проявило пълна пасивност по отношение на издаденото и връчено на 30.10.2014г. решение за отказ № 1415391/29.10.2014г., а според решаващия орган именно с него орган по приходите от дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас се е произнесъл по същество по подаденото искане за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски, и в резултат решението за отказ е влязло в сила. Поради това е приел, че макар жалбоподателката да е упражнила правото си на защита е обжалвала АПВ, с който не се засяга правната й сфера, а само се указва пренасянето на производството пред друг компетентен орган, съгласно процедурите за работа на приходната администрация.

Решение № 4/05.01.2015г. на директора на Д „ОДОП”–Бургас е връчено лично на С. на 12.01.2015г. (видно от известие за доставяне AR 1100014637104) и е обжалвано пред съда с жалба вх. № 04-В-Ж-303/16.01.2015г. по описа на Д „ОДОП”-Бургас, по която е образувано настоящото съдебно производство.

При тази фактическа установеност съдът намира жалбата за процесуално допустима – подадена от надлежна страна-адресат на решението, за който то е неблагоприятно, при наличие на правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за оспорване на акта по чл.88, ал.3 от АПК пред надлежния съд и съдържаща изискуемите реквизити.

Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена при следните мотиви:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с относимите законови норми.

Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда, предвиден в чл.128-129 ДОПК. Според специално предвидена процедура в чл.129 и сл. от ДОПК, прихващането или възстановяването започва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Когато в 30-дневен срок от постъпване на искането не е възложена ревизия, се издава акт за прихващане или възстановяване.

В настоящия случай жалбоподателката е инициирала производството с искане за възстановяване, адресирано до директора на ТД на НАП-гр.Бургас. В него е посочено както правното основание – чл.129, ал.1 от ДОПК, така и искането – да бъде извършено възстановяване на недължимо платени суми за осигурителни вноски в размер на 1 658,53 лв., подлежащи на възстановяване. По искането е възложена проверка с резолюция № П-02000214027331-ОРП-01/02.10.2014г. от началника на сектор „Проверки” в ТД на НАП-гр.Бургас, резултатите от която са обективирани в издадения на жалбоподателката АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. по образец. Този акт отговаря по форма и съдържание на акт за прихващане или възстановяване по чл.129, ал.3 от ДОПК. В него е посочено, че се издава на основание чл.129 от ДОПК, във връзка с подаденото от С. искане за прихващане или възстановяване с вх.№ ИТ-00-12785/23.09.2014г., по което е възложена проверката с резолюция от орган по приходите. Актът за прихващане или възстановяване съдържа фактическите установявания на органа, извършил проверката, правното основание за издаването му, отказ за възстановяване на претендирана сума по подаденото от С. искане, с мотиви за разпоредения отказ, и реда за обжалване на акта по административен ред. Същият представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, с който се засягат права и законни интереси на данъчния субект, заявител по искането, и съгласно разпоредбата на чл.129, ал.7 от ДОПК подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове – при задължителен административен контрол от горестоящия административен орган по реда на чл.152 от ДОПК. След като отговаря по форма и съдържание на акт за прихващане или възстановяване по чл.129, ал.3 от ДОПК, за който кодекса изрично предвижда възможност за обжалване по административен ред – чл.129, ал.7 от ДОПК, адресат на разпоредения с него отказ за възстановяване на паричната сума е жалбоподателката, заявител по искането, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от отказа за възстановяване на претендираната от нея сума и след като жалбата й против АПВ е подадена в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, неправилно решаващият орган е приел в оспореното решение, че за жалбоподателката не е налице правен интерес да обжалва АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г.

Не се споделя от настоящия съдебен състав извода на решаващия орган, че за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалването на АПВ, тъй като с него, макар да не е възстановена претендираната от нея сума, не са засегнати правата и законните й интереси, нито са създадени задължения, а само се указва пренасянето на производството пред друг компетентен орган, съгласно процедурите за работа на приходната администрация, и това производство е приключило с последващо решение за отказ № 1415391/29.10.2014г. от орган по приходите от дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, което жалбоподателката не е обжалвала. Този извод би бил верен, ако по подаденото от нея искане проверката приключи с един акт, за който кодекса предвижда обжалване по административен и съдебен ред. В случая не е процедирано така – на жалбоподателката  са издадени два акта, приключващи проверката по искането й, с един и същ резултат – отказ за възстановяване по чл.129 от ДОПК на надвнесени осигурителни вноски в размер на 1 658,53 лв. Ако органът по приходите от отдел „Проверки“ в дирекция „Контрол”, започнал проверката по искането на жалбоподателката, е установил, че не е от неговата компетентност да я приключи с АПВ, следвало е на основание чл.7, ал.2 от ДОПК да изпрати преписката на компетентния такъв за приключване на проверката с издаване на надлежен акт, като уведоми лицето за това обстоятелство. В случая обаче, преди изпращане на искането на С. на дирекция „Обслужване“ по компетентност, е издал АПВ по чл.129, ал.3 от ДОПК, приключващ проверката по искането й с отказ за възстановяване на претендираната сума. При наличието на издаден акт за прихващане или възстановяване, засягащ правата на жалбоподателката предвид разпоредения с него отказ за възстановяване, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.7 от ДОПК същият подлежи на обжалване пред горестоящия орган, независимо, че впоследствие е издаден друг акт по същото искане със същия резултат. Именно така е процедирала в случая жалбоподателката, подавайки жалба против АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. чрез ТД на НАП-гр.Бургас до директора на Д „ОДОП“-Бургас в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, с искане за отмяната му като неправилен.

С оглед изложеното, като е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на издадения й АПВ, решаващият орган е постановил неправилно решение за оставяне без разглеждане жалбата й и за прекратяване на образуваното по нея административно производство, което следва да бъде отменено и преписката изпратена на директора на дирекция „ОДОП” – Бургас за произнасяне по същество по подадената от В.Г.С. жалба с вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г. против АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г.

Съобразно изхода на правния спор и своевременно направеното с жалбата искане за присъждане на разноските по делото ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателката съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса за образуваното производство.

Водим от горното и на основание чл.88, ал.3 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК,  Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 4/05.01.2015г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г. на В.Г.С., ЕГН **********, срещу акт за прихващане или възстановяване № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, като подадена без интерес от обжалването, и е прекратено административното производство, образувано във връзка с подадената жалба вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП за произнасяне по същество по подадената от В.Г.С., ЕГН **********, жалба с вх.№ 04-В-Ж-303/04.11.2014г. на В.Г.С. срещу акт за прихващане или възстановяване № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас,

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати от бюджета си на В.Г.С., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:************, съдебно-деловодни разноски в размер на 10 (десет) лева.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: