Р Е Ш Е Н И Е  № 1578

 

Град Бургас, 8.08.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИАНА ПЕТКОВА

                             2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К. Л., с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1656 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 72/22.05.2018г. на Районен съд-Поморие, постановено по н.а.х.д. № 50 по описа за 2018г. на ПРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 7-198/30.01.2018г., издадено от кмета на община Поморие, с което на касатора, на основание чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 2 за поддържане и опазване на обществения ред на община Поморие, приета с решение № 136/04.12.2000 г. на ОбС-Поморие, изменена с решение № 410/13.12.2016г.  на ОбС-Поморие, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.6, т.3 от наредбата.

Касаторът оспорва решението на районния съд като излага доводи за незаконособразност на потвърденото с него наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаването му. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, касаторът се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. 

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание. В депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира оспореното решение да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на Б.Г.Т. с ЕГН **********, е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003540/22.11.2017г. от инспектор „ОРС“ при община Поморие за това, че на 22.11.2017г. в 11 часа в с.Горица, ул.„Бузлуджа” № 7, на обществени места улица и тротоар, предназначени за общо ползване, жалбоподателят е изхвърлил отпадъци от битов характер. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6, т.3 от Наредба №2 за поддържане и опазване на обществения ред на Община Поморие (НПООРОП). Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на Б.Г.Т. глоба в размер на 50 лева на основание чл. 35, ал.1, т.1 от НПООРОП.

За да постанови оспореното решение, районният съд правилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при връчване на акта, тъй като видно от отбелязването в същия, Б.Г.Т. е отказал да го подпише и това е удостоверено с подписа на един свидетел.

Районният съд е приел, че Б.Г.Т. е извършил деянието, така, както е описано в АУАН и НП. Касаторът не оспорва установената от съда и подкрепена от събраните доказателства фактическа обстановка. Твърди единствено, че отглежда кози и е изкарал боклука – козя тор, най-много за час-два, докато го изнесе с каруцата. Правилна е и правната квалификация на това деяние като нарушение на чл.6, т.3 от НПООРОП.

Независимо от изложеното настоящият касационен състав намира, че в случая са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които ценени в тяхната съвкупност, обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение от Т. в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая по делото са налице данни за това, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в местната наредба нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което неправилно административнонаказващият орган и първоинстанционният съд не са приложили тази разпоредба. Както видът на отпадъка, който е органичен, престоял изключително кратко време на тротоара от момента на изхвърлянето до момента на разчистването му, така и факта, че нарушение е извършено за първи път не през летния сезон и е отстранено непосредствено след извършването му обосновават изключително ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като не е създадена дори и предпоставка за развитие на зараза, още по-малко за замърсяване на почви и води с вредни вещества. Налице са предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 72/22.05.2018г. на Районен съд-Поморие, постановено по н.а.х.д. № 50 по описа за 2018г. на ПРС, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7-198/30.01.2018г.,  издадено от кмета на община Поморие, с което на Б.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 2 за поддържане и опазване на обществения ред на община Поморие, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.6, т.3 от същата наредба.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1.      

                                  

 

                                 

  2