Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1615                        02 октомври 2018 година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б. Н.

като разгледа административно  дело  номер 1651  по описа за  2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О.Х.И. ***, к-с „Стария възел“ №7, вх.1, ет.3, ап.7 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорваната заповед. Твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска да се отмени заповедта. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е заповед № 18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя О.Х.И., тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП. В заповедта се сочи, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления, а именно: наказателно постановление/НП/ №1947/22.07.2005 г., с което са отнети 12 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 30.07.2005 г.; НП №2137/26.07.2005 г., влязло в сила на 03.08.2005 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №1729/07.06.2006 г., влязло в сила на 15.06.2006 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №3047/18.08.2006 г., влязла в сила на 26.08.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2847/08.08.2007 г., влязло в сила на 16.08.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП№3275/27.08.2007 г., влязло в сила на 04.09.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №2449/11.07.2009 г., влязло в сила на 26.08.2008 г., с което са отнети 4 к.т/л.17 от делото/.; НП №2697/23.07.2008 г., влязло в сила на 26.08.2008 г., с което са отнети 4 к.т./л.18 от делото/; НП №877/05.03.2009 г., влязло в сила на 06.06.2009 г., с което са отнети 3 к.т./л.19 от делото/; НП №3963/20.07.2009 г., влязло в сила на 23.09.2009 г., с което са отнети 4 к.т./л.20 от делото/; НП № 2685/ 16.07.2010 г., влязло в сила на 19.08.2010 г., с което са отнети 4 к.т./л.21 от делото/; НП№2269/07.07.2011 г., влязло в сила на 25.08.2011 г., с което са отнети 8 к.т./л.22 от делото/; НП №2918/22.07.2011 г., с което са отнети 4 к.т., влязло в сила на 25.08.2011 г./л.23 от делото/; НП№ 2253/26.06.2012 г., с което са отнети 4 к.т., влязло в сила на 21.08.2012 г./л.24 от делото/ и  НП №3010/23.07.2012 г., с което са отнети 4 к.т., влязло в сила на 21.08.2012 г./л.25 от делото/.

Наказателно постановление/НП/ №1947/22.07.2005 г., с което са отнети 12 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 30.07.2005 г.; НП №2137/26.07.2005 г., влязло в сила на 03.08.2005 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №1729/07.06.2006 г., влязло в сила на 15.06.2006 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №3047/18.08.2006 г., влязла в сила на 26.08.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2847/08.08.2007 г., влязло в сила на 16.08.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП№3275/27.08.2007 г., влязло в сила на 04.09.2007 г., с което са отнети 3 к.т. или тези издадени до 2007 г., включително, не са приложени по делото, тъй като със заповед №з-3410/05.12.2012 г. на директора на ОД МВР Бургас са унищожени/л.16 от делото/.

Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

По молба на И. от 30.05.2018 г./л.28 от делото/ началникът на сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, му е предоставил справка за отнетите с влезлите в сила наказателни постановление контролни точки, като са отразени и тези, които са му възстановени след проведено обучение, съобразно чл.158, ал.1, т.1 ЗДвП, която е обективирана в писмо, рег.№769-000-9397 от 04.06.2018 г./л.29 от делото/.  

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №18-0769-001290 от 17.05.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция”, ОД МВР Бургас, с която на жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на  ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“/л.30 от делото/. Заповедта на директора на ОД МВР Бургас е издадена на основание заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 ЗДвП, са определени основните структури в Министерство на вътрешните работи, осъществяващи контрол по ЗДвП/л.31 и 32 от делото/.

На второ място, същата е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място, оспореният административен акт е съобразен с приложимия материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Възраженията на И. изложени в жалбата са неоснователни.

Според нормата на чл. 171, т.4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка-изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон, а именно да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило правоспособността си.

Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки,  е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл.1, ал.2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да приложи тази ПАМ е неизпълнение на задължението от водача по чл.157, ал.4 ЗДвП. Следователно, следва първо да се установи дали е налице предвиденото в чл.157, ал.4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.

С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба №І-139/16.09.2002 г./отм./, Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г./отм./, Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл.3, ал.1 от Наредба № I-139/отм./, съответно чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959, и чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., като в чл.4 от Наредба № І-139 и чл.3 от Наредба № Із-1959 и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.  се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следва да се посочи, че  наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти.

В конкретния случай, наказателно постановление/НП/ №1947/22.07.2005 г., с което са отнети 12 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 30.07.2005 г.; НП №2137/26.07.2005 г., влязло в сила на 03.08.2005 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №1729/07.06.2006 г., влязло в сила на 15.06.2006 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №3047/18.08.2006 г., влязла в сила на 26.08.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2847/08.08.2007 г., влязло в сила на 16.08.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП№3275/27.08.2007 г., влязло в сила на 04.09.2007 г., с което са отнети 3 к.т. или тези издадени до 2007 г., включително, с които са отнети общо 29 к.т. не са приложени по делото, тъй като със заповед №з-3410/05.12.2012 г. на директора на ОД МВР Бургас са унищожени/вж. писмо, рег.№769р-3745 от 13.04.2018 г., л.16 от делото/.

В приложената справка картон на водача е отразено, че такива наказателни постановления са издадени/л.11-14 от делото/. Но липсата на документа, въз основа, на който е извършено отнемането на контролните точки значи липса на основание за тяхното отнемане, защото законът изрично е определил акта, чрез който контролните точки се отнемат. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят липсващите наказателни постановление. Следователно, налице е само едно твърдение на административния орган, че тези наказателни постановления са влезли в сила и с тях на различни основания от И. са отнети общо 29 контролни точки.

Към датата на издаване на цитираните наказателни постановления, както и към датата на тяхното унищожаване е в сила Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена 

 

 

 

 от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г./Наредба №І-157/. Съгласно чл.30, ал.2 от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. А чл.3 от цитираната разпоредба сочи, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с тези наказателни постановления контролни точки не са възстановени- противното би значело да не се отчитат при издаване на заповедта за принудителна мярка. Щом като контролните точки не са били възстановени на жалбоподателя, е налице задължение административния орган да съхранява наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово задължение препятства възможността съда да прецени надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици.

Налага се извода, че отнемането на общо 29 контролни точки с наказателни постановления №1947/22.07.2005 г., №2137/26.07.2005 г., №1729/07.06.2006 г.,  №3047/18.08.2006 г., № 2847/08.08.2007 г. и №3275/27.08.2007 г. не е доказано  от административния орган.

От наличните наказателни постановления се установява обаче следното:

На 11.07.2008 г., когато е издадено наказателно постановление №2449/л.17 от делото/, жалбоподателят е притежавал 23 к.т. С последното са му отнети 4 к.т., на осн. чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП и към 23.07.2008 г. същият е останал с 19 к.т. След 23.07.2008 г. до 16.07.2010 г., когато е издадено наказателно постановление №2685, на И., с влезли в сила наказателни постановления са отнети още общо 15 к.т./НП №2697/23.07.2008 г.-4 к.т., на осн.чл.183, ал.4, т.8, предл.2 ЗДВП, л.18 от делото; НП№877/05.03.2009 г.-3 к.т., на осн.чл.182, ал.1, т.3, предл.1 ЗДвП, л.19 от делото; НП№3963/20.07.2009 г.-4 к.т., на осн.чл.183, ал.4, т.8, предл.5 ЗДвП, л.20 от делото и НП№2685/16.07.2010 г.-4 к.т., на осн.чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, л.21 от делото/. След като на жалбоподателя останали 4 к.т., същият на 28.08.2010 г., е преминал допълнително обучение, съгласно чл.158, ал.1, т.1 ЗДвП, видно от протокол №42/л.26 от делото/, когато му били възстановени 13 к.т., при което общият брой на притежаваните от него, към тази дата, контролни точки станал 17.

Впоследствие, с влезли в сила наказателни постановления/НП№2269/07.07.2011 г.-8 к.т., на осн.чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП, л.22 от делото; НП№2918/22.07.2011 г.-4 к.т., на осн.183, ал.4, т.8,предл.2 ЗДвП, л.23 от делото; НП№2253/26.06.2012 г.-4 к.т., на осн.чл.183, ал.4, т.8, предл.2 ЗДвП, л.24 от делото и НП№3010/23.07.2012 г.-4 к.т., на осн.чл.183, ал.4, т.8, предл.2 ЗДвП, л.25 от делото/  от наличните за И. 17 к.т. били отнети 20 к.т.

На 25.08.2012 г. И. отново е преминал допълнително обучение, видно от протокол №59/л.27 от делото/, когато обаче същият е бил вече без контролни точки. Съобразно нормата на чл.157, ал.5 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на чл.157, ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Възстановяването на контролните точки се извършва по реда предвиден в чл.158 ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение/ обн.ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г., наредба №№ Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Анализът на нормите на чл.158, вр. с чл.157 ЗДвП налага извода, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, до първоначалния им максимален размер/по арг. от чл.158, ал.2 ЗДвП/, но не и в случаите, когато са напълно изчерпани/арг. от чл.157, ал.4,вр.ал.3 и 1 ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено и само по реда на чл.157, ал.5 ЗДвП- с полагане на изпит за придобиване, но не и чрез някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.

Установеното в хода на производството е изложено подробно в цитираното вече писмо, рег.№769-000-9397 от 04.06.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас до жалбоподателя, представляващо официален документ, неоспорено по съответния ред, и обвързващо съда с материална доказателствена сила/л.29 от делото/.

От изложеното се налага извода, че независимо от унищожените наказателни постановления, с които са били отнети на жалбоподателя общо 29 к.т., при отчитане на възстановените точки от допълнителното обучение на 28.08.2010 г., към 17.05.2018 г., когато е издадена процесната заповед, И. е останал без контролни точки и не е изпълнил задължението, предвидено в правилото на чл.157, ал.4 ЗДвП, което е наложило отнемането на свидетелството за управление на МПС, в изпълнение хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП.

При положение, че на водача са изчерпани всички контролни точки, същият губи своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение. Възстановяване на правоспособността на водача се извършва чрез явяване на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност.

Задължение на водача да следи за наличните контролни точки и да предприема съответните действия, разписани в нормативните актове, за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС, обективирано в нормата на чл.157, ал.4 ЗДвП.

Издадената заповед на налагане на принудителна административна мярка се явява законосъобразна и има за последица необходимостта жалбоподателят отново да се яви на изпит за придобиване на правоспособност. Не може да приеме, че след изтичане на две години от загубване на пълния контролен брой точки, след като не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за правоуправление, жалбоподателят е възстановил правоспособността си да управлява моторно превозно средство, с оглед принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че правилно административният орган е приложил предвидената в чл.171, т.4 ЗДвП принудителна административна мярка по отношение на О.Х.И.. Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Х.И. ***, к-с „Стария възел“ №7, вх.1, ет.3, ап.7 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                               

СЪДИЯ :