Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 435/12.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар С.Х.  и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 167/2016 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от  процесуален представител на П.В.М. с ЕГН ********** *** против решение № 1841/22.12.2015 година по н.а.х.д. № 4639/2015 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 0687424 година, издаден ОД – Бургас на МВР (ЕФ).

С ЕФ, на П.М., за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал.1 т.4 във връзка с чл. 189 ал.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева. 

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е изтекла абсолютната давност за реализиране на административнонаказателната отговорност, предвид датата на извършване на нарушението. Заявява, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, защото в кадъра са заснети едновременно три автомобила. Поддържа, че не са налице необходимите реквизити в ЕФ.

Иска да е отмени решението на РС и ЕФ.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С ЕФ П.М. е наказана за това, че на 27.07.2013 година, в 07:45 часа, на републикански път първи клас Е-773, в посока от квартал Ветрен към град Бургас, в района на бензиностанция „Ромпетрол“, при максимална разрешена скорост в участъка от 90 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявала лек автомобил Пежо 206 с регистрационен номер *** със скорост 127 км/ч – превишение от 37 км/ч, в нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин, а давността за реализиране на отговорността не е изтекла.

Решението е правилно и мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От приложения, като част от административнонаказателната преписка, протокол от проверка № 129 – ФМИ/19.03.2013 година (лист 11 от н.а.х.д. № 4639/2015 година), видео – радарната система, с която е установено нарушението, е индивидуализирана не само с идентификационния си номер и модел, а и чрез своето „място на монтаж“ – „гр. Бургас бен. „Ромпетрол“, І-6, 491+300 км“. От цитираното доказателство може да бъде направен несъмнен извод, че техническото средство за измерване на скоростта на преминаващите МПС в района на бензиностанция „Ромпетрол“ е именно стационарно разположено. Средството за измерване на скоростта е от одобрен тип, съгласно удостоверение № 10.12.4888/08.12.2010 година (лист 10 от  н.а.х.д. № 4639/2015 година)

В административнонаказателната преписка, представена пред РС, се съдържат достатъчно доказателства, посредством които може да бъде проверена материалната законосъобразност на ЕФ.

ЕФ е законосъобразен.

В случая, нарушението за което е ангажирана отговорността на М. и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван от нея, е заснет при движение със скорост над разрешената от стационарно разположено автоматизирано техническо средство, което е било изправно в момента на установяване на нарушението, видно от приложения протокол от проверка. 

Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин (лист 9 от приложеното н.а.х.д.№ 4639/2015 година). Автомобилът е отделен на достатъчно разстояние от групата МПС, движещи се пред него, за да може да бъде засечена скоростта му. Посоката на движение е именно единствената посока, в която средството за контрол е настроено да измерва – „отминаващи“.  Наказаното лице не отрича авторството (факта на управление на автомобила на дата и в часа, в които е установено нарушението), а се е позовало единствено на неяснотата относно мястото, на което е било разположено съоръжението.

Твърдението на касатора за липса на реквизити в ЕФ е неоснователно.

Оспореният ЕФ съдържа предвидените в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. Следва да се има в предвид, че в случая разпоредбите на ЗАНН и по - точно изискванията за съдържание на АУАН и НП не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС посредством ЕФ, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Също така, макар и ЗДвП, да предвижда, че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне по отношение на ЕФ на правилата относно процедурата за съставяне на НП и неговите реквизити, въведени в разпоредбите на ЗАНН.

Неоснователно е и възражението за изтекла давност, направено отново с касационната жалба.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

В ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл.80 от НК.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното наказание – глоба, на основание чл. 3 ал.2 от ЗАНН, приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакцията й след изменението обнародвано в ДВ бр.26/2010 година, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години. В случая административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но ЕФ не е влязъл в сила и към настоящия момент, а съобразно чл.81 ал.3 във вр. чл.80 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 27.07.2013 година. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е три години съгласно приложимата редакция на чл.80 ал.1 т.5 от НК и изтича на 27.07.2016 година.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1841/22.12.2015 година по н.а.х.д. № 4639/2015 година на Районен съд – Бургас

 

Решението е окончателно.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: