Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1842                                 24.10.2018 година                                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

        

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1644 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на П.З.Т. с ЕГН **********, представлявана от пълномощника адв. В. Ставрев от АК- Варна, със съдебен адрес:***, против заповед № 5393з-95/02.09.2016г., издадена от началника на ГПУ- Летище Бургас. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на жалбоподателката, заемаща длъжността старши полицай в Граничен контролно-пропускателен пункт- Аерогара Бургас от Гранично полицейско управление- Летище Бургас към Регионална дирекция „Гранична полиция“- Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР.

В жалбата са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. По същество се иска нейната отмяна.

Производството е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с решение № 8487/22.06.2018г., постановено по адм.д. № 1414/2017г., Върховният административен съд на Република България е отменил постановеното по спора решение № 2035/08.12.2016г. по адм.д. № 1920/2016 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания.

Ответникът- началник ГПУ Летище Бургас при РДГП „Аегорари“ при ГДГП МВР не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. При първоначалното разглеждане на спора е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ответника- главен юрисконсулт Г. Машев, с която е заявено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно чл. 211 от ЗМВР акт и в законоустановения 14- дневен срок, поради което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 20.08.2016 г. за времето от 12.15 часа до 13.35 часа началникът на ГКПП Аерогара Бургас гл.инспектор М. Тодоров и началникът на смяна инсп. А. Танчев извършили проверка на дежурна смяна „Б”, съгласно график УРИ 5393р-12728/25.07.2016 г. В хода на проверката били констатирани нарушения на служебните задължения на 20.08.2016 г., допуснати от няколко служители, в т.ч. от жалбоподателката П.Т. на длъжност мл.инспектор в АРМ 14-16 на дежурна смяна „Б“. Последната изпълнявала служебните си задължения без оръжие, в продължение на около 30 минути, въпреки че такова е получено в началото на дежурството. За резултатите от проверката била изготвена докладна записка с рег. № 5393р-14908/22.08.2016 г. до началника на ГПУ „Летище Бургас” (на л. 29 от делото). По случая били съставени и докладни записки  № 5393р-14898/22.08.2016г. от младши инспектор П.Т., смяна „Б“, № 5393р-14900/22.08.2016 г. от младши експерт С. Нейчев- командир на отделение, смяна „Б“, № 5393р-14899/22.08.2016 г. от младши инспектор И. Боев- смяна „Б“ и № 5393р-14897/22.08.2016г. от инспектор А. Танчев- началник на смяна „Б“.

С писмена резолюция на началника на ГПУ „Летище Бургас” комисар А. Андонов върху изготвената от гл.инспектор М.Тодоров докладна записка с рег. № 5393р-14908/22.08.2016г. е било разпоредено извършване на проверка от гл.инспектор М. Тодоров и инспектор Д. Ангелова на организацията на работа на смяната на инсп. А. Танчев и на осъществения от него контрол върху служителите. В изпълнение на разпореждането е била извършена проверка, в хода на която чрез преглед на видеозаписи в АРМ 14-16 за периода от 08.00 - 16.00 часа са били установени действията на служителите, както следва:  В 08.05 часа мл.инспектор Боев извадил от кобура служебното си оръжие, прибрал го в куфара си и поставил същия под работния плот; мл.инспектор Т. не носела оръжие от началото на дежурството, като до 12.49 часа и двамата служители били без оръжие; в 12.49 часа двамата извадили оръжието си от чантите си и го поставили в кобур на кръста си; в 08.08 часа мл.инспектор Т. извадила и ползвала таблет; в 08.09 часа към таблета същата включила устройство свободни ръце (handsfree); в 11.40 часа мл.инспектор Т. се хранела и ползвала таблет в АРМ. При прегледа на записите било установено, че двамата служители консумират топли напитки, както че има случаи, в които те не са в гишето. Отново са изискани и представени докладни записки по случая  с УРИ 5393р- 15408/29.08.2016г. от жалбоподателката, с УРИ 5393р-15409/29.08.2016г. от  инспектор А. Танчев- началник на смяна „Б“ ГКПП Аерогара Бургас, УРИ 5393р-15406/29.08.2016г. от младши инспектор И. Боев и УРИ 5393р-15405/29.08.2016г. от младши експерт С. Нейчев.

С представената докладна записка от 22.08.2016 г. жалбоподателката Т. заявила, че около 13.00 часа е оставила служебното  си оръжие в чантата си, за да ползва „физиологична почивка“. Извършилият проверката младши инспектор М. Тодоров е счел, че така изложеното не отговаря на данните от записите, според които мл.инспектор Т. не е носела оръжие от началото на дежурството до 12.49 часа, когато е извадила същото от чантата си и го е поставила в кобур на кръста си. При тези данни същият е приел, че в случаите, когато Т. не е в гишето, оръжието е оставено без надзор в чантата и́, в нарушение на чл. 4 от Инструкция № 8121 з-533 от 12 май 2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в министерството на вътрешните работи („Държавните служители в МВР изпълняват служебните си задължения със зачисленото им служебно оръжие.“) и чл. 5, ал. 5 от същата инструкция („Забранява се оставянето на служебно оръжие без надзор.“), както и на разпореденото в т. II от писмо с рег. №14349/15.07.2014г. на директора на РДГП Аерогари, с което служителката се е запознала срещу подпис. Формирал е извод, че е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2, предложение първо и т. 11, предложение второ от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. За резултатите от проверката е изготвена справка с рег.№ 5393р-15527/30.08.2016г. от гл.инспектор Мирослав Тодоров, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание порицание. На 01.09.2016 г. в 08.40 ч. справката е връчена на жалбоподателката срещу подпис, като е разяснено на същата, че може да даде устни или писмени обяснения. В определения 24- часов срок такива не са представени.

Въз основа на съдържащите се в справката с рег.№ 5393р-15527/30.08.2016г. констатации началникът на ГПУ- Летище Бургас е издал оспорената Заповед № 5393з-95/02.09.2016 г. за налагане дисциплинарно наказание на младши инспектор П.З.Т.- „Порицание“ за срок от шест месеца, връчена на последната на 09.09.2016 г.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган-  началник ГПУ Летище Бургас към РДГП- Аерогари при ГД ГП- МВР, овластен с нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР да издава заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл.210 от ЗМВР, в т.ч. фактически и правни основания. Действията на служителя и допуснатите нарушения са подробно описани в заповедта и в съставените в хода на проверката справка и предложение, към които тя препраща. В изготвената от гл.инспектор Мирослав Тодоров справка детайлно са описани фактите, установени при извършената на 20.08.2016г. проверка, посочени са и са анализирани доказателствата, върху които е основан изводът за допуснати дисциплинарни нарушения. Изложени са и конкретни съображения относно вида и размера на дисциплинарното наказание, което следва да се наложи за тези нарушения.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 по ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В конкретния случай обяснения от служителя са изискани и представени от Т. с две отделни докладни записки, както преди образуване на дисциплинарното производство, така и в хода на дисциплинарното разследване. На 01.09.2016 г. е връчена на същата и изготвената справка, с указание за възможността да даде устни или писмени обяснения, но такива не са представени в определения срок. Съдържащите се в докладните записки от Т. обяснения са обсъдени подробно в справката, към която оспорената заповед изрично препраща. Поради това съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушено право на защита.

С обжалваната заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200, ал.1, т.2, предл. първо от ЗМВР, за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебно оръжие- чл.4 от  Инструкция № 8121з-533 от 12 май 2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в министерството на вътрешните работи („Държавните служители в МВР изпълняват служебните си задължения със зачисленото им служебно оръжие“) и чл. 5, ал. 5 от същата инструкция („Забранява се оставянето на служебно оръжие без надзор“), и на основание  чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР- за неизпълнение на т. II от Разпореждане рег.№ 14349/15.07.2014г. на директора РДГП Аерогари („Да не се извършват други дейности, които да са предпоставка за отклоняване на вниманието от изпълнение на възложените служебни задачи (използване на таблети, лаптопи, мобилни телефони, консумиране на храна и напитки, тютюнопушене и др.). Според настоящия съдебен състав в случая са налице приетите от органа основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, доколкото е налице обективно несъответствие между фактически осъщественото поведение на служителя и задълженията по служба, а именно: служебните задължения да се изпълняват със зачисленото служебно оръжие и същото да не се оставя без надзор. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 20.08.2016 г. по време на работа в АРМ 14-16, дежурна смяна „Б“, Т. не е носела служебното си оръжие по време на дежурство, въпреки че е получила същото в началото на дежурството. Установява се също, че тя е ползвала таблет, телефон и е консумирала храни и напитки в гишето по време на работа. Установените дисциплинарни нарушения правилно са квалифицирани и законосъобразно е ангажирана отговорността на служителката на основание чл.200, ал.1, т.2 и т.11 от ЗМВР, като е наложено дисциплинарно наказание порицание за минималния предвиден в нормата на чл. 200, ал.2 от ЗМВР срок- шест месеца, съответстващо на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, формата на вината на служителката и цялостното поведение на същата по време на службата. Ето защо съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на обжалваната заповед, поради което жалбата следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.4 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно нормата на чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.З.Т. с ЕГН **********, представлявана от пълномощника адв. Васил Ставрев от АК- Варна, със съдебен адрес:***, против заповед № 5393з-95/02.09.2016г., издадена от началника на ГПУ- Летище Бургас.

ОСЪЖДА П.З.Т. с ЕГН ********** да заплати на ГПУ- Летище Бургас сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: