Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  643   /12.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                       ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Галя Маринова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 165/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), ЕИК ***, е оспорил решение № 1879/12.12.2016г. постановено по АНД №3301/2016г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 61/10.05.2016г. издадено от директора на БДЧР. С наказателното постановление на С.Н.И. ***, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.29 от същия закон е наложена глоба в размер на 500лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, само като краен резултат.

Районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, защото е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Според съда установените факти осъществяват състав на друго нарушение. Правилното приложение на закона изисква налагането на санкция предвидена в нормата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), а не приложената от наказващият орган санкционна норма на чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ.

С тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление.

С наказателното постановление, което е било предмет на делото, е наложена глоба в размер на 500лв. на земеделския производител С.И. за това, че като титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води №21120027/06.08.2014г. издадено от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район – Варна, не е извършил собствен мониторинг на качеството на черпените води от река Мешели дере – не е изследвал в периода 01.06. – 30.09. в акредитирана лаборатория химичния състав на водата за 2015г. по показатели рН, електропроводимост, неразтворени вещества, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, общ азот, сулфати, ортофосфати, общ фосфор, БКП5, ХПК. Така е нарушил точка 2 от изисквания към програма за мониторинг на разрешителното, деянието е определено като неизпълнение на условие в разрешителното – нарушение на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ. Санкцията е наложена на основание чл.200, ал.1, т.29 от същия закон.

Според чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, водоползвателите – титуляри на разрешително, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на Закона за водите и Комплексните разрешителни, издадени въз основа на Закона за опазване на околната среда.

Според приложената санкционна норма физическо лице или юридическо лице, което не извършва собствен мониторинг на количеството и / или качеството на водите се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 500лв. до 5 000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

По делото не е спорно, че наказаното лице е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води. Разрешителното е издадено на 06.08.2014г., а съгласно т.2 от изискванията към програмата за мониторинг на това разрешително, ежегодно в периода от 01.06. до 30.09. титулярът трябва да изследва в акредитирана лаборатория химичния състав на черпените повърхностни води по изрично посочените показатели, които са описани и в наказателното постановление.

Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не оспорва факта, че за 2015г. не е извършвало изследване в акредитирана лаборатория на химичния състав на черпените от него повърхностни води.

Тези установени по делото факти водят до извода, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието. Земеделският производител действително е водоползвател, титуляр на разрешително, който не е изпълнил конкретно посочено от наказващия орган условие на това разрешително. Правилно е определена и санкционната норма – условието, което не е изпълнено се намира в частта „Изисквания към програмата за мониторинг”, т.е. съгласно неизпълненото условие титулярът на разрешителното е длъжен в указания период да извършва собствен мониторинг на химичния състав на черпените повърхностни води в акредитирана лаборатория по изрично посочени показатели. Именно за такова нарушение в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ е предвидена санкция.

Квалификацията извършена от районният съд е неправилна.

В този смисъл са основателни всички възражения на касатора, в които са изложени мотиви, обосноваващи приложението на санкционната норма на чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ, вместо нормата приложима според районния съд – чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Според последно посочената разпоредба се наказва физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, водно-стопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В процесния случай не е налице нито един елемент от описания състав на нарушението визирано в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Земеделският производител не е ползвател на водния обект, доколкото съгласно §1, ал.1, т.25, даваща легална дефиниция на понятието „Ползване” и т.34, в която е легалната дефиниция на понятието „Воден обект”, първото представлява дейност в обекта, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Според дефиницията за „воден обект” това е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра или в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи.

Наказаното лице е притежател на разрешително за водовземане, т.е. то има право да отнема от водите, а не ползва конкретен воден обект по друг начин. Освен това конкретното неизпълнение на едно от условията по разрешителното не представлява отклонение от предвидените условия, а е неизпълнение на тези условия.

Според настоящият съдебен състав, независимо от изцяло погрешните правни изводи формирани от съдебния състав на районния съд, обжалваното решение е правилно като краен резултат, защото съществен елемент от състава на процесното нарушение е, че задължението вменено с разрешителното засяга изследването на черпените повърхностни води, т.е. само на тези води, които са водовзети.

Същевременно по делото (л.18 от АНД № 3301/2016г.) е представено писмо от директора на БДЧР, изпратено до наказаното лице С.И. относно такса водовземане за 2015г. Според съдържанието на това писмо след извършена проверка на представената информация за съответствие с извършените контролни проверки, данните от собствен мониторинг и показанията на измервателните уреди, се установило, че за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. за цел водовземане не дължи такса водовземане. Допълнително лицето е уведомено, че при неползване на права повече от една година, разрешителното се отнема.

От това писмо може да се направи еднозначен извод, че наказаното лице за 2015г. не дължи никаква такса водовземане, защото не е черпило повърхностни води, за които му е издадено разрешителното. След като лицето не е черпило през цялата 2015г. такива води и по тази причина не дължи такса водовземане, то тогава не може да се направи извод, че не е изпълнило условието по т.2 от изискванията към програмата за мониторинг на разрешителното, тъй като това условие да се изследва в акредитирана лаборатория химичния състав на повърхностните води по определени показатели, касае не повърхностните води въобще, от които земеделския производител има разрешение да водовзема, а само онези повърхностни води, които са черпени, т.е. водовзети.

Именно по тази причина според настоящия съдебен състав следва да се приеме, че няма извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, което да бъде санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.29 от същия закон.

По изложените мотиви решението на районния съд следва да се остави в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 1879/12.12.2016г. постановено по АНД №3301/2016г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: