Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 10.01.2009г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на единадесети декември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

       ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                               2. Ю.Р.

 

при секретаря Г.Ф., с участието на прокурора В. Ч., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1670 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бул маркет” ООД – ***, представлявано от Н. В. И., против решение № 1067 от 30.09.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2582 по описа за 2008г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 110383-О-0081562 от 16.04.2008г. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДДС (отм.), на основание чл.178 от ЗДДС, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Касационният жалбоподател оспорва съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли съдът да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло по основание и размер наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените основания и моли съдът да я уважи по съображенията, изложени в нея. Представя като ново писмено доказателство по делото заверен препис от съкратен финансов отчет.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изразява становище по подадената касационна жалба и не се представлява в съдебно заседание. 

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил издаденото на касатора наказателно постановление след като е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат законоустановените в ЗАНН реквизити и от формална страна са редовни. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, нарушителят е правилно индивидуализиран, нарушението е описано обстоятелствено и пълно. Приел е, че жалбоподателят е извършил констатираното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДДС (отм.), тъй като в резултат на извършваната дейност търговското дружество е достигнало на 18.09.2006г. облагаем оборот от 50 000 лв., поради което е било задължено в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В случая това не е сторено от задълженото лице в законоустановения срок, поради което правилно същото е санкционирано на основание чл.178 от ЗДДС. Съдът е изложил и подробни съображения защо не кредитира доказателствената сила на издадената за сторниране на погрешно маркирана сума от 200 лв. фискална касова бележка, което обуславя правилността на извода на органа по приходите да не изключи сумата по нея от реализирания от жалбоподателя облагаем оборот, респективно, достигане на облагаем оборот в размер на 50 000 лв. на по-ранна дата от датата на подаване от лицето на заявление за регистрация по ЗДДС. В мотивите на решението са обсъдени и доводите на жалбоподателя относно размера на наложената санкция.

Касационният състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена, подкрепя се от доказателствата по делото и в съответствие с приетите за установени факти Бургаският районен съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи.

От данните по делото се установява, че касаторът е подал заявление за регистрация на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС на 31.01.2008г. След направена проверка на счетоводните документи във връзка с подаденото заявление, обективирана в протокол № 02269080003781/07.02.2008г., органът по приходите е установил, че според представения отчет от ЕКАФП за отчетната 2006г. реализираният облагаем оборот е в размер на 50 100.37 лв., като на 29.08.2006г. има сторно на касов бон 4576 за сумата от 200 лв. Тази сторно операция обаче не може да бъде установена по безспорен начин, тъй като не е представен първия екземпляр на фискалната касова бележка с № 1/29.08.2006г. заедно с оригиналния сторниран касов бон. Представена е служебна бележка с изх. № 313/12.02.2008г. на Първо РПУ – гр.Бургас, за удостоверяване на извършена кражба на касовия апарат на дружеството и три броя касови книги за 2005г., 2006г. и 2007г., вследствие на която то не може да представи справка за реализирания облагаем оборот по месеци. Проверяващият – актосъставител на съставения АУАН, и наказващият орган в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са приели, че сторно операция не може да бъде установена по безспорен начин, поради което дружеството е санкционирано на основание чл.178 от ЗДДС, поради това, че не е изпълнило задължението си по чл.108, ал.1 от ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнал облагаем доход в размер, надвишаващ 50 000 лв., тъй като в случая е реализирало облагаем оборот в размер на 50 100.37 лв. за периода 4.06.2006г. – 18.09.2006г. и на основание цитираната разпоредба на закона е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС от 1.10.2006г. до 14.10.2006г., вместо на 31.01.2008г. Съгласно чл.178 от ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5 000 лв.

Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата касационна, санкционираното дружество не представя доказателства, от които може да се направи безспорен извод, че действително е извършило на 29.08.2006г. сторниране на сумата 200 лв. Основателно районният съд не е ценил като годно доказателство в процеса представения втори екземпляр на фискална касова бележка № 1/29.08.2006г. Съдът е изложил подробни и убедителни съображения в тази насока, който не следва да бъдат преповтаряни. Следва да се посочи, че само от тази касова бележка не може да се заключи, че е извършена в действителност твърдяната от касатора сторнировъчна оперция, тъй като, за да се прецени доказателствената й сила, следва тя да се съпостави с първия екземпляр на фискалната касова бележка и с оригиналния сторниран касов бон. Такива писмени доказателства обаче не са представени по делото.

За недоказано съдът приема твърдението в жалбата, че невъзможността тези документи да се представят на данъчните органи и на съда се дължи на кражбата им, заедно с фискалното устройство, което обстоятелство било удостоверено с приложената служебна бележка с изх. №313/12.02.2008г. на Първо РПУ – гр.Бургас.

С представената служебна бележка Първо РПУ – гр.Бургас е удостоверило единствено, че Н. И. е заявила на 7.02.2008г., че е извършена кражба на панелно устройство на касетофон и раница с касов апарат марка „Елтрейд А 300”, с три броя касови книги. Посочено е, че кражбата е извършена по неустановен начин от лек автомобил „Ауди” с регистрационен номер А 7886 АН, паркиран на ул.”Пиротска” № 9, на 6.02.2008г. По случая е образувана преписка № М-313/11.02.2008г. по описа на Първо РПУ – гр. Бургас. Следователно, служебната бележка удостоверява само твърдения на лицето и факта, че тези твърдения са заявени на органите на МВР. Други доказателства за това, какви вещи са откраднати, не са ангажирани по делото.

Що се отнася до представения пред касационната инстанция като доказателство в заверено копие съкратен финансов отчет за м.07, м.08 и м.09.2006г., с дописване върху него „сторно – 200 лв.”, същият не променя горните изводи на съда, тъй като не може да се приеме като годно писмено доказателство по смисъла на чл.219, ал.1 от АПК, поради което и изложеното в него съдържание не следва да се обсъжда и преценява при формиране на фактическата обстановка и извеждане на правните изводи с оглед забраната, регламентирана в чл.219, ал.2 от АПК. Независимо от това за прецизност следва да се отбележи, че удостоверената в него информация не би могла да бъде проверена от съда, поради липсата на представена касова книга за 2006г.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция, също както и първоинстанционният съд, намира за безспорно установено допуснатото от дружеството-касатор нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДДС (отм.).  

Наложената санкция е в размер, под предвидения среден такъв, определен в закона за това нарушение. Тя е справедлива и достатъчна за постигане на превантивните цели на наказанията по чл.12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1067 от 30.09.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 2582 по описа за 2008г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

                                                                     

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                    2./