ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2009, 19.01.                                                                 град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    V-ти Административен състав

на деветнадесети януари                                        две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

Секретар: С.Х.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Д.

Административно дело номер 1648 описа за 2008 година

На именното повикване в 15.00 часа се явиха:

 

         ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „Сириус 49” ЕООД-гр.Варна, редовно уведомен, се представлява от адв. М., надлежно упълномощен, с днес представено по делото пълномощно.

         ОТВЕТНИКЪТ - ДНСК София, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С., надлежно упълномощен, с днес представено пълномощно.

 

         По хода на делото:

         АДВ. М: Да се даде ход на делото.

         ЮРИСКОНСУЛТ С: Да се даде ход на делото.

 

         Съдът с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата жалба от „Сириус 49” ЕООД гр. Варна против заповед № РД-14-553/09.10.2008 г. на зам. началник на ДНСК София за забрана ползването на строеж „Кафе-аперитив”, изпълнен  в УПИ І – 63017, кв. 200 м. „Нестинарка” гр. Царево, както и постъпилата молба с искане от същото дружество за спиране на допуснатото по силата на закон изпълнение на цитираната по-горе заповед на началника на ДНСК, с правно основание чл. 217, ал.1 от ЗУТ.

 

         АДВ. М: Поддържам жалбата. Поддържам искането за спиране изпълнението на заповедта. Подробни съображения за това съм изложила в искането за спиране. Ако законодателят е предвидил с чл. 217 от ЗУТ, че тази забрана охранява обществен интерес, то съдът би могъл да направи преценка, че предварителното изпълнение би навредило на жалбоподателят, на правния субект - адресат на процесната заповед. Касае се за обект за целогодишно ползване. Към настоящият момент е налице такова разрешение, за което съм представила удостоверение, че строежа може да бъде ползван. Моля да приемете приложените към жалбата и молбата писмени доказателства.

 

         ЮРИСКОНСУЛТ С: Оспорвам жалбата като неоснователна. Също така и особеното искане също считам за неоснователно. Касае се за интерес, но не обществен, а личен, тъй като го ползва със съзнанието, че строежа не е годен и не е въведен в експлоатация. Общественият интерес би бил защитим именно чрез една такава заповед. Не надлежното ползване би накърнило до голяма степен обществения интерес, а не личния търговски още повече, че помещението се намира в партер на жилищна сграда на блок 1 за настаняване на курортисти в УПИ І – кв. 200 м. „Нестинарка”, община Царево, с оглед на което считам особеното искане за неоснователно. Относно жалбата срещу издадената заповед, считам също за неоснователна, като съображенията са за това, че е за строеж, който се ползва без да е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред. Относно установения строеж „Кафе-аперитив” предполагам, че се касае за ползван такъв от инспекторите, които са го констатирали, а от представеното удостоверение към настоящият момент не мога да взема отношение, тъй като е по-общо от процесния строеж и не мога да кажа дали строежът е в обхвата на удостоверението. Ще моля за срок да отговоря до следващо съдебно заседание.

         АДВ. М: Общественият интерес е презумиран от законодателя и той се изразява в това, че жалбата срещу този вид актове не спира тяхното изпълнение, но от друга страна АПК е валидирал и е придал правна релевантност тогава, когато на оспорващия акта биха се нанесли вреди, какъвто е настоящия случай, тогава обществения интерес отстъпва на заден план. Законодателят е казал, че съдът би могъл да спре изпълнението. 

         ЮРИСКОНСУЛТ С: Съгласно чл. 217 от ЗУТ не се спира изпълнението на административните актове, както заяви ответната страна, още повече с тясната разпоредба в АПК е регламентирано дали в случаите на спиране на изпълнението няма да се навредят обществено важни държавни или обществени интереси. Неоснователно за мен нарушителят твърди, че би понесъл вреди от предварителното изпълнение, тъй като те не биха били в такъв размер, нито са от такова естество, и не сме в такъв специален случай, който би опровергал изпълнението.

         АДВ. М.: Това е така, когато законодателят защитава особено важни обществени интереси, но ние нямаме данни за особено важен обществен интерес по чл. 60 ал. 1 от АПК. Моля да уважите искането.

         ЮРИСКОНСУЛТ С.: Аз мисля, че жалбоподателят не попада в конкретизираните в чл. 60 от АПК хипотези, за да се спре предварителното изпълнение. Моля да не уважавате искането.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото документите приложени към жалбата и молбата до съда, и тези, изпратени с административната преписка от административния орган до съда.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата по особеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед.

ДАВА думата по същество:

АДВ. М.: Моля да уважите искането по изложените съображение.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Моля да отхвърлите искането по изложените от мен съображения.

        

Съдът, като взе предвид доводите на страните, данните по делото и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на подаденото искане за спиране предварителното изпълнение на заповед № РД-14-553/09.10.2008 г. на зам.началника на ДНСК - София, с която на основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Кафе – аперитив”, изпълнен в УПИ I-63017, кв.200, м.”Нестинарка”, землище на гр.Царево, с ползвателСириус – 49” ЕООД-гр.Варна:

Искането е допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, направено заедно с оспорването пред съда на административния акт, чието спиране на предварителното изпълнение се иска.

Разгледано по същество, същото е неоснователно последните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите за забрана достъпа и ползването на строежи, каквато е процесната заповед, като съдът може да спре изпълнението на този вид административни актове. Когато законът разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл.60 от АПК. ЗУТ не е предвидил при наличието на какви условия може да се спре изпълнението на обжалваните пред него заповеди, издадени на основание чл.217, ал.1 от ЗУТ, поради което по аналогия и предвид препратката на чл.213 от ЗУТ се прилага общата норма на чл.60 от АПК, в която са уредени общите основания за допускане на предварителното изпълнение. В основата на това законодателно разрешение е защитата на важни интереси по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, поради което наличието на една или повече от изброените в разпоредбата предпоставки се презумира. При това положение молителят е този, който следва да ангажира пред съда конкретни доказателства за наличието на друг, противопоставим по важност негов интерес, обосноваващ спиране на изпълнението (арг. чл.166, ал.2 от АПК).

Съдът намира, че в случая такъв интерес не е доказан по делото.

Развитите от жалбоподателя доводи за защита на икономическите му интереси, тъй като ще претърпи значителни и трудно поправими вреди поради осуетяване изцяло на нормалното и ефективно ползване на целия Блок 1, предназначен за целогодишно обитаване от курортисти, не попадат в хипотезата на трудна поправимост. Касае се за евентуални парични загуби, които биха били поправими по реда на претенцията за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията с оглед предвидената процесуална възможност за предявяване на иск по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Отделно, с процесната заповед не е забранено ползването на целия Блок 1, а само на невъведения в експлоатация по установения ред строеж: „Кафе – аперитив”. Обстоятелството, дали за строежа е разрешен валидно е ирелевантно, тъй като касае законосъобразността на издадената заповед.

Освен това, изпълнението по обжалваната заповед касае забрана за експлоатацията на обекта, т.е. по чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ, което съставлява забранителна мярка с временен характер – до отстраняване на причините, които са предизвикали забраната и въвеждането и в експлоатация от органа по чл.177 от ЗУТ.

Ето защо, съдът приема, че в това производство не е установено и доказано по безспорен начин наличие на нито една от предпоставките, при които се налага спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Не е установено и, че засегнатият в случая интерес по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя в чл.60, ал.1 АПК.

Предвид изложеното, направеното от жалбоподателя особено искане следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, във връзка с чл.217, ал.1, т.3  от ЗУТ,  Административен съд – град Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сириус – 49” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, кораб ресторант „Сириус”, представлявано от Д. А. Д., за спиране на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на заповед № РД-14-553/09.10.2008 г. на зам.началника на ДНСК - София, с която на основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Кафе – аперитив”, изпълнен в УПИ I-63017, кв.200, м.”Нестинарка”, землище на гр.Царево, с ползвателСириус – 49” ЕООД-гр.Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок, считано от днес.

 

         Съдът продължи съдопроизводствените действия по подадената от „Сириус – 49” ЕООД – гр. Варна жалба против заповед № РД-14-553/09.10.2008 г. на зам.началника на ДНСК - София.

 

         АДВ. МАРИНОВА: Моля да ни дадете възможност да ангажираме допълнителни писмени доказателства за твърденията ни, както и Ви моля да задължите община Царево да представи пълната преписка във връзка с издаденото ни удостоверение № 35/11.06.2008 г., приложено към жалбата ни до съда.

 

         Съдът по доказателствата и исканията

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ЗАДЪЛЖАВА кмета на община Царево, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, да представи заверено копие по настоящото дело всички документи, съдържащи се в административната преписка, във връзка с издаденото от община Царево удостоверение № 35/11.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Ваканционно селище „Саут бийч”, сграда за обществено обслужване – жилищна сграда блок 1 за настаняване на курортисти”, с възложител „Сириус 49” ЕООД – гр. Варна, представлявано от Димитър Атанасов Димитров.

Документите да бъдат представени по делото в 20-дневен срок, считано от датата на съобщаването.

УКАЗВА на кмета на община Царево, че при неизпълнение на указанията на съда в срок, ще бъде наложена санкция по закон.

         ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да ангажира допълнителни писмени доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата до следващо съдебно заседание.

         ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 30-дневен срок, считано от днес, да се запознае с представените с жалбата писмени доказателства и с удостоверение № 35/11.06.2008 за въвеждане в експлоатация на строеж „Ваканционно селище „Саут бийч” сграда за обществено обслужване – жилищна сграда блок 1 за настаняване на курортисти” с възложител „Сириус 49” ЕООД, и в същия срок да изрази становище по неговата относимост за делото, както и да представи допълнителни доказателства с препис за другата страна в същия срок.

         НЕ ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

         ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА същото за 06.04.2009 г. – 13,30 ч. за която дата и час страните уведомени в днешно съдебно заседание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14,20 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: