Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 823              10.04.2013г.    град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, трети състав, на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Чавдар Димитров

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 164 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, минно селище *** против Заповед №150/15.01.2013г. на кмета на Община Бургас, с която на М. не е определена група за жилищна нужда и последната не е включена в картотеката на отдел „Жилищна политика” при Община Бургас. Иска се от съда да отмени оспорената заповед и да разпореди на административния орган да извърши картотекирането.

Ответната страна – Кмет на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Станоева представя административната преписка, оспорва жалбата като неоснователна.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити. Предвид факта, че по делото липсват доказателства кога на жалбоподателя е връчена оспорената Заповед №150/15.01.2013г., съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това, жалбата e процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че със заповед №1132/21.06.1993г. С.А. М. е настанена в общинско жилище заедно с петчленното си семейство на основание чл.7 и чл.13, ал.11 от Закона за наемните отношения (ЗНО-отм.). Жалбоподателката М.Р.М., като непълнолетна дъщеря на С.А. М. е обитавала процесното жилище, като към момента на настаняването е била ученичка на възраст 11-12г., което се установява от молбата за сключване на наемен договор от 22.06.1993г. Същото лице е достигнало пълнолетие на 30.06.1999г. Към този момент Законът за наемните отношения е бил отменен /25.05.1996г./, като разпоредбите му касаещи възникването и прекратяването на наемните правоотношения от разглеждания вид са уредени в Закона за общинската собственост и Правилника за прилагането му /отм. 22.03.2005г./ В същият липсва легално определение на понятието “семейство”, но такова се съдържа в паралелно действалия по същото време Правилник за прилагане на закона за държавната собственост, според който “семейство по смисъла на правилника са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак”. Аналогична е уредбата на понятието “семейство” и в действалия по същото време Закон за собствеността на гражданите /отм.05.03.2005г./ Това е и обществено популярния смисъл на този термин, както и смисълът влаган в самата наредба, доколкото горното определение е възприето изцяло в разпоредбата на §6 от ДР на (НУРУЖНГННПОЖ).

Съгласно ППЗОС /отм./, действала към датата на навършване на пълнолетие от страна на М.М., и по-точно на разпоредбата на чл.20, ал.2 Заповедта има действие за всички членове на семейството на настанения. Такава е била М.М. до 30.06.1999г.

 От цитираното по-горе определение на понятието “семейство” става ясно, че с настъпване на пълнолетие по отношение на жалбоподателката същата е престанала да бъде член на семейството на своята майка – титуляр на настанителната заповед на С.А. М., като с настъпване на този правнорелевантен факт се е прекъснала облигационната връзка между Община Бургас и М.М..

Това обстоятелство е довело до промяна на жилищната нужда, в който случай съобразно разпоредбата на чл.21 от ППЗОС /отм./ “При промяна на жилищната нужда, определена съгласно нормите за жилищно задоволяване по чл. 17, на настаненото семейство може да се предостави под наем друго жилище съобразно наличния жилищен фонд.”

Подобна е уредбата на въпроса и в сега действащата и действала към момента на провеждане на адм. производство по “прекратяване на наемното правоотношение, /приключило с постановената Заповед №2390/28.09.2012г./ разпоредба на чл.20, ал.4 от (НУРУЖНГННПОЖ). Според същата, в случай на бездействие от страна на самите наематели кметът на Общината е бил длъжен да издаде служебно настанителна заповед за жилище, отговарящо на нормите за настаняване на семейството, съобразно намаления брой членове на същото.

По делото е приложен препис-извлечение от Акт за смърт№0067/11.03.2009г., от който се установява, че С.А. М. е починала на 10.03.2009г. Вследствие този правнорелевантен факт, с оглед обстоятелството, че М. А. отдавна е преустановила облигационните си отношения с наемодателя, след смъртта на майка й единствен наемател на жилището е останал съпругът на последната, като доказателство за това обстоятелство е и фактът, че партидите за дължими суми към „В и К” ЕАД, гр.Бургас и ОП ”Общински имоти”, свързани с ползването на процесното общинско жилище  са на името на Р.Х.М. - съпруг на С. М..

Няма спор относно истинността на констативен протокол от 16.11.2011г., съставен от служители на ОП ”Общински имоти”, с който е установено, че дължимите консумативи не са заплатени, като е установено и лошо стопанисване на жилището.

Предвид обстоятелството обаче, че към същия момент жалбоподателката не е била в облигационна връзка с община Бургас, е липсвала причина за постановяване на писмо изх.№53-00-331/2/ 03.09.2012г., с което административният орган е уведомил жалбоподателката за стартирането на производството по издаване на заповед по реда на чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за прекратяване на наемното правоотношение. В този смисъл, макар М. да е подала жалба във връзка с това уведомление рег.№554/11.09.2012г. и в крайна сметка да е била издадена Заповед №2390/28.09.2012г. на кмета на Община Бургас, в която е постановено прекратяване на наемното правоотношение, фактически такова към този момент не е съществувало, поради коментираното му прекратяване ex lege при настъпване пълнолетието на лицето.

По делото е представено възражение от М.М. с дата 02.10.2012г., по повод заповедта за прекратяване на настаняването, като по същото е образувано адм.д.№2061/2012г. по описа на административен съд Бургас, прекратено с определение №2091/05.12.2012г. поради неизпълнение разпореждане на съда. Видно от приложена по делото информация за общински наематели (л.15) М. е извадена принудително от жилището на 19.10.2012г.

Повод за настоящото дело е обстоятелството, че жалбоподателката М. е сезирала административния орган със заявление вх.№94-00-1/462/04.10.2012г. да бъде картотекирана като лице, което се нуждае от общинско жилище. М.М. е подала декларация вх.№222н/17.10.2012г. по чл.6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (НУРУЖНГННПОЖ) на Общински съвет Бургас, в която е описала семейното си положение (майка на 6 малолетни деца); имотното си състояние – не притежава имущество и не получава доходи, тъй като е безработна, с изключение на помощи по Закона за социално подпомагане и по закона за семейни помощи за деца. В т.32 от Протокол №20/12.12.2012г., Комисията по чл.8, ал.1 от НУРУЖНГННПОЖ е приела, че не са налице условията по чл.4, ал.1, т.11 и т.14 от НУРУЖНГННПОЖ, поради което не включва в картотеката на отдел „Жилищна политика” при Община Бургас жалбоподателката  М..

В сезиращата съда жалба са изложени доводи, че жалбоподателката не е ползвала жилището за периода за който не са платени дължимите суми за вода и наем; че същата има 6 малолетни деца, едно от които тежко болно и не разполага с недвижим имот, годен за обитаване, а в момента живее на квартира.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на  административно производствените правила за неговото издаване, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

      Нормата на чл.4, ал.1 от НУРУЖНГННПОЖ предвижда, че право да кандидатстват и да бъдат настанени в общински жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 имат нуждаещи се от жилище граждани и техните семейства, когато всички отговарят едновременно на 14 изрично посочени условия. Комисията по чл.8, ал.1 от НУРУЖНГННПОЖ е приела, че не са налице условията по чл.4, ал.1, т.11 (не са се самонастанявали в общински жилища и наемното правоотношение за такива жилища не е прекратявано на основание чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от Закона за общинската собственост).

По делото безспорно не е налице самонастаняване на М. в общинско жилище и не е изложено подобно твърдение.

От друга страна действително има заповед за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл.46, ал.1, т.1, предложение първо и второ - неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца; но съдът счита /както бе изложено по-горе/, че тези наемни правоотношения всъщност са били прекратени ex lege далеч преди постановяването на заповедта – с настъпване на пълнолетие за жалбоподателката. В тази връзка макар и обективно налична и влязла в сила подобна Заповед, постановена на основание чл.46, ал.1, т.1 от НУРУЖНГННПОЖ не същата е прекратила наемното правоотношение. По силата на закона това е сторил правнорелевантният факт на настъпването на пълнолетието на М.М., който я е изключил от обхвата на понятието “семейство” на адресата на настанителната заповед С. М..

В допълнение може да бъде изтъкнато /макар да не е включено като изрично основание за постановения отказ за определяне на група за жилищна нужда/, че обстоятелствата около дължимост на суми за наеми и консумативи от страна на М.М. също не е надлежно доказано.

След смъртта на нейната майка, основание да бъдат търсени суми за изразходени консумативи за електричество и вода е налице единствено и само по отношение на част от разходите, извършени приживе от С. М., в качеството й на наемател на общинско жилище, доколкото М.М. е неин наследник.

Видно от Удостоверение за наследници на л.102 от делото, след смъртта си С. М. е наследена от три лица, като задълженията на починалото лице не се дължат солидарно от наследниците й, а разделно за всеки от тях, съобразно наследствения му дял. В настоящия случай от М.М. е допустимо и основателно да бъде търсена сума в размер на 1/3 от задълженията за консумативи на нейната майка.

В о.с.з. на 20.02.2013г. съдебният състав при докладване на делото е указал на административният орган липсата в административната преписка на доказателства за наличие на задължения на жалбоподателката към ВиК, “Топлофикация” и “ЕВН”, произтичащи от спорното наемно правоотношение. Такива не са представени. Сочат се писмени доказателства за задължения, касаещи периоди следващи смъртта на С. М., когато единствен наемател съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от  НУРУЖНГННПОЖ е бил единствено и само бащата на М.М. – Р.М., лице което не е починало към момента на спора и от което може да бъде търсена гражданско-правна отговорност. Съдът счита за противоправно община Бургас да търси тези консумативи от лице, намирало се извън облигационни отношения с нея към момента на натрупването им.

В допълнение към това, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че от приложената по делото история на адресите на М. се установява, че за периода от 01.11.1999г. до 30.04.2009г. същата е била регистрирана с настоящ адрес в гр.Царево. както изрично е посочено и в представената като доказателство заповед 2390/28.09.2012г. /докато майка й е починала на 10.03.2009г.

В същата заповед изрично е посочено, че консумативните разноски за вода не са заплатени за периода от февруари 2006г. до август 2012г., включително, т.е. още към момента, в който титуляра на настанителната заповед С. М. е била жива до момента на постановяване на заповедта, като административният орган сам не е посочил наследствения дял от задълженията на С. М., дължими от жалбоподателката, нито периодът който тези задължения касаят.

Независимо от горното, следва да бъде посочено и това, че разпоредбата на чл.4, т.14 от НУРУЖНГННПОЖ изисква липса на задължения към ВиК ЕАД Бургас, Топлофикация Бургас ЕАД и ЕВН Бургас, поризтичащи единствено и само от личното ползване на общински жилищни и нежилищни имоти, но не визира случаите на възникване на подобни задължения към община Бургас от наследствени правоотношения.

В допълнение на изложеното следва да бъде изтъкнато и това     , че дори хипотетично да се приеме , че М.М. по някаква причина е продължила да бъде страна по наемното правоотношение с Община Бургас за конкретния жилищен имот, то съгласно чл.121 от Закона за задълженията и договорите освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В конкретния случай подобна солидарност не е предвидена нито в НУРУЖНГННПОЖ, нито в договора на С. М. за наем или в настанителната заповед, поради което такава солидарност не е налице и не може да бъде търсена цялата сума от М.М..

Както бе посочено и по-горе, по делото е доказано, че М. е извършила определени плащания във връзка с установените задължения, но административният орган не е установил, дали същите са съобразно наследствения дял на жалбоподателката. Недопустимо е административният орган да трансформира собственото си бездействие във вина на гражданите по конкретното наемно правоотношение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като незаконосъобразен следва да се отмени.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд,  трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №150/15.01.2013г. на кмета на Община Бургас.

Връща преписката на кмета на община Бургас за произнасяне по заявлението за определяне на група за жилищна нужда на М.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, минно селище ***  при съобразяване с дадените от съдебния състав указания.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: