Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1620                     03 октомври 2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  заседание на дванадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

Секретар Ирина Ламбова

като разгледа административно дело  номер  1684  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на по жалба на Х.К.Б.  с ЕГН ********** в лично качество против ЗППАМ №18-0769-001554/18.06.2018г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ Бургас, за прекратяване на регистрацията на автомобил „Ситроен“ рег. № А 7649 НВ за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.а от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят излага мотиви по незаконосъобразността на постановената заповед, като заявява, че е собственик на МПС – обект на оспорената мярка. Разяснява, че същият е отдал под наем личния си автомобил Ситроен  Джъмпер с ДК№ А 76 49 НВ на Баев груп ЕООД с ЕИК 204999230, със законен представител Й. С. Б., като практически обяснява, че не е имал вина за допуснатото от трето лице нарушение на нормите на ЗДвП. На следващо място счита, че адресат на разпоредбата на чл.171, т.2а може да бъде единствено и само собственик на управляваното без СУМПС превозно средство. Според него тя е приложима и законосъобразна единствено в хипотезата, когато самото превозно средство е еднолична собственост на нарушителя. Счита, че доколкото адм. наказателната отговорност е лична не следва лице без отношение към административното нарушение да търпи последиците от наказателната репресия. Счита, че по този начин неоснователно и необосновано е засегнато правото на съсобственост на съпругата на нарушителя. Не на последно място обосновава правният си интерес от оспорване на заповедта и с оглед липсата на изложени мотиви за продължителността на мярката, което обстоятелство счита за съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

 

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по жалбата, представя копие на пълната административна преписка.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, предвид депозирането й на 28.06.2018г., след като адресатът е бил уведомен за оспорената заповед на 25.06.2018г. Подадена е от лице, което се легитимира като собственик на МПС, предмет на спора и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед  №18-0769-001554 от 18.06.2018г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР, с-р Пътна полиция Бургас, с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на Х.К.Б.  с ЕГН ********** е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от шест месеца.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че на 16.06.2018г. около 17,00 часа в гр. Бургас, по ул. Т. ***, собственият на адресата автомобил Ситроен  Джъмпер с ДК№ А 76 49 НВ е бил управляван от лицето Д.В.Б. с ЕГН ********** без да притежава съответно СУМПС, същото отнето на 08.10.2017г., със ЗППАМ №17-0237-000182/12.10.2017г. на РУ Айтос (л.32) При тези обстоятелства на водача бил съставен АУАН №0712889/16.06.2018г. Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процесната заповед.

 При такаустановените факти се налагат  следните правни изводи:

 На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001554 от 18.06.2018г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР  Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на директора на ОД МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.8 изрично са посочени полицейските инспектори в С-р Пътна полиция., какъвто е издателят на процесния административния акт /л.25 от делото/;.

На второ място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Същата е мотивирана касателно обстоятелствата и фактите наложили нейното постановяване, включително и чрез препращане към съдържанието на съставения на жалбоподателя АУАН. Отделно от горното следва да бъде уточнено и това, че практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК. 

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати и други съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от трето лице, чието СУМПС е отнето по административен ред.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, отразени в АУАН №0712889/16.06.2018г., напротив, потвърждава се косвено и от представената по делото ЗППАМ № 17-0237-000182/12.10.2017г.

По-натам следва да бъде направена преценка на законосъобразността и обосноваността на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Същият не надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП.

Съгласно изискването на закона продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав.

В конкретния случай обаче се касае за действие на органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност, като органът е определил продължителността на същата на допустимия минимум. Т.е. налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в конкретната хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на възможния минимум. В този случай не може да се твърди, че липсата на мотиви за определената продължителност на ПАМ уврежда правото на защита на жалбоподателя, доколкото пред административния орган не съществува възможност за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин. В този смисъл, макар допуснатия пропуск да представлява нарушение на процесуалния закон -чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността на наложената санкция, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя, то в конкретната хипотеза този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорената заповед.

Като е определил продължителността на наложената ПАМ на предвидения в закона минимум, съдът намира така индивидуализираната мярка  за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна). Предвид липсата на данни за повторност на нарушението или други отежняващи индивидуализацията на мярката обстоятелства съдът намира такаопределеният минимален срок на ПАМ за достатъчен да изпълни възложените му функции.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон, е законосъобразна, а жалбата на Х.К.Б.  с ЕГН ********** е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По тези съображения и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.Б.  с ЕГН ********** против ЗППАМ №18-0769-001554/18.06.2018г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ Бургас, за прекратяване на регистрацията на автомобил „Ситроен“ рег. № А 7649 НВ за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.а от Закона за движение по пътищата..

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                                 

                                                        СЪДИЯ: