Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    463                 от 12.03.2018 г. ,               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на седми март хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 167 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Стефит про“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ №34, представлявано от управителя С.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“, ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“-ресторант „Fitholic Restaurant“, находящ се в гр.Бургас, ул. “Патриарх Евтимий“ №34, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна или да бъде намален размера й.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването, представя административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“, ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“-ресторант „Fitholic Restaurant“, находящ се в гр.Бургас, ул. .“Патриарх Евтимий“ №34, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

На дружеството е съставен и Акт за установяване на административно нарушение. Акт за установяване на административно нарушение № F368267 е съставен на 03.01.2018г. на търговеца, за това, че на 20.12.2017г. в хода на извършена проверка на търговски обект – ресторант  Fitholic Restaurant“, е установено, че при извършена контролна покупка на един брой кафе, един брой минерална вода, един брой чай на обща стойност 5.60 лв., платени в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017 г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП (л.33 от делото).

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 14 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при заплащане  общо на сумата от 5,60 лева  не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. От ФУ е направена разпечатка на КЛЕН за деня от която е видно, че сумата не е маркирана на ФУ чрез ФБ към часа на проверката 10.50 часа.

Жалбоподателят в жалбата не се отрича, че е извършено такова плащане, като твърди, че поради технически причини едва в 16.36 часа  фискалното устройство е изпълнило зададената му команда и е издаден фискален бон. По делото е приложен протокол от 22.12.2017г. от фирмата, осъществяваща техническа поддръжка, от който е видно, че в часовия период от 10.00 часа до 12.00 часа е извършвана техническа профилактика на сървърите, поради което е възможно забавяне и невъзможност за работа със системата. Настоящият съдебен състав намира, че в случай, че действително е била налице техническа причина, препятстваща издаването на касов бон, за извършеното плащане, е следвало да бъде издадена касова бележка от кочан, съгласно изискванията на чл.36, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., в приложимата редакция ДВ бр.44/02.06.2017г., в която изрично е предвидено, че продажбите се документират с касови бележки от кочан в случаите на спиране на захранващото напрежение, извършване на експертиза на ФУ от БИМ или по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане на стойност 5,60 лева, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. С оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, след като към момента на нейното издаване, за установеното административно нарушение не е издадено наказателно постановление. Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на издадено наказателно постановление към момента на налагане на ПАМ, не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя няма предварително изпълнение по силата на закона, а допуснатото от административния орган такова е било отменено от съда с определение №11/03.01.2018г.,  постановено по адм.д.№ 12/2018г. по описа на Административен съд Бургас. След като процесната заповед няма предварително изпълнение, ако тя влезе в сила, след като жалбата срещу нея бъде отхвърлена, с влязъл в сила съдебен акт, то тогава тя би подлежала на изпълнение и жалбоподателя би могъл да се възползва от възможността предвидена в нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, след като за установеното нарушение вече би следвало да е издадено наказателно постановление.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Целта  на разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци. В случая органът е взел в предвид, че нарушението е извършено за първи път. В тази връзка съдът намира за неоснователно, искането, изложено в жалбата за допускане до разпит на данъчните инспектори, присъствали на проверката за установяване на факта, че заведението е проверявано и друг път, както и че това е първо нарушение. В случая органът е взел в предвид, че нарушението е извършено за първи път и поради тази причина  наложената ПАМ запечатване на обекта е за срок от 14 дни. По изложените по-горе съображения не са налице и основанията за намаляване срока на наложената ЗНПАМ.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка №ОП-441-0272082/22.12.2017 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И: 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стефит про“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ №34, представлявано от управителя С. Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“, ТД на НАП Бургас.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: