Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1642                Година 04.10.2018               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Ирина Ламбова

Прокурор Андрей Червеняков 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1648 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Профи Груп“ ЕООД с ЕИК 204545690, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.189, ет.5, ап.26, представлявано от А. *. Сичев против решение № 717 от 04.06.2018г. постановено по н.а.х.д. № 224 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че административнонаказващият орган не е приложил правилно санкционната норма. Прави искане да се отмени решението и да се измени наказателното постановление, като се намали размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 лева.

 Ответникът - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

С обжалваното решение, Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 1942/16.10.2017г. издадено от заместник-директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.118 ал.4 ЗДДС, във вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да постанови решението си съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с липсата на фискално устройство в процесния обект е осъществен от обективна страна състава на нарушение  по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., тъй като същата води до неотразяване на приходи, доколкото са извършвани услуги, които не са отразявани в НАП. Изложени са мотиви, че наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и в съответствие със закона го е подвел под коректната санкционна норма на чл.185. Изведени са и доводи за липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което е потвърдено наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Установява се по делото, че на 13.08.2017г. при извършена проверка за спазване на данъчното законодателство на обект – стаи за гости, находящ в гр.Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 20, стопанисван от касатора, е констатирано, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство. Правилно установеното нарушение е квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която  „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.“. По делото не е спорно, че касаторът е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредбата, доколкото същият извършва продажба на стоки и услуги.  Основният спорен въпрос е приложимата санкционна норма.

Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева, като съгласно изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Правилно констатираното нарушение е квалифицирано по чл.185, ал.2 от ЗДДС, но доколкото от наказващият орган не е констатирано, не се твърди и от доказателствата по делото не се установява, че е налице неотразяването на приходите, размерът на наложената имуществена санкция неправилно е определен съгласно изречение първо на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вместо по изречение второ, в размерите по ал.1, а именно от 500 до 2000 лева. В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй като не се променят  фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава касатора и правото му на защита не е нарушено.

Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, за постигане на целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на касатора следва да бъде определен размер на наложеното наказание в минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, а именно 500 лв., който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго с което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 лева.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

                                                           

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 717 от 04.06.2018г. постановено по н.а.х.д. № 224 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1942/16.10.2017г., издадено от заместник - директора на Териториална дирекция гр.Бургас на Националната агенция по приходите, с което на „Профи Груп“ ЕООД с ЕИК 204545690, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, като на основание чл.185, ал.2, изр.второ, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция от 500,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                     

                               2.