ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1555

 

03.07.2018 г., гр. Бургас,

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, първи състав, на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател:  Панайот Генков

 

като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело № 1678 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат С.Х.Г. – Т. против Разпореждане № 4506-40-1017/03.04.2018 г., издадено от Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ – София.

Първоначално жалбата, макар и адресирана от процесуалния представител на жалбоподателя до Административен съд – Бургас, служебно е била изпратена от ТП на НОИ - София на Административен съд – София-град, където е било  образувано адм.д. № 4654/2018 г. по описа на Административен съд София-град. На 21.06.2018 г. съдебният състав е постановил Определение № 3925/21.06.2018 г., с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд - Бургас.

В мотивите на определението е прието, че съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) разпореждането по ал. 1-3 се обжалва по реда на Администартивнопроцесуалния кодекс в 14 – дневен от получаването му  пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Посочено е, че в случая НОИ има териториално поделение в град Бургас, в чиято област е адресът на жалбоподателя, поради което делото следва да бъде изпратено на Административен съд – Бургас по подсъдност.

Административен съд - Бургас намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на С.Д.Д. е Административен съд София-град.  Аргументите на състава за този извода са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР „Разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.“

Според настоящия съдебен състав тази норма е специална спрямо общата на чл.133, ал.1 от АПК, тъй като сочи териториално поделение на НОИ, различно от това, следващо от общото правило на цитираната норма.

За да бъде установена действителната воля на законодателя следва да бъде приложено систематическо тълкуване, като бъде преценено мястото на цитираната по-горе разпоредба на чл. 26, ал. 4 в самия ЗГВРСНР. Нормата се намира в Глава четвърта на ЗГВРСНР, именована ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ. В цитираното изречение от ал. 4 е използван определителен член за индивидуализиране на визираното от закона и спорно в настоящия случай териториално поделение на НОИ. Тази граматическа форма се употребява, когато се обозначават повторно именовани по-рано предмети или лица. В този случай, под визираното от цитираната норма седалище се има предвид вече посочено такова в същата глава четвърта на Закона. Касае се за цитираното в разпоредбата на чл. 25 от ЗГВРСНР „териториално поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя“. Липсва друго, дефинирано в закона териториално поделение, касаещо разглежданото производство.

В този смисъл може да се каже, че самият закон въвежда едно специално административно производство, което в досъдебната фаза се развива не по адреса или седалището на инициатора му - работника, а по седалището на неговия работодател. (по аргумент от чл. 25 ЗГВРСНР). Именно същото седалище визира и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, като уточнява, че съдебното оспорване ще бъде по реда и правилата на АПК, но пред административната инстанция по седалището на териториално поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. Правилото е логично въведено, доколкото цялата трудова и осигурителна информация, касаеща конкретния спор се намира именно в поделението по седалището на работодателя и там може да бъде проверена нейната пълнота и вярност, което е определящо както за качеството, така и за бързината на производството.

Това териториално поделение в конкретния случай, видно от приложената по делото преписка е ТП на НОИ София, предвид последното седалище на работодателя преди обявяването му в несъстоятелност.

При изчерпана процесуалната възможност за изпращане на жалбата по подсъдност на надлежния съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентната да разгледа спора инстанция между Административен съд Бургас и Административен съд София-град.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал.6 във връзка с ал.3 от АПК, Административен съд Бургас, I-ви състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1678/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд - Бургас и Административен съд София-град по жалбата на С.Д.Д., чрез адв. Г.-Т.,***, срещу Разпореждане № 4506-40-1017/03.04.2018 г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ - София.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

 

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на страните.

 

                                                                                  

                                                                                                СЪДИЯ: