Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  3.11.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на шести октомври 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., в присъствието на прокурора В. Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1650 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба, подадена от Н.Я.М., с посочен съдебен адрес:***, общ.Несебър, обл.Бургас, против заповед № 20128/06.12.2007г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” – КАТ при Областна дирекция „Полиция” - Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелството за управление на МПС”.

Счита, че постановената от административния орган заповед противоречи на материалноправните разпоредби на закона, процесуалните правила и не съответства на целта на закона. Твърди, че в случая не е извършил визираното в заповедта нарушение, тъй като свидетелството за управление на МПС не е било у него и не е имало как да го върне, защото вече е било на разположение на съответната служба – с отнемането му при съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 6.09.2007г. Твърди, че в нарушение на чл.5, ал.3 от Наредба № І-139 на МВР не е бил уведомен с писмено съобщение, с което е нарушено правото му на защита. Ангажира доказателства в подкрепа на оспорването.

Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция” – КАТ при ОДП- Бургас, не се явява и представлява по делото, не взема становище по жалбата. Изпраща административната преписка по оспорената заповед.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената жалбата.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок от връчване на обжалвания акт, налице е правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По делото няма спор за факти. Установено е, че по силата на наказателни постановления, подробно описани в приложената справка от 6.12.2007г. на сектор КАТ – ОДП - Бургас, на водача Н.М. са отнети 52 контролни точки (- 13 т.) за допуснати нарушения по ЗДвП. Същият е получил общо 39 контролни точки по установения от закона ред на 1.01.2000г. Видно от мотивите на оспорената заповед, наказателните постановления са влезли в сила и този факт не се оспорва от жалбоподателя по делото. Не се оспорва и обстоятелството, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е отнето на 6.09.2007г., при съставяне на АУАН № 384096/06.09.2007г., въз основа на който е издадено наказателно постановление №3777/07 от 19.09.2007г. от началника на РПУ – Несебър за налагане на административни наказания по ЗДвП, едно от които по чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за три месеца.

От допълнително представени от ответника по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед № 3777 от 20.09.2007г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление по реда на по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Видно и от приложеното наказателно постановление № 3777/07 от 19.09.2007г., на него е удостоверено от административния орган, че е влязло в сила на 14.12.2007г. 

Спорният по делото въпрос е законосъобразно ли е издадена оспорената заповед № 20128/06.12.2007г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, след като към момента на издаването й свидетелството за управление на МПС не се е намирало в жалбоподателя, а при административния орган.  

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

С разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП се предвижда изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4, а именно – да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление.

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на заповедта, спрямо жалбоподателя не са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което неправилно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка.

От данните поделото се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед, за жалбоподателя не е съществувало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, тъй като същото фактически му е било отнето на 6.09.2007г. при съставянето на АУАН № 384096/06.09.2007г., като до 6.12.2007г. не е изтекъл срокът за връщането му на водача на МПС.

От друга страна, оспорената заповед е издадена без основание, тъй като към датата на издаването й – 6.12.2007г., е налице друга действаща заповед № 3777  от 20.09.2007г. за налагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление по реда на по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността на жалбоподателя, който в случая е решен с влизането в сила на 14.12.2007г. на наказателно постановление № 3777/07 от 19.09.2007г.

По изложените съображения съдът приема, че компетентният орган с обжалваната заповед е приложил незаконосъобразно предвидената в чл.171, т.4 от ЗДвП принудителна административна мярка, поради което са налице основания за отмяната й. Основателно е оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспорената заповед.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,  Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 20128/06.12.2007г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” – КАТ при Областна дирекция „Полиция” - Бургас, с която на Н.Я.М., с посочен съдебен адрес:***, общ.Несебър, обл.Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелството за управление на МПС”.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: