РЕШЕНИЕ

 

№………….                      Дата 05 януари 2009 год.                       град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,    ХІІІ-ти адм. състав,

в публично заседание на 18 декември 2008 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Д. Д.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело 1647 по описа за 2008 год. и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по повод касационна жалба на И.Х.Х. *** против Решение № 107/29.06.2008 год., постановено  по гр.дело № 655/07 год. на Районен съд – Айтос, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 92 СР/03.05.2007 год. на ОСЗГ – Руен, по което е постановен отказ да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 2 дка, десета категория, находяща се в м.”Край село”, землището на с.Руен. Касаторът възразява, че разполага с документ за собственост по отношение на процесния имот и в този смисъл, отказът на комисията да възстанови правото на собственост е неправилен, а атакуваното съдебно решение също счита за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо .

В съдебно заседание касаторът не се явява.

Общинска служба “Земеделие и гори” – Руен също не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен.

Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди наведеният касационен довод за неправилност на съдебния акт, като на основание чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с нормите на материалния закон.

Установено е по делото, че с Решение № 32/07.03.2007 год. на Районен съд – Айтос, постановено по гр. дело № 6/07 год. по описа на същия съд, е бил разгледан иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от настоящия касатор И.Х., с което е било прието за установено по отношение на ОСЗГ – Руен, правото на жалбоподателя за възстановяване собствеността върху дворно място с площ от 2,00 дка, в землището на с.Руен, при посочени граници. Съдебното решение е влязло в сила.

Впоследствие, ОСЗГ – Руен е постановила Решение № СР 92/03.05.2007 год., с което, в полза на И.Х.Х. е признала, но е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) на терена стари реални граници по отношение на описания недвижим имот, като е мотивирала отказа си, че имотът е възстановен  на наследниците на Я. Х. К., като този възстановен имот е идентичен с имота, признат по посоченото съдебно решение № 32/07.03.2007 год. на Айтоския районен съд.

При тези обстоятелства, решаващият съд е приел, че в случая е налице преюдициален спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и на това основание е отхвърлил жалбата против решението на комисията, като допълнително се е позовал и на недостатъчната идентификация на процесния имот.

Направените от първоинстанционният съд правни изводи се споделят и от настоящата инстанция.

Съдебните решения, постановявани в производства по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ имат установително, констативно действие. Посредством тези решения не се възстановява собствеността върху земеделския имот, а само се признава правото за подобно възстановяване. Самото възстановяване се извършва с акт – решение на съответната ОСЗГ /бивши поземлени комисии/, което вече има конститутивен ефект. В този смисъл няма противоречие между съдебното решение и решението на ОСЗГ , тъй като и двете признават правото да се възстанови собствеността. Самото възстановяване обаче се извършва единствено с решение на поземления орган. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/25.06.1996 год. на ОСГК на ВС, т.3, което е задължително за съдилищата.

Правилен е изводът на съда, че щом като отказът на общинската служба е мотивиран с обстоятелството, че същият имот вече е възстановен на наследниците на общия наследодател Я. К., налице е преюдициален спор за материално право между настоящия жалбоподател И.Х. и останалите наследници на общия наследодател. Това е така, тъй като видно от депозираното заявление за възстановяване на собствеността от бащата на жалбоподателя Х. Я. Х., същият в т.10 от заявлението е включил и процесния недвижим имот, по отношение на който е извършено частично възстановяване в стари реални граници с Решение № 70/20.08.1996 год. на ОСЗГ – Руен. За яснота на жалбоподателя следва да бъде посочено, че неправилно се схваща спорът за материално право като необходимост от фактическо проявление на същия. Фактът, че по отношение на един и същ имот едно лице разполага с титул за собственост и за същия имот е налице признаване и възстановяване правото на собственост и в полза на други лица (в случая всички са наследници на общия наследодател) означава, че е налице преюдициален спор за материално право, схващан като понятие от юридическа категория, а не като фактически съществуващ спор между двете категории лица.  В тази връзка районния съд е посочил и реда, по който следва да се разреши този спор.

На основание изложените по-горе обстоятелства жалбата се явява неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ръководен от горните съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 107/29.06.2008 год., постановено по гр. дело № 655/07 год. по описа на Районен съд – Айтос.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:…...……………        

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..

 

                                                                                   2……………………..