Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

   1802                /19.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С. Х. и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1657/2018 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.          Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) против решение № 61/18.05.2018 година по н.а.х.д. № 82/2018 година на Районен съд – Айтос (РС), с което е отменено наказателно постановление № КГ - 2093/27.11.2017 година на заместник - председателя на ДАМТН (НП).

С НП, на „Ес пи фюел“ ЕООД – Бургас с ЕИК 204552133, за нарушение по чл.8 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във връзка чл.6 т.1 във връзка с Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156/15.07.2003 година (Наредбата) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, като на основание чл.25 ал.2 от Наредбата е постановено дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 820 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на  закона от РС. Твърди, че не са допуснати никакви нарушения на процесуални правила при вземането на пробите от горивото и установяване на нарушението. Оспорва изводите на РС за недоказаност на нарушението в съдебното производство по обжалването на НП.

Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез законния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 21.08.2017 година в стопанисван от него търговски обект – бензиностанция „Петрол“ в град Айтос, Карнобатски път – след вземане и изследване на контролна проба на течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, е установено, че продуктът не съответства на изискванията за качество. Показателят “Дестилационни характеристики – край на кипене“ (°С), в резултат на извършено изпитване в лаборатория, е установен на 216,5° С при норма 210° С, а съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването над 214,0° С се приема, че продуктът не съответства  на изискванията за качество по този показател.

РС е кредитирал показанията на разпитаните свидетели – служители на ДАМТН. Първоначално е направил извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил, че при извършените последователни изследвания на горивото са налице противоречиви данни относно качествения показател „край на кипене“ на горивото, а впоследствие е приел, че не е доказано изпълнението на нормативните предписания за съхраняване и транспортиране на взетите проби от горивото преди изследването му.  Като краен резултат, РС е счел, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин.Затова е отменил НП.

Решението е неправилно.

Проверката в бензиностанцията на дружеството е извършена на 21.08.2017 година. В хода ѝ пробите са взети в момент на разпространение на горивото в съответствие с изискванията на чл.18 и чл.21 от Наредбата. Използвани са били метални съдове за еднократна употреба, които са промити с определено количество гориво на самия обект и запълнени до около 85% от обема. При вземането на пробите е бил използван удължител, отделен за автомобилен бензин А-95Н.

След вземането на пробите, металните съдове ca били затворени, етикетирани и пломбирани, съгласно чл. 20 от Наредбата. Пробите са били поставени в обърнато положение на съда надолу в хладилна чанта с охладител, която е била съхранявана в хладилна камера на служебния автомобил, включена към акумулатора на служебния автомобил. Част от пробите (общо шест съда) са били изследвани непосредствено след вземането им, друга част – в специализирана лаборатория на агенцията в град София, а арбитражната проба – в лаборатория, избрана от проверяваното търговско дружество.

Първото изследване на горивото е направено с протокол за изпитване от 22.08.2017 година. изследването е извършено по реда на стандартите БДС EN ISO12185:2003, ASTM D 7212:2013, ASTM D 6277:2012, ASTM D 5845:2016, БДС EN 13016:2008 и ASTM D 7345:2017 в „Подвижна лаборатория Бургас“ към агенцията. При това изследване е констатирано, че показателят „край на кипене“ от дестилационните характеристики на пробата е 215,1 С° при максимално допустима стойност 210 С° (лист 83 - 85 от н.а.х.д. № 82/2018 година).

Второто изследване на горивото е извършено на 23.08.2017 година в „Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки“ към ДАМТН в София. Изследването е осъществено по стандарти БДС EN ISO 3405:2011, БДС EN ISO 2160:2004. При изследването е констатирано, че стойността на същия показател е 217,4° С при максимално допустима стойност 210 С° (лист 88 – 89 от н.а.х.д. № 82/2018 година).

Третото изследване – на арбитражната проба – е извършено на 05.10.2017 година, след транспортирането на горивото от хранилището на ДАМТН до лабораторията на „СЖС България“ ЕООД. При това изследване е констатирана температура по показателя „край на кипене“ – 216,5° С при максимална стойност 210° С (лист 112 от н.а.х.д. № 82/2018 година).

При съдебното оспорване на НП е допусната и извършена съдебна експертиза. На експерта са били зададени хипотетични въпроси: като напр. на какво по – вероятно (от няколко предложени възможности) би могло да се дължи отклонението на конкретния качествен показател; възможно ли е по – високата плътност на горивото да се дължи на смесване с по – тежка фракция при производството и/или експедицията му; има ли високата атмосферна температура при експедицията на горивото негативен ефект върху качеството и по - специално върху показателя „край на кипене“; достатъчни като мерки ли са били охлаждането на съда в хладилна чанта и поддържането на съда охладен при транспортиране, с оглед изискването в БДС EN ISO 3405:2011 температурата на контейнера и на „материала“ да е под 10° С, и препоръката съхранението на пробата да е при същата температура.

На така поставените въпроси вещото лице е отговаряло хипотетично – то не е изследвало конкретните условия на съхранение на конкретните проби – основна, контролна и арбитражна; не е изследвало техническото съоръжение, от което е получено изследваното гориво; не се е запознало с условията, при които горивото е било транспортирано до подвижната лаборатория, до хранилището в град София и от хранилището в град София до лабораторията на дружеството, извършило арбитражното изследване (лист 165 – 174 от н.а.х.д. № 82/2018 година).

Съгласно чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ, забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество. Според чл. 6 т.1 от Наредбата, течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество:  автомобилни бензини съгласно приложение № 1. В приложение № 1 към Наредбата, за показателя „край на кипене“ е дадена максимална стойност 210° С.

И при трите извършени изследвания този показател/критерий за качеството на горивото е бил извън определените от Наредбата граници. По делото пред РС не са събрани достоверни доказателства за допуснати нарушения в процеса на пробовземането, транспортирането и съхранението на получените проби от горивото. Фактът, че част от пробите са транспортирани с куриерска фирма от Бургас до лабораторията и хранилището в София, сам по себе си – без конкретно изследване на условията на превоза и съхранение (начин на предаване, продължителност на пътуването, начин на получаване), не може да обуслови извода но РС, че са били нарушени нормативните изисквания за поддържане определено ниво на температурата на горивото.

Заключението на вещото лице по делото е изградено изцяло на хипотетични предположения. Жалбоподателят не е твърдял, че в процеса на експедицията на партидата гориво до бензиностанцията е било допуснато смесване с по – тежки фракции или че на бутилките с пробите са били използвани капачки от материал, годен да наруши качеството на пробата, или че загубата на леки фракции в бензина се е дължала на изпарение, или производствен дефект. Поставените от него въпроси са имали принципен, а не конкретен характер – за конкретната доставка на бензин. Затова и назначеният експерт е отговарял условно, разсъждавайки върху различни възможни обяснения на установеното несъответствие.

В заключението на вещото лице се поддържа, че при различните изследвания на взетите проби е бил нарушен критерия за „възпроизводимост“ на резултатите по стандарт БДС EN ISO 3405:2011 (степента на съвпадение при правилно прилагане на един и същ метод, върху един и същ материал, но при различни условия на изпитване). Този извод е споделен от РС. Всъщност, първото изследване на горивото – на 22.08.2017 година от подвижната лаборатория на агенцията, не е извършено по БДС EN ISO 3405:2011 (лист 83 от н.а.х.д. № 82/2018 година). Изследване по този стандарт е извършено в лабораторията на ДАМТН в София на 23.08.2017 година и при арбитража от „СЖС България “ ЕООД на 05.10.2017 година (лист 89 и 112 от н.а.х.д. № 82/2018 година). Именно второто изследване (от 23.08.2017 година) е част от фактическите основания за налагане на санкцията, а резултатите от него са проверени (и потвърдени) на арбитража от 05.10.2017 година. Между тези две изследвания – проведени по един и същ метод, върху едно и също гориво, но в различни лаборатории – е налице „възпроизводимост“ на резултата от изследването. По БДС EN ISO 3405:2011 „възпроизводимост“ е налице при допустима разлика 3,1% в различните резултати. В случая, разликата по критерия „край на кипене“ между изследването, цитирано в НП и в арбитражното изследване е под 1% (0,9° С), т.е. резултатите от изследването на пробите в ДАМТН са потвърдени от лабораторията на „СЖС България “ ЕООД. В тази си част заключението на експерта не съответства на фактите по делото.

Настоящият съдебен състав приема, че извършването на административното нарушение е било доказано от наказващия орган в производството пред РС, като необосновано съдът е игнорирал доказателствата в преписката, кредитирайки заключението на вещото лице. Жалбоподателят – собственик и разпространител на горивото, законосъобразно е бил санкциониран защото отговорността за качеството на стоката е негова. Наложената санкция – въпреки значителния си размер - е в минимума, предвиден по чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ и не може да бъде намалена допълнително, предвид забраната на чл. 27 ал.5 от ЗАНН.

Решението на РС следва да се отмени, като се потвърди НП.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 61/18.05.2018 година по н.а.х.д. № 82/2018 година на Районен съд – Айтос.

Вместо него постановява

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КГ - 2093/27.11.2017 година на заместник - председателя на ДАМТН

 

Решението е окончателно.

 

                                                         

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: