РЕШЕНИЕ №

Град Бургас, 9 декември 2008 година 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, в публично заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.В.

 

При секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия В. административно дело № 168 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе следното предвид:

 

            Производството пред настоящият съд е образувано по повод жалба на „Ел стомана” ООД *** против заповед № 1036/ 14. 12. 2007 год. на Кмета на Община Несебър, с която се одобрява ПУП – ПРЗ за имот №576, кв.33 по кадастралния план на с. Равда, Община Несебър и се отреждат в имота: УПИ ХХХІІ-576 „за курортна територия”, ХХХІІІ-576 „за курортна територия” и УПИ ХХХІ „за трафопост” с посочени в заповедта и графичната част на плана устройствени показатели и ситуирано застрояване, както и се ситуира улица-подход към имота с новопредвиден тротоар. Жалбоподателят твърди, че оспорената от него заповед и одобрения с нея план са „просрочени, неправилни и незаконосъобразни” по терминологията на жалбата и желае нейната отмяна. Излага в жалбата си доводи относно нарушения на чл. 110, ал. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 22, ал. 4 от ЗУТ като твърди, че планът не предвижда транспортен достъп до имота му, не е съобразен с кадастралната основа, и не отчита месторазположението на заварени в имота сгради. В хода на делото прави множество доказателствени искания чрез процесуалния си представител и представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

            Ответникът община Несебър оспорва изцяло основателността на жалбата като твърди, че изработеният и одобрен ПУП – ПРЗ съответства на законовите изисквания за урегулиране на имота, представя преписката по издаване на заповедта, предявява доказателствени искания и сочи доказателства.

            Заинтересованите физически лица – собственици на имот № 576, който е предмет на одобрения ПУП – ПРЗ също оспорват допустимостта и основателността на жалбата и съотносимостта на доказателствените искания на жалбоподателя и считат жалбата за неоснователна и желаят да се остави в сила оспорения административен акт. Представят и ангажират доказателства.

            В срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е предявано и оспорване от „Ученически отдих и спорт” АД което е оттеглено в хода на делото с изрично писмено изявление на представляващия дружеството изпълнителен директор и в тази си част делото е прекратено и жалбата е оставена без разглеждане. Същото дружество е конституирано и като заинтересовано лице  и в това си качество не взема становище по жалбата и хода на делото.

            Съдът след като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателствата, събрани по делото и като съобрази правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Относно допустимостта на сезиращото оспорване, съдът след като извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 159 от АПК във връзка с чл. 131 ЗУТ намира предявената жалба за допустима.   Същата отговаря на формалните изисквания за реквизити и е подадена в срок.

            Жалбоподателят видно от приложения към жалбата нотариален акт е собственик на имот № 536 по кадастралния план на с. Равда, община Несебър. Предмет на изработеният и одобрен ПУП – ПРЗ е имот № 576. От друга страна, видно от издадената виза за проектиране, приложена към административната преписка урегулираният с оспорената заповед имот № 576, макар и попадащ в урбанизираната територия на с. Равда в кв. 33 след нанасянето си не е бил обособен в самостоятелен УПИ. Следователно за този имот е нямало действащ подробен устройствен план по см. на чл. 110, ал. 1 от ЗУТ. Поради това с процесният ПУП практически се одобрява първи ПУП за имота по см. на чл.12, ал. 2 от ЗУТ. С него се променя предназначението на имота от неурегулиран в урегулиран по см. чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, поради това съседния имот, собствен на жалбоподателя е непосредствено засегнат от одобрения ПУП - ПРЗ и неговият собственик е заинтересовано лице по чл. 131 от ЗУТ. В това си качество е участвал и в самата процедура по одобряване на ПУП – ПРЗ по реда на чл. 128 от ЗУТ и от самия административен орган му е обявен проекта за ПУП. Поради горните съображения жалбата е предявена от заинтересовано лице с надлежен правен интерес и се явява допустима.

            По същество разгледана и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административният акт в рамките обособени от чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата се явява неоснователна.

            Съдът не следва да обсъжда въведеното от жалбоподателя с жалбата общо и неконкретизирано възражение за нецелесъобразност на акта по одобряване на ПУП-ПРЗ, тъй като това е извън предметния обхват по чл. 145, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 213 от ЗУТ на съдебния контрол на инвидиуалните административни актове по устройство на територията. Неоснователен по съществото си, е и доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на одобрения ПУП, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от ЗУТ. Видно от съдържанието на цитираната норма, същата е неприложима в разглеждания от съда случай. Не е налице преструктуриране на жилищен комплекс или селищно образувание по посочения в чл. 110, ал. 4 от ЗУТ начин и вид. Следователно това правило е неприложимо. В този смисъл, неоснователно е и оплакването за неспазване на изискването на чл. 22, ал. 4 от ЗУТ относно липсата на обществено обсъждане на плана. Последното е необходимо съгласно законовата разпоредба само в случаите на урегулиране на имоти в жилищен комплекс и провеждане с плана преструктуриране на комплекса най малко в обхват на един квартал, докато с процедираният план се урегулира един единствен имот в кв. 33.

            Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на одобрения план поради това, че се изработва ПУП – ПРЗ само за един имот, а не за целия квартал, вкл. и имота на жалбоподателя. От една страна, разпоредбата на чл. 109, ал. 2 от ЗУТ установява законова възможност ПУП да се изработва и само за един отделен поземлен имот. В случая, процедурата е открита по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ с изрично искане на собствениците на имот № 576, с което като заинтересовани лица са определили и обхвата на плана. Именно поради това тяхно искане със становище на Гл. архитект и мотивирано решение на кмета е открита процедурата по изработване на ПУП само за този имот № 576. Имотът на жалбоподателят № 536 не е включен в обхвата на плана поради липсата на направено по съответния процесуален ред искане на собстевника на имота както и поради преценка на административния орган за изработване на ПУП – ПРЗ по чл. 109, ал. 2 от ЗУТ само за един отделен поземлен имот. В този смисъл не е налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност.

В жалбата се оспорва одобрения ПУП и поради твърдяна липса на уреден и предвиден достъп до имот № 536. Както се посочи по-горе, самият имот №536 не е предмет на  устройственото проектиране и поради това осигуряването на транспортен достъп следва да се извърши при изработване и одобряване на ПУП – ПРЗ за този имот и при спазване на изискванията на чл. 75 и сл. от ЗУТ.

            Жалбоподателят оспорва законосъобразността на заповедта, позовавайки се на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ като твърди, че планът не е съобразен с кадастралната основа на квартала. Видно от приложената административна преписка като опорен план за проектиране по см. чл. 125 от ЗУТ е ползван действащият кадастрален план на с. Равда, с който със заповед № 91/ 6. 3. 2003 год. на Кмета на Община Несебър е нанесен имота на жалбоподателя. При липсата на кадастрална карта действащият кадастрален план се явява допустима кадастрална основа за изработването на подробен устройствен план. Още повече, че няма спор за коректното нанасяне на границата между съседните имоти № 536 и процедирания  № 576. Следователно при изработване на плана са използвани коректни и одобрени данни за местоположението и трайното предназначение на поземлените имот.

            Подобно е и възражението, съдържащо се в жалбата за неспазване на изискването на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ, а именно: за липсата на отразяване на разрешени строежи по предходен ПУП. В тази връзка и за двата имота липсва предходен ПУП – ПРЗ. Отразената по кадастралната основа двуетажна масивна сграда, разположена предимно в имот № 536 и частично в урегулирания имот № 576 е изградена без действащ ПУП – ПРЗ. Видно от основното и допълнителното заключение на вещото лице за кв. 33 е одобрена и проведена само улична регулация, но не и ПУП за двата касаещи спора имота. Следователно сградата, визирана от жалбоподателя е изградена без предвиждане по застроителен план и не може да има траен градоустройствен статут. Нещо повече за нея няма конкретно издадено разрешение за строеж. Следователно спрямо тази сграда не може да се приложи разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ  и оттук да се обоснове незаконосъобразност на одобрения план. Правилно ПУП – ПРЗ за имот № 576 ситуира нова застройка не предвижда запазване на сградата. Освен това, както се посочи и по-горе същата преимуществено попада в имота на жалбаподателя и нейното запазване и включване в режима на бъдещо застрояване ще е предмет на изработването на плана за неговия имот.

            Извън гореизложените за пълнота доводи относно всяко от сочените от жалбоподателя възражения, съдът съгласно правомощието си по чл. 168 АПК извърши и цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Тази проверка, съгласно цитираната законова норма се провежда съобразно представените от страните доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че както съдът се е произнесъл в съдебно заседание в хода на самото дело, голяма част от доказателствените искания на жалбоподателя са изцяло ирелевантни и несъотносими към предмета на спора. При проверката по чл. 168 АПК, съдът не констатира административният орган да е допуснал съществени процесуални нарушения при изработване и одобряване на плана, както и самият план да е в противоречие с императивни разпоредби на ЗУТ и актовете по неговото прилагане. Предвидените устройствени показатели съответстват на устройствената зона (Ок) в която се намира имота и са в допустимите законови граници. Предвидената застройка е ситуирана чрез линии на застрояване по чл. 25 ЗУТ и отстои на разрешените по закон отстояния от регулационните граници.

            Поради горното, съдът намира оспорването за недоказано и неоснователно, а одобреният ПУП – ПРЗ и заповедта по негово одобряване, изработени и постановени при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Затова и следва да се постанови решение с което да се отхвърли оспорването на жалбоподателя.

На основание чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и Тълкувателно решение № 1/ 14. 01. 2008 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 19/ 2007 г., решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Воден от горното и на основание чл.172 АПК във връзка с чл. 215 и чл.219 ЗУТ съдът

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от „Ел стомана” ООД *** чрез управителя С. З. жалба против заповед № 1036/ 14. 12. 2007 год. на кмета на Община Несебър с която се одобрява ПУП – ПРЗ за имот № 576 кв. 33 на с. Равда като неоснователна.

Решението е необжалваемо и поради това окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: