ПРОТОКОЛ

       

                                              

Година 2015, 28.01.                                                                              град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ-ти административен състав, на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                    

    ПРЕСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

Секретар: Й.Б., сложи за разглеждане докладваното от съдия Луканов  Административно дело номер 1652 по описа за 2014 година.                  

   

На именното повикване в 14.46 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ С.И.Ф. и Н.С.Н., редовно уведомени от преди, не се явяват. Двете се представляват от адвокат А.С. от САК, с представено пълномощно по делото от преди.

 

ОТВЕТНИКЪТ - началник на Митница Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Т., с пълномощно по делото от преди.

 

СТРАНИТЕ (по отделно): Да се даде ход на делото.

 

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА:

 

ПОСТЪПИЛА е молба вх.№8513/13.11.2014година от адвокат С., с която се представят доказателства за процесуалната легитимация на жалбоподателите, а именно удостоверение за актуално състояние на ЕТ” СИВИ-Й. Ф.”, присъда № 4 по НОХД 3218/2008година на СГС, НК, 12 състав, 2бр. удостоверения за наследници с изх.№4867/10.11.2014година и изх.№2709/10.11.2014 година издадени от Столична община, р-н Лозенец, гр. София.

 

ПОСТЪПИЛА е в препис присъда №4 по НОХД№3218/2003година, НО, 12 състав, на Софийски градски съд, с писмо вх. № 8554/14.11.2014 година.

АДВОКАТ С.: Запознат съм с представените документи по делото, не ги оспорвам. Да се приемат като доказателства.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Оспорвам жалбата. Считам, така подадената жалба за недопустима по следните съображения:

От представената административна преписка и представените доказателства от страна на жалбоподателя - Акт за смърт на лицето Й. Ф. и удостоверение за актуално състояние от Софийски градски съд става ясно, че лицето е починало на 28.12.2010година, като няма данни в предвидения от закона срок да е налице правоприемство на ЕТ „Сиви-Й. Ф.” от нейните наследници С.И.Ф. и Н.С.Н.. От представеното удостоверение по безспорен начин се установява, че търговецът е заличен от 01.01.2012 година, а жалбата е подадена в Митница Бургас към 21.07.2014година. Считам, че с факта на заличаване на търговеца последният е прекратил дейността си, т.е. налице е заличаване или този правен субект не съществува в правния мир, а жалбата, която е подадена близо 20 месеца след като търговецът вече не е съществувал, е недопустима. Не оспорвам факта, че двете лица С.И.Ф. и Н.С.Н. са наследници по закон на физическото лице Й. Ф., но няма данни същите да са правоприемници на предприятието на търговеца, включително на неговите права и задължения, поради което считам че лицата подали настоящата жалба срещу оспорения административен акт нямат правен интерес и моля на това основание да прекратите производството по делото.

 

АДВОКАТ С.: По заявеното становище от страна на ответника, че наследствено правоприемство не е настъпило, т.е. че няма правоприемство на ЕТ с жалбоподателите към момента на подаване на жалбата, считам същото за неоснователно, тъй като едноличния търговец е физическо лице, респ. същото може да бъде наследено.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Считам жалбата срещу Постановлението за ПСПДВ № 10/03.02.2003година срещу ЕТ „Сиви-Й. Ф.” за недопустима, тъй като има достатъчно доказателства, че ЕТ „Сиви-Й. Ф.” е правоприемник на ЕТ „Сиви- И.С.”, но няма доказателства за правоприемство от двете физически лица - С.И.Ф. и Н.С.Н. на ЕТ „Сиви-Й. Ф.“. Запознат съм с докладваните документи по делото, не ги оспорвам. Да се приемат като доказателства.

 

 

Съдът по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените документи с молба вх. №8513/13.11.2014 година, както и присъда №4 по НОХД №3218/2003 година, НО, 12 състав на Софийски градски съд, като писмени доказателства по делото.

 

АДВОКАТ С.: Няма други доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Също нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата;

 

ДАВА ход на делото по същество:

 

АДВОКАТ С.: Уважаеми г-н председател, моля да прогласите нищожността на Постановление за ПСПДВ № 10/03.02.2003година по съображения, които съм изложил в писмени бележки, които представям на хартиен и електронен носител. Нямам копие от защитата за другата страна.

Моля на основание чл.143 от АПК ни присъдите направените разноски по делото, включително и адвокатски хонорар, определено съгласно чл.36, ал. 2 от закона за  Адвокатурата.

Моля съобщенията по делото да се изпращат на адреса посочен в жалбата до мен. Не представям списък на разноските.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Поддържам така направеното изявление за недопустимост на жалбата, като считам, че лицата подали жалбата нямат правен интерес да обжалват Постановление за СПДВ, предвид обстоятелствата, че не са правоприемници на ЕТ „Сиви-Й. Ф.“. При условията на евентуалност, ако счетете, че жалбата е допустима, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. В жалбата са визирани пороци на Постановление за СПДВ, предвид на което същото следва да се отмени като нищожно. Считам, че не са налице основанията за нищожност, тъй като за да бъде нищожен акта си има ясна и точна дефиниция, а именно същия да е издаден от орган без представителна власт или да няма компетентност да издаде такъв акт, да е издаден във форма, която не е предвидена в закона, да не отговаря на процесуалните и материалните изисквания и да не отговаря на целта на Закона. Тежестта на доказване на нищожността на акта се пада върху, този който иска обявяването му за такъв. В конкретния случай процесният административен акт е издаден от началника на Митница Бургас, който е компетентен да издава такива актове съгласно чл.211 от ЗМ към момента на издаване на Постановление за СПДВ. Същият е издаден и в предвидената от закона форма и срок. В спорното Постановление за СПДВ  ясно и точно е посочено задълженото лице, както и размера на задължението, датата на възникване на задължението, обстоятелства, че дължимите вземания са изчислени при елементи на облагане към датата на изтичане на срока на режим временен внос. Стоката е поставена в режим временен внос и банковата гаранция предмет на настоящия спор, която се иска отмяна на Постановление за СПДВ като нищожна е била усвоена, а именно за правилното приключване на режима, тъй като режима не е приключен от титуляра, то закона дава възможност на митническите контролни органи да използват така представеното обезпечение – банковата гаранция. На титулярът ЕТ „Сиви- И.Ф.“ е даден  срок за доброволно изпълнение, същото не е изпълнено в срок и то не подлежи на връщане. Моля да потвърдите Постановление за СПДВ като правилно и законосъобразно, като отхвърлите жалбата.

 

АДВОКАТ С.: Мисля, че всяко едно съществено нарушение при издаване на административния акт може да доведе до неговата нищожност. Всички онези основания, които сме посочили в жалбата са съществени нарушения на материалния закон, а именно противоречие на целта на закона, включително и нарушение на процедурата предвидена по закон. Всяка една от тези хипотези, които са заложени и сме посочил в жабата могат да доведат до нищожност на административния акт. В учебника на проф. К.Л. „Недействителност на административните актове” е застъпено това становище, а именно, че всяко едно нарушение на закона може да доведе до нищожност на акта.

Съгласно чл.211 от ЗМ органът е имал правомощие да издава  Постановление за СПДВ, тъй като към онзи момент не е действал новия ЗМ, който влиза в сила през 1999 година. Юридическият факт е възникнал в миналото, и при влизане на новия ЗМ, задължението е било погасено. Неоформеният режем води до налагането на НП и този акт действа към 1988 година и към онзи период, който касае митническото задължение редът е бил друг. ЗМ влиза в сила през 1999година, когато правоотношението е било погасено. В писмените бележки е посочено подробно становището ни.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Във връзка с така изложените съображения, че задължението е било погасено, считам същото за неоснователно. В оспореното постановление изрично е упоменато правното основание за неговото събиране. Съгласно §5 от ПЗР на ППЗМ, ДВ, бр. 149, се казва, че допуснатия до влизане в сила на този временен внос на стоки се приключва най-късно до 31.03.1999година, като в случаите на възникване на митническото задължение размерът на дължимите митнически сборове и други държавни вземания се определя на база на елементите на облагане към датата на приемане на данъчната декларация за поставяне на стоките в митнически  режим. По безспорен начин е установено възникване на задължението на база не приключване на митническия режим „времеви внос на стоката”. За този период, за тази б. гаранция са подавани многократно жалби както пред административния орган - Митница Бургас, Агенция „Митници”, Министерство на финансите” и счита, че предвид изтичането на 10-годишен срок за обявяване на нищожност на административния акт, като последен вариант е подадената жалбата срещу индивидуалния административен акт.

Държа да изясня, че от страна на администрацията се давани отрицателни отговори за връщане или възстановяване на банковата гаранция.

 

АДВОКАТ С.: Относно изявлението свързано с §5 от ПЗР на ППЗМ, първо не е спазен срокът, в който трябва да приключи митническия режим, той е най-късно до 31.03.1999година, а той е приключен през 2002година. Не е определена правилно и митническата облагаема стойност.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: На стр.2 от оспорения административен акт изрично е указано кога е възникнало данъчното задължение, кога е изтекъл срока за възникване на режима и неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е спазен срока за приключване на режима.

 

СЪДЪТ обявява устните състезания за приключили и ще се произнесе в срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  15:09часа.

 

             СЕКРЕТАР:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: