РЕШЕНИЕ

№ 1945

гр.Бургас, 02.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 04 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Панайот Генков

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Станимира Друмева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. А., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1689 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Венцеслав Н.К. ЕГН:********** със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Г.С. ***.

Ответник по жалбата е началникът група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас (АНО) с адрес гр.Бургас ул.Янко Комитов 34. Ответникът по жалбата не взема участие в касационното производство.

Жалбата е насочена срещу решение № 711/04.06.2018г. по АНД № 1840/2018г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство № 1862615 на АНО с което на В. К. е наложено наказание глоба 600лв. за извършено нарушение по чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата.

В обстоятелствената част на електронния фиш АНО е приел за установено, че на 08.10.2017г. в 14.22 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491, до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, при ограничение на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до 90 км.ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил Ауди 100 с ДК№ С 5409 КВ със скорост 135 км.ч.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по фиша. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, че автомобилът не е във негово владение, но ги приел за неоснователни, прилагайки разпоредбата на чл.188 ал.1 ЗДП.

В касационната жалба на АНО се поддържат възраженията, направени при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. Подробно се обясняват обстоятелствата, при които е било загубено владението върху автомобила през 2000г. след претърпяно тежко ПТП и експертно становище за тотална щета на превозното средство.  Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.

Установено и безспорно е по делото, въз основа на заснемане с автоматизирано техническо средство по смисъла на чл.189 ал.4 ЗДП, че на 08.10.2017г. автомобил Ауди с ДК№ С 5409 КВ е бил управляван по  посочения във фиша път със скорост 135 км.ч., при разрешена максимална такава 90 км.ч. Не се спори и относно това, че автомобилът има регистрация, сочеща именно жалбоподателя за негов собственик. При тези обстоятелства разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДП предвижда притежателят на автомобила да бъде наказан, освен ако посочи лицето, на което е предоставил управлението на автомобила. В случая привлеченото към отговорност лице не е посочило това лице, при което правилно е било привлечено към административнонаказателна отговорност да констатираното нарушение.

Възраженията на К. за липса на владение върху автомобила са неоснователни. Още в жалбата срещу електронния фиш е посочено, че собственикът е бил наясно относно това, че колата му е в движение и се ползва от непознати за него лица. В последствие, с приложеното от него постановление на СРП по преписка № 30508/2012г. на 04 РУМВР при СДВР, с което се отказва образуването на досъдебно производство, К. е узнал и имената и адресите на лицата, които осъществяват фактическата власт върху превозното средство.  Въпреки това той не е предприел мерки за спиране от движение или за обявяването му за издирване или за ревандикация на вещта. Това негово бездействие и липсата на необходимата за собствените му работи грижа не могат да се приемат от съда като основание за освобождаването му от отговорността, произтичаща от качеството му на собственик по смисъла на чл.188 ал.1 ЗДП. При тези обстоятелства касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е потвърдил обжалвания електронен фиш, като законосъобразно издаден.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 711/04.06.2018г. по АНД № 1840/2018г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.