РЕШЕНИЕ

 

        № …………                   дата 29 февруари 2012 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 13 февруари 2012 год.,

в следния състав:

 

                                                                               Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: С.Х.

Прокурор:…………………….…..

 

разгледа адм. дело № 166 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

Предмет на оспорване е Решение № 141/13.12.2011г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-15646/29.11.2011г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателят “Одисей инк” ЕООД оспорва постановеното решение като незаконосъобразно, като възразява, че не са били налице материалните предпоставки за издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, а основанията, на които се е позовал публичния изпълнител счита за неприложими спрямо него. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. 

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът – директор на ТД на НАП – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е основателна. 

Производството по налагане на обезпечителни мерки е започнало по искане на орган по приходите изх. № 351-2529/29.11.2011г., видно от което, на същата дата е издадена Заповед за възлагане на ревизия на дружеството-жалбоподател № 1101784/29.11.2011г. Обстоятелствата за налагане на мерките за предварително обезпечаване на публичните задължения, са посочени като очакван размер на задължение за ДДС – 350 000лв. Като мотив за исканото обезпечение е отбелязано - сделки с рискови доставчици. Така обосновано и с цел предотвратяване извършването на разпоредителни действия с имуществото на дружеството е направено предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки. 

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № ИТ-00-15646/29.11.2011г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, по реда и на основание чл.121, чл.124, ал.4 и чл.195, ал.5, във вр. с чл.202, ал.1 от ДОПК, за обезпечаване на бъдещо публично вземане, с очакван размер на задължението 350 000 лв., е наложена обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на дружеството, администрирани в конкретно посочени банки.

Наложената обезпечителна мярка е обжалвана по административен ред пред директора на ТД на НАП - Бургас, който с Решение № 141/13.12.2011г. е потвърдил оспореното постановление. В мотивите си административният орган е посочил, че е бил извършен предварителен анализ на информация, касаеща търговското дружество, в резултат на което е възложена данъчна ревизия. С оглед този предварителен анализ и наличието на данни за извършени сделки с рискови доставчици, както и очаквания размер на задължението, директорът на ТД на НАП – Бургас е намерил издаденото постановление за законосъобразно, констатирал е, че съдържа нужните реквизити, поради което го е потвърдил. 

Решението и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е незаконосъобразно.

Административният орган и публичният изпълнител са се позовали на всички възможни правни основания за налагане на обезпечителната мярка, но в случая съдът не констатира да е налице нито едно от тях.

Посочената разпоредба на чл.121 от ДОПК е процесуална по своя характер и регламентира реда за налагане на обезпечителната мярка и този ред формално е спазен, предвид наличието на висящо ревизионно производство.

Обсъждайки по същество наложената мярка съдът не констатира релевантните материалноправни предпоставки по смисъла на чл.124, ал.4 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

Разпоредбата на чл.124, ал.4 от ДОПК визира хипотезата на налагане на обезпечителна мярка в случай, че се установят обстоятелство, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. Обстоятелства, които да сочат, че са налице данните по чл.122 от ДОПК не само че няма, но това е и обективно невъзможно да се установи още в първия ден, в който е издадена заповедта за възлагане на ревизията, когато няма данни да са извършени никакви процесуални действия, които да обосноват приложението на сочената правна норма. Отделен е въпросът, че преминаването към този ред на облагане е съпътстван с нарочен акт от органа по приходите, за който няма данни да е издаден към момента на подаване на искането до публичния изпълнител за налагане на обезпечителна мярка.

Не се установяват също така и предпоставките по чл.195, ал.5 от ДОПК, приложим във вр. с чл.78, ал.1 от с.к., към който нормата препраща. Няма данни за открито производство по несъстоятелност или ликвидация на дружеството, които да обуславят обезпечаване на публичното вземане на основание чл.195, ал.5 от ДОПК.

Необходимо е да се отбележи също така и пълната необоснованост на извода за размера на предполагаемото публично вземане – задължение за ДДС в приблизителен размер от 350 000 лв. Обективно невъзможно е още в деня на възлагане на ревизията органа по приходите да формира становище за предполагаемия размер на задължението, след като е очевидно, че не са предприети други действия в хода на ревизионното производство, които да обосноват подобен извод. Предварителната информация, за чието събиране споменава административния орган в мотивите на постановеното решение разбира се може и да е в тази насока, но това не е информация, събрана в хода на ревизията, а такава преди нея, поради което може да служи като основание за възлагане на ревизия, но не може да служи като основание за налагане на обезпечителна мярка. Допълнително изтъкнатият мотив за наличие на сделки с т.нар. рискови доставчици не намира никаква законова опора в производството по налагане на обезпечителната мярка.

На основание изложените мотиви оспореното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, поради което и на основание чл.197,ал.4 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 141/13.12.2011г. на директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-15646/29.11.2011г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: