Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                551                      20.03.2015г.                        гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и шести февруари                     две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 165 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Г.М., ЕГН-**********,***, против решение № 180/17.11.2014г. постановено по НАХД № 434/2014г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0302-000238/30.07.2014г. на началника на РУП-Царево, с което на касатора за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд и събиране на доказателства. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адв.С.К., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за уважаването й. Не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – началник на РУП-Царево, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на  Районен съд Царево, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Царево с оспореното решение № 180/17.11.2014г. постановено по свое НАХД № 434/2014г., е потвърдил НП № 14-0302-000238/30.07.2014г., издадено от началника на РУП-Царево, с което на А.Г.М. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Касаторът М. е санкциониран за това, че на 24.07.2014г. в с.Лозенец, управлявал лек автомобил марка Мерцедес Спринтер с рег.№ РВ-0248-МС и отказал на контролните органи да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7410" с № 0006. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0402665, но не дал кръв за анализ.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел за установено въз основа показанията на св.М., че именно А.М. е управлявал автомобила и след сигнал на граждани, бил спрян за проверка, при която отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. Бил му издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който му бил предявен за подпис. Обосновал е извод, че касаторът не се е явил в рамките на указания му от актосъставителя срок от един час, за да даде кръв за изследване. Изложил е мотиви за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за съставянето на АУАН и издаването на НП при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за санкционирането на нарушителя със съответните административни наказания, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП за извършеното нарушение.

Решението на Районен съд Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 24.07.2014г. в около 1:20 часа в с.Лозенец касаторът е управлявал автомобила, като контролните органи, в състава на които бил св.М., са го преследвали с полицейския автомобил и са го спрели за проверка, при която установили, че той е във видимо нетрезво състояние. Поканили го да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но той отказал. За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, като следвало да даде кръв до 2:55 часа. Касаторът М. бил видян от актосъставителя П. в около 5:00 часа пред Филиала за спешна медицинска помощ Царево, но въпреки това той не дал кръв за анализ.

Като свидетели пред районния съд са разпитани актосъставителят П. и свидетеля по акта М. – двамата полицейски служители, установители на нарушението, от показанията на които се установява, че непосредствено преди проверката автомобилът на жалбоподателя се е движел, а полицаите между които бил и св.М., са го открили по описание и следвали със служебния автомобил, като го спрели за проверка. Показанията на актосъставителя и св.М. кореспондират с отразеното в акта, поради което не е било необходимо да бъде извършван разпит и на св.Сталин Ранов – третият полицай извършил проверката. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите доведени за разпит от жалбоподателя, заради наличието на вътрешни противоречия на част от тях. Св.К. първо заявява, че те (полицаите) са спрели един бял бус (горе на л.20 от решението на РС), а после твърди, микробусът си е бил спрян там преди това. Наличното противоречие води до извод, че на тези показания не може да се даде вяра. Обосновано районният съд след разпита на лекаря от Филиала за спешна медицинска помощ Царево – св.Якимова, е отказал да разпита таксиметровия шофьор който да посочи, че касаторът е бил на мястото определено му да даде кръв за анализ. Такъв разпит не е бил необходим, защото актосъставителят е заявил пред съда, че действително нарушителят е бил пред медицинския център и този факт е бил установен, но това не променя наличието на главния факт, че нарушителят не е дал кръв за анализ.

При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни и съответни на материалния закон.

Както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство санкционираното лице възразява, че на посочената в наказателното постановление дата не е управлявало превозното средство, поради което и не е било налице задължение за него, в качеството на водач, да даде проба за установяване на употреба на алкохол. Тези възражения настоящият състав на съда намира за неоснователни, като изцяло споделя аргументите, изложени в първоинстанционното решение. Застъпената пред районния съд теза, а и в настоящото производство от страна на касатора, представлява единствено и само защитна позиция, като още една индиция в тази посока е обстоятелството, че при проверката от полицейските органи М. не е споделил, че автомобилът му е бил управляван от св.Николов, а въвеждането на това твърдение е извършено едва в хода на съдебното следствие.

Правят се твърдения за нарушение на процедурата за даване на кръв, но такова нарушение не налице, защото както от показанията лекаря св.Якимова и представените по делото медицински документи, така и от показанията на актосъставителя се установява, че касаторът не се е явил и не е дал кръв за анализ в дадения му срок за това независимо, че по-късно е бил пред Филиала за спешна медицинска помощ Царево.

 Твърди се наличието на процесуално нарушение при подписването на акта, заявено от св.М. и актосъставителя П.. Настоящият касационен състав намира, че няма нарушения по връчването на АУАН, защото той е подписан и връчен срещу подпис на нарушителя, видно от отбелязването в него. За обстоятелството, че М. е бил запознат с акта доказателство е и поведението му да отиде до Филиала за спешна медицинска помощ Царево, факт на който той се позовава. В този връзка правилно районният съд не е допуснал извършването на графологическа експертиза. Действително св.М. и актосъставителя П. не са категорични при разпита си пред съда, дали актът е бил подписан от нарушителя или е бил оформен при отказ за подписване, но обяснението на тази констатация е изминалия период от време от дата на извършването на нарушението и разпита им в хода на съдебното следствие, което неминуемо се отразява на спомените относно възприятията и впечатленията свързани със санкционирането на конкретното нарушение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180/17.11.2014г. постановено по НАХД № 434/2014г. на Районен съд Царево

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.