ПРОТОКОЛ

       

                                              

Година 2015, 18.02.                                                                              град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ-ти административен състав, на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                    

    ПРЕСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

Секретар: Й.Б., прокурор при ОП-Бургас: Андрей Ч., сложи за разглеждане докладваното от съдия Луканов Административно дело № 1655 по описа за 2014 година.                 

   

На именното повикване в 13.45 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.С.С., редовно уведомен от преди, се представлява от адвокат В., с пълномощно по делото.

        

ОТВЕТНИКЪТ по оспорването – специалист в отдел дейност „Други дейности на икономиката” при Община Несебър - В.К.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

ОТВЕТНИКЪТ по иска - Община Несебър, редовно призован, не изпраща представител.

 

За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор Ч..

 

АДВОКАТ В.: Да се даде ход на делото.

                 

ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА:

 

Производството е образувано по жалба Н.С.С. против Принудителна административна мярка „Преместване на пътно превозно средство-лек автомобил, която е обективирана в Протокол № 9 от 27.07.2014г., издаден и подписан от служители на община Несебър. Иска се от съда да отмени обжалваната принудителна мярка като незаконосъобразна.

 

АДВОКАТ В.: Поддържам жалбата. Заявявам, че неимуществените вреди в размер на 1000лева са за периода от 27.07.2014година, което е постановен ПАМ до момента, в който доверителя ми е взел колата си от наказателния паркинг на същата дата.

С оглед днес заявеното от пълномощника на жалбоподателя, по доклада на делото съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

С жалбата си при евентуалност, ако съдът приеме за незаконосъобразна или нищожна Принудителна административна мярка „Преместване на пътно превозно средство-лек автомобил, Н.С.С. предявява и кумулативни искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 1 062 лева, от които 1000 лева неимуществени вреди изразяващи се предизвикан шок, неприятни психически преживявани във връзка с инцидента на 27.07.2014г., както и 62 лева имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наказателната такса за освобождаване на автомобила от наказателен паркинг, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.07.2014година, до окончателното изплащане.

Прави се искане за събиране на доказателства, вкл. и разпит на свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата по жалбата.

 

Съдът докладва, че Определение № 2223/26.11.2014 година, с което е заличена заинтересованата страна „Транс груп 2012”ЕООД не е обжалвано и към настоящия момент е влязло в сила.

 

УКАЗВА на ответника Община Несебър, че има доказателствената тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

 

УКАЗВА на ищеца по исковете с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че е негова доказателствената тежест да докаже, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от оспорената Принудителна административна мярка „преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство”, която е обективирана в Протокол № 9 от 27.07.2014г., които са в размер от 62 лева.

 

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението, че е заплатил сумата от 62 лева въз основа издадения Протокол №9/27.07.2014година, както и за основанието на което и издаден фискален бон за заплащане на 27.07.2014 г. на 62 лв. от „“ ООД за НАКАЗАТЕЛЕН ПАРКИНГ Слънчев бряг.

Няма факти и обстоятелства, които да се признават от страните и да не се нуждаят от доказване.

 

Обявява за окончателен докладва по делото.

 

АДВОКАТ В.: Поддържам жалбата. Нямам възражения по доклада и разпределената доказателствена тежест. Моля да приемате представените документи по делото като доказателства.

Водим един свидетел, който моля да допуснете до разпит във връзка установяване на обстоятелствата във връзка разпределената ни доказателствена тежест, вкл. и за платената сума от 62 лева.

 

ПРОКУРОР Ч.: Нямам искания по доказателствата. Не възразявам да се допусне до разпит водения свидетел.

 

Съдът, като съобрази изявленията на страните, по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените с жалбата и административната преписка документи като писмени доказателства по делото.

 

ДОПУСКА  до разпит водения свидетел.

 

ПРЕМИНАВА към разпит на свидетеля, който беше въведен в съдебната зала.

 

СНЕМА самоличността на свидетеля и го предупреждава за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обещава да говори истината.

 

М.С.А. –години, български гражданин, неосъждан, без родство със страните и без съдебни спорове със страните.

 

СВИДЕТЕЛКАТА А.: Обещавам да говоря истината.

Н.С. го познавам, тъй като децата ни са на една възраст и учат заедно в един клас в училище „, Бургас вклас. Детето на Н. се казва С., а моето дете е В.. Децата ни са приятели.

На 27.07.2014 година си спомням много добре какво сме правили, тъй като на тази дата сестра ми има рожден ден. Сестра ми живее към настоящия момент в Бургас, а по това време на 27.07.2014година беше в чужбина. Мисля, че се падаше събота или неделя, беше почивен ден 27.07.2014година и ние - аз, моя син, Н. и неговия син решихме да отидем на Аква парка в Слънчев бряг. Майката на С., щеше да дойде по-късно на Аква парка. Тръгнахме с две коли за Аква парка. Н. тръгна с неговия син и неговата кола – бял Ситроен „Берлинго”, мисля че с рег.№, но не съм сигурна за номера. Аз с моя син пътувах с моята кола БМВ. Пристигнахме в Аква парка на Слънчев бряг, потърсихме места около Аква парка, но нямаше и се отдалечихме и потърсихме други варианти за паркиране на около. Това става към 10 часа сутринта. Тръгнахме да търсим места в курорта Слънчев бряг за паркиране. Тръгнахме зад гърба на Аква парка на горе в лявата част и влязохме в една уличка донякъде асфалтира, а после тръгнахме по едно чакълирано пространство. Видяхме, че има места там за паркиране и че има и други  паркирани коли и решихме там да спрем. Това се пада отстрани на хотел Мегас. Първо се огледахме за табели, които да указват, че е забранено паркирането и дали вдигат с паяци, защото знаехме, че в Слънчев бряг много вдигат с паяци. Нямаше такива табели, нито на мястото, нито в околностите и спряхме там. Имаше и други паркирани коли и след като нямаше указателни табели, че спирането е забранено, ние паркирахме. Н. спря малко встрани от моята кола, като между моята и неговата кола имаше спряна друга малка бяла кола. Паркирахме и отидохме на Аква парка. Там бяхме доста часове, като към 17-17.30 часа решихме да се прибираме вече. Отидохме на мястото, където бяхме паркирали и установихме, че и двете коли ги няма, а тази която беше спряна между нашите коли си стоеше там. Имаше и други коли, които бяха по встрани близо до хотел „Мегас”, но не знам дали е паркинга на хотела, където бяха спрени. Имаше 7-8 коли на това чакълирано място. Като видяхме, че ги няма колите изключително много се притеснихме. Н. се притесни повече от мен. Той пребледня, наложи се да си помагаме взаимно, но той май се чувстваше по зле. Децата бяха през цялото време с нас, неговия син е изключително чувствителен, доколкото го познавам, той беше още по-притеснен, започна да вика, крещи, трудно го успокоихме. Н. се притесни пребледня, тъй като мислеше, че са ни откраднали колите. Това е първото, което ни дойде наум, че колите са откраднати. В първите няколко минути нямаше как да помислим реално какво точно се е случило. След това явно предизвикахме внимание с виковете си и от съседната къща, която даже не беше и измазана, излезе една жена на терасата. Явно доста шум сме вдигнали и тя каза, че ние видяла когато сме паркирали и после когато паяка е вдигнал колите. Попитахме я дали знае къде е наказателния паркинг, каза че не може да ни отговори къде е. Оттам след като научихме, че колите са вдигнати с паяка, се започна едно ходене по мъките. Трябваше първо да разберем къде е наказателния паркинг. Започнахме да звъним по звъним на приятели и познати за да разберем къде е  наказателния паркинг. Разбрахме къде е от някого, но не  си спомням на кого казаха на мен или на Н.. Тръгнахме нагоре в северната част на Слънчев бряг в района на хотел Виктория. От мястото където бяхме и  до наказателния паркинг ни се стори много дълго разстояния, около 1 км. ми се стори, като се има предвид че бяхме и натоварени с целия багаж, който носехме на Аква парка – раници и др. Отидохме на наказателния паркинг и там ни посрещна униформен служител, който каза че този наказателен паркинг е към полицията и не се отнася за района в който сме били паркирани. Имало още един паркинг който е към общината и се намира в другия край на града. Упътиха ни и ни казаха, че другия е някъде до супермаркет „Зорница”. Пак натоварени с багажа и с децата, пеш се отправихме към другия паркинг. Вървяхме пак около 1 км и след като на Н. му мина притеснението, стана изключително гневен и може би това е нормална реакция, за това което ни се случи. През цялото време беше много ядосан и гневен, едва сдържаше ругатните, които му напираха в главата. Стигнахме общинския наказателен паркинг, оказа се че колите ни са там. Отношението на служителя на паркинга беше много лошо. Този служител не се легитимира, нито ни показа карта, въпреки че ние го попитахме и поискахме да се легитимира. Той само отговори, че работи към паркинга на общината и каза, че автомобилите се вдигат след нареждане на служител на общината и може да ни даде само протокол издаден от служителя К.К., който е наредил всъщност преместването на нашите автомобили, с мотиви че са паркирани неправилно. Връчи ни протоколи, като ми направи впечатление, че протоколът е един хвърчащ лист. Нямаше печат, беше споменато автомобил, с еди каква си регистрация, паркиран на това място. На всеки от нас връчиха различен протокол. Не си спомням моя протокол кой номер е, но е от същата дата. След това служителя ни покани да платим наказателна такса от по 62 лева всеки. Каза, че тази такса трябва да се плати на него, за да разреши освобождаването на автомобила от паркинга. Ние бяхме на ясно, че трябва да платим за да си вземем колите и извадихме парите, а служителя на паркинга ги прибра и ни даде протоколите. След което каза, че това е всичко и можем да вземем автомобилите, но ние поискахме касов бон, фактура, или нещо с което да удостоверим, че сме платили наказателната такса, а служителя се обърна и вика „Е сега и касов бон ли ще искате”. Служителят на наказателния паркинг се държа изключително нагло. Като поискахме да се легитимира, той ни отговори „Кои сте Вие, от къде сте дошли, никой досега не ми е искал такива неща”. Имахме малък спор около 20 минути със служителя и след този спор ни издаде касови бонове за сумите от по 62 лева, на които пишеше „наказателна такса 62 лева, фирма някаква си „ООД , като нямаше данни на общината. При въпрос, защо от това дружество пише на касовия бон, той ни отговори, че това е дружеството което по договор с общината извършва репатрирането на автомобилите и имат договор за концесия. На будката на паркинга, където се помещаваше въпросният служител, той ни посочи да четем какво пише, като каза „Не на мен въпросите”. Имаше две заповеди залепени на будката, отнасяха се именно до това че общината нарежда или определя лицето К.К. да извършва разпореждане за репатриране на автомобилите и друга заповед, която касаеше това дружество, че то осъществява тази дейност по репатрирането и това беше връзката за случващото се. През цялото време децата бяха с нас и присъстваха на тези сцени. Докато бяхме на наказателния паркинг, около 45-50 минути станахме свидетели на неприятни сцени, също така и децата. През това време докато бяхме там, паякът докара още поне 5 коли за един час. Служителите, които обслужваха паяка, бяха доста едрички, скочиха да бият един човек, който беше дошъл да си търси колата. Изключително грубо и арогантно се държаха.

Взехме колите от наказателния паркинг, спряхме извън Слънчев бряг. Пихме вода, поговорихме, изпушихме по една цигара и после се прибрахме. Н. и след като взе колата, беше много ядосан на служителя на паркинга, който се държа арогантно. Н. по-емоционално преживя случилото се. Първоначално беше пребледнял от мисълта, че са откраднати колите, а после ядосан, че ги е вдигнал паяка неправомерно и от арогантното поведение на служителя на паркинга.

 

Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокола по л.7 от делото и фискален бон от наказателен паркинг на л.8.

 

СВИДЕТЕЛКАТА А.: Това е протокола, който беше издаден за репатрирането на автомобила и  касовия бон, който беше предоставен на Н. при освобождаване на колата.

 

АДВОКАТ В.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОР Ч.: Дали начина по който е бил паркирано  МПС-то е създало някаква опасност спрямо други участници за движение?

 

СВИДЕТЕЛКАТА А.: Не е създало опасност или пречело на другите участници в движението и ще поясня, че колите бяха паркирани на чакълирано пространство и върху пръст. То не представляваше, нито улица, нито кръстовище, нито имаше вход или изход. Не мисля, че представляваше и паркинг на хотел, тъй като малко по-отстрани имаше до хотела разчертано място и то според мен беше паркинга на хотела. Освен това колите бяха три – моята, на жалбоподателя и по средата още една кола. Те бяха в една редичка, в единия край на това място и имаше достатъчно място за минаване на други коли и пешеходци.

 

ПРОКУРОР Ч.: Нямам други въпроси към свидетелката.

 

Съдът ОСВОБОДИ свидетелката А., която излезе извън съдебната зала.

 

АДВОКАТ В.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи събирането им.

Представям списък за разноските по делото.

 

ПРОКУРОР Ч.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи събирането им.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата;

 

ДАВА ход на делото по същество:

 

АДВОКАТ В.: Моля да постановите решение, с което прогласите, респективно отмените като незаконосъобразна наложената ПАМ и присъдите на доверителя ми направените от него разноски, именно във връзка с депозираната жалба. В случай, че прогласите ПАМ за нищожна и я отмените като незаконосъобразна, моля да постановите решение, с което уважите предявените искове по начина по който са заявени в жалбата, както и разноските свързани с тези искания.

Съобщенията по делото, моля да бъдат изпращани на адреса посочен в пълномощното до мен.

 

ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми г-н председател, считам че в настоящото производство по категоричен начин се доказа, че е налице една от предпоставките на чл.146 АПК за обжалване, касаеща наложената ПАМ, която се явява индивидуален административен акт, а именно нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като съобразно чл.171, т.5, б.б ЗДвП такава мярка би могла да бъде наложена, ако МПС-то създава опасност или пречи на други участници в движението. В §6 от ЗДвП са посочени, кои са участници в движението. Липсата на такава опасност и пречка води до извода, че подобна мярка не би следвало да бъде наложена. С оглед изложеното и липсата на опасност за останалите участници в движението обуславят незаконосъобразността на наложената ПАМ. По делото е представен договор между фирмата „” и община Несебър, видно от който дружеството осъществява дейността по репатриране и след като е налице изричен акт и упълномощен служител, то действията по репатриране са законосъобразни и правилно иска за имуществени и неимуществени вреди е насочен към община Несебър, която се явява и ответник в настоящото производство. С оглед изложеното иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди като размер е основателен, а относно неимуществените вреди е частично основателен и моля да го присъдите до справедлив размер.

 

СЪДЪТ обявява устните състезания за приключили и ще се произнесе в срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14:16 часа.

 

 

             СЕКРЕТАР:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: