Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1661        Година 08.10.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 1673 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Новамед БГ“ ЕООД с ЕИК 201810016, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Кирил и Методий“ № 21,  представлявано от управителя Б. З. Н. против заповед за налагане на принудителни административна мярка № ФК-359-0346693/25.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – санитарен магазин, находящ се в гр.Бургас, ул.“Стефан Стамболов“ № 118 и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона и прави искане да бъде отменена.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 21.06.2018г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – санитарен магазин, находящ се в гр.Бургас, ул.“Стефан Стамболов“ № 118, за която е съставен протокол за извършена проверка № 0346693 (л.22-24 от делото).

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-359-0346693/25.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на „Новамед БГ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – санитарен магазин, находящ се в гр.Бургас, ул.“Стефан Стамболов“ № 118 и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС.

Акт за установяване на административно нарушение № F391591 е съставен на 26.06.2018г. на търговеца, за това, че при извършена проверка на търговски обект – санитарен магазин, стопанисван от дружеството на 21.06.2018г. е извършена контролна покупка в 12,55ч. на 1 брой лента за китка (накитник) на стойност 16 лева за която не е издадена фискална касова бележка от ЕКАФП или касова бележка от кочан при покупката.

По делото е постъпило писмо вх.№ 10850/01.10.2018г., в което ответника сочи, че към момента въз основа на съставения АУАН не е издадено наказателно постановление.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-359-0346693/25.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП (л.35 от делото).

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Неоснователни са възраженията за нарушаване правото на защита на дружеството, поради посочването на множество разпоредби. В случая ПАМ е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, която норма изрично е посочена в диспозитива на заповедта. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС определя начина и компетентния орган за налагане на ПАМ, нормата на чл.187 от ЗДДС, реда за изпълнението на мярката, а нормата на чл.60, ал.1 от АПК касае допуснатото предварително изпълнение на заповедта. С оглед правната уредба, която се съдържа в тези норми, то правото на защита на дружеството не е нарушено, тъй като не е налице неяснота относно правното основанието за налагане на ПАМ, а именно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС.

В случая са налице материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба – чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че е извършена контролна покупка на лента за китка на стойност 16,00 лева, за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект.

От жалбоподателят не се отрича, че е извършено такова плащане и не се представя съответния фискален бон или бележка от кочан с касови бележки, за така извършената продажба, въпреки изрично дадените му в този смисъл указания, с постановеното по делото определение № 1573/06.07.2018г..

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане на стойност 16,00 лева, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. С оглед вече изложеното, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. В този смисъл, неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, след като към момента на нейното издаване, за установеното административно нарушение не е издадено наказателно постановление. Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на издадено наказателно постановление към момента на налагане на ПАМ, не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя няма предварително изпълнение по силата на закона, а допуснатото от административния орган такова е било отменено от съда с определение № 1485/28.06.2018г. постановено по адм.д.№ 1660/2018г. по описа на Административен съд Бургас. Действително това определение е отменено с определение № 10123/25.07.2018г. постановено по адм.д.№ 9206/2018г. по описа на ВАС, но доколкото по делото не се твърди и не се установява заповедта да е била изпълнена след отмяна на определението постановено от Административен съд Бургас, то правото на защита на лицето не е нарушено.       

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 15 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването и́ дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-359-0346693/25.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП., е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което следва да му се присъдят такова в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Новамед БГ“ ЕООД с ЕИК 201810016, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Кирил и Методий“ № 21, представлявано от управителя Б. З. Н. против заповед за налагане на принудителни административна мярка № ФК-359-0346693/25.06.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Новамед БГ“ ЕООД с ЕИК 201810016, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Кирил и Методий“ № 21, представлявано от управителя Борислав Здравков Наков да заплати в полза на Териториална Дирекция на Национална агенция по приходите гр.Бургас, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: