Р Е Ш Е Н И Е  № 1766

 

Град Бургас, 16.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                   2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С. А., с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1672 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), представлявана от юрисконсулт Радион Карастанчев, против решение № 105 от 25.05.2018г. на Районен съд-Царево, постановено по н.а.х.д. № 123 по описа за 2018г. на РС-Царево, с което е отменено наказателно постановление № 11-01-451 от 13.03.2018г. на директор на АДФИ, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на инж. Г. И. Лапчев – кмет на община Царево, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.45 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (приета с ПМС № 163 от 29.06.2015г., обн. ДВ, бр.51 от 07.07.2015г.).

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно и необосновано. Счита, че при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.

Ответникът по касация, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за основателна и пледира за уважаването й от съда по мотивите, изложени в нея.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на инж. Г.И.Лапчев – кмет на община Царево, е съставен акт за установяване на административно нарушение № 11-01-451 от 15.09.2017г. от държавен финансов инспектор от отдел „Трети“, дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ, за това, че на 28.09.2016г. в община Царево е подписал справка, в която неправилно е определен общият пробег при извършване на специализиран превоз и превоз за собствена сметка на деца и ученици през учебната 2016/2017г. Посочено е, че справката е представена в министерство на образованието и науката с писмо №04-04-182/29.09.2016г., като в същата е определен пробег по-голям от регламентирания за финансиране, вместо този по разписание и до 20 % от него технологичен пробег от и до местодомуването, когато има такъв, в резултат на което според органа са били заплатени със средства от централния бюджет на транспортните фирми, извършващи превоз на деца и ученици до 16 годишна възраст, в повече от полагащите се с 10 323,36 лв. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което деянието е квалифицирано по чл.45 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), и кметът на община Царево е санкциониран на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ с глоба в размер на 200 лв.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че не е осъществен състава на нарушението по чл.32, ал.1 от ЗДФИ, във вр. с чл.45 от Наредбата. Приел е, че при тълкуването на термина „технологичен пробег“ безспорно се включва и разстоянието от местодомуването до началната спирка от маршрутното разписание, както и от крайната спирка от маршрутното разписание до местодомуването и няма нищо общо с това дали дадено разстояние от маршрутното разписание е изминато от превозвача „пълен“ или „празен“. С оглед на това е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е правилно.

Основният спорен въпрос между страните е относно т.нар. „празен курс“ и дали той представлява „технологичен пробег“, респективно дали подлежи на заплащане със средства от държавния бюджет целият технологичен пробег или само 20 % от пробега по разписание.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.45 от Наредбата, когато превозите на децата и учениците по чл.19, т.8 се извършват като специализиран превоз или превоз за собствена сметка, общият пробег включва пробега по определения маршрут и технологичния пробег, който не може да превишава повече от 20 на сто от пробега по разписание. От текста на цитираната разпоредба става ясно, че „технологичния пробег“ е различен от този по определения маршрут, който пък следва да е разстоянието от началната до крайната точка по него, включително когато те съвпадат. Маршрутните разписания включват начална и крайна спирка, които са едно и също населено място, а пробегът по определения маршрут включва „пълен“ и „празен“ курс. Технологичният пробег, който не може да надвишава 20 %, се определя от разстоянието между началната/крайната спирка и местодомуването, т.е. разстояние, изминато свръх приетото разписание. В случая неправилно е прието от наказващия орган, че празният курс представлява технологичен пробег и от него следва да се включи в пропътувания общ пробег само 20% от пробега по разписание. Същият се включва в маршрутното разписание и представлява разстояние между крайната и началната спирка, а разстоянието от последната до местодомуването е технологичен пробег.

От друга страна, при извършената проверка е направено измерване, при което отчетените километри съвпадат със заявените от страна на общината. Ответният орган изразява несъгласие, че цялата дължина на трасето следва да се приеме за „пробег по маршрут“, но органа не прави каквото и да е уточнение какъв следва да е съответния пробег по маршрута и какъв да е размера на „технологичния пробег“ в абсолютни числа, които да могат да бъдат проверени. Не посочва  конкретно по каква причина приема, че в справката, подадена до МОН, е включен пробег по-голям от допустимия за финансиране. Не става ясно и в какво се изразява неправилното определяне на пробега, какъв като абсолютно число е пробега по определения маршрут и какъв е „техническия пробег“. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда наличието на административно нарушение, но от събрания по делото доказателствен материал не се установява по безспорен начин вмененото на касатора нарушение. Поради това съдът приема, че не е установено твърдяното заплащане със средства от държавния бюджет на повече от полагащия се пробег. Не са налице съставомерните елементи на нарушението, поради което наказателното постановление правилно е отменено от първата инстанция като незаконосъобразно.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 25.05.2018г. на Районен съд-Царево, постановено по н.а.х.д. № 123 по описа за 2018г. на Районен съд-Царево.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

                                 

 

  2./