Р Е Ш Е Н И Е

 

                          Номер 523         Година 18.03.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 166 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И.К.П. с ЕГН ********** *** против решение № 179 от 17.11.2014г., постановено по н.а.х.д. № 469 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Царево. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото постановление. Иска се отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление.

Ответникът – Началник на Районно управление „Полиция“ – Царево, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е потвърдил наказателно постановление № 14-0302-000321 на Началник РУ „Полиция“ гр.Царево, с което на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП. За да постанови своето решение, съдът е намерил, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени процесуалните норми, изискванията за компетентност, форма и съдържание, като правилно са приложени и относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. По същество съдът е намерил, че описаното в акта и наказателното постановление деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по ЗДвП, извършено е от соченото за нарушител лице, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност на соченото основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че на посочената дата и място, касаторът, като водач на л.а марка „Мерцедес“, модел „Е 270 ЦДИ“ поради движение с несъобразена скорост е причинил самостоятелно ПТП - попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което по автомобила са нанесени материални щети. Съставен е акта за установяване на административно нарушение с бланков № 292027/18.08.2014г., подписан без възражения, в последствие е издадено и оспореното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта да се съобразяват с определени фактори - атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, тоест водачите следва да управляват със скорост която позволява да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Съгласно т.37 на § 6 от ДР на ЗДвП „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая безспорно е било налице препятствие по пътя, тъй като е била нарушена целостта на пътното покритие.

Пътно транспортното произшествие е легално дефинирано в т.30 на §6 от ДР на ЗДвП, като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Касаторът е причинил пътно-транспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, тъй като по управлявания от него автомобил са били нанесени материални щети.

С оглед на изложено, безспорно се установява, че с деянието си И.П. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва се с глоба от 100 до 200 лева водач, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП. Впечатление прави и защитната теза на П., който не отрича, че е ударил управлявания от него лек автомобил в дълбока дупка, за която е знаел, че е такава, предвид няколкократните случаи в които е шофирал по същия път, при сухи условия, но поради запълването и́ с дъждовна вода не е успял да направи реална  преценка по какъв начин да премине през нея. Посоченото обстоятелство не може да доведе да отпадане на отговорността му на това основание, а напротив обосновава извод, че въпреки неговото знание за нарушената целостта на пътното покритие в участъка от пътя, където се е движил, той не е съобразил това и не е избрал подходяща скорост.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179 от 17.11.2014г., постановено по н.а.х.д. № 469 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

 

 

                              2.