РЕШЕНИЕ

 

№………….                       Дата 07 януари 2009 год.                      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 декември 2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1644 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 2800305/14.09.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-516/03.12.2007 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя “Сети” ЕООД – гр.Ямбол, са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за периодите м.юли 2006 год. и м.август 2006 год.

         Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, като твърди, че са налице материалните предпоставки на закона за упражняване правото на данъчен кредит. Възразява, че е налице реална доставка, представляваща авансово плащане по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Като нарушение на материалния закон се сочи и отказът да бъде приложена нормата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.), предвид безспорно установеното обстоятелство, че данъкът е надлежно отразен в счетоводството на доставчика и платен по ДДС-сметката.

В съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, претендира възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповеди № 154/19.03.2007 год. и № 305/22.06.2007 на началник отдел “Контрол” при ТД на НАП - Ямбол, било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя “Сети” ЕООД, за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.07.2006 – 31.08.2006 год.

Ревизията приключила с издаването на процесния ревизионен акт, изцяло потвърден от решаващия орган при административното оспорване, с който, в тежест на търговското дружество, били установени допълнителни задължения, както следва:

 

Данък върху добавената стойност

1.     данъчен период 01.07.2006 – 31.07.2006 год.

главница – 40 000 лв., лихва – 0,00 лв.

2.     данъчен период 01.08.2006 – 31.08.2006 год.

главница – 50 000 лв., лихва – 0,00 лв.

 

Правото на данъчен кредит в горните размери е отказано по данъчни фактури, издадени от доставчика “Пилком” ЕООД – гр.Варна, а именно:

ДФ № 545/27.07.2006 год. и

ДФ № 619/24.08.2006 год.

По двете фактури са фактурирани авансови плащания, във връзка със сключен между търговците предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (л.116), представляващ УПИ ХХV-53, в кв.48 по плана на гр.Варна, с площ от 575 кв.м., ведно с построената в имота производствена сграда и при описани граници. Безспорно е между страните и видно от събраните по делото доказателства – справка от община Варна (л.353), този имот е собственост на трети лица – В. Л. А. и З. Д. А., които от своя страна имат сключен също предварителен договор за продажба на същия имот с доставчика “Пилком” ЕООД – (л.312) 

Във връзка с правилното приложение на ЗДДС (отм.) и валидното упражняване правото на данъчен кредит, в хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела действия във връзка с установяване реалното плащане на данъчните основи и дължимият данък по процесните фактури. По този повод са изискани от ревизираното лице  обяснения във връзка с произхода на средствата. Видно от депозираната справка (л.99) паричните средства за извършените плащания са посочени като получени по договори за заем с лицата В. В. – за сумата от 90 000 лв., К. З. – 150 000 лв. и Я. Я. – 300 000 лв. Представени са договори за заем (л.114, 119, 121), като по отношение на посочените заемодатели са предприети действия за установяване произхода на предоставените средства. При извършена насрещна проверка на заемодателя В. В. е установено, че между него и ПИБ има сключен договор за банков кредит в размер на 100 000 лв. за текущи битови нужди и ремонт. За заемодателя К.  З. (съпруга на управителя на ревизираното дружество “Сети” ЕООД) било установено наличието на договор за банков кредит с банка ДСК за строителство на недвижим имот в гр.Ямбол, с размер на кредита – 150 000 лв. По отношение на заемодателя Янко Янев няма събрани данни  за произхода на средствата поради ненамиране на посочения адрес, като съобщенията до него са били връчени по реда на чл.32 от ДОПК. За заемодателите В. и З.  не се съдържат доказателства по делото за размера на усвоените от тях кредитни средства от банковите институции.

По отношение на доставчика “Пилком” ЕООД също е извършена насрещна проверка (л.359, 385), при която било констатирано, че на посочения адрес за кореспонденция не е открит представител на търговското дружество. Искането за представяне на документи и съобщения е било връчено в ТД на НАП – Варна на упълномощено лице Т. С., който е заявил, че не може да посочи къде се намира счетоводството на фирмата. В хода на съдебното производство назначеното вещо лице е посетило на място счетоводството на “Пилком” ЕООД, като е констатирало, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби за м.07 и м.08.2006 год., както и в СД по ДДС за същите периоди, а дължимият ДДС е постъпил по сметката на доставчика в рамките на данъчните периоди, в които са издадени. 

При така изложените фактически обстоятелства, съдът възприема изводът на приходната администрация, че в случая не са осъществени реални плащания по издадените фактури и в този смисъл не е възникнало данъчно събитие, което би обосновало правото на упражняване на данъчен кредит при наличието и на всички други кумулативно предвидени предпоставки за това.

Съдът не кредитира представените писмени доказателства, представляващи договори за заем и в този смисъл, същите са негодни да установят твърдените от жалбоподателя фактически обстоятелства.

Посочените договори за заем по своята правна природа представляват частни диспозитивни документи, без обвързваща съда материална доказателствена сила, те имат формална  доказателствена сила, че вписаните в тях изявления са направени от посочените лица, като за така съставените документи липсва достоверна дата по смисъла на чл.145 от ГПК (отм.).

Формално, същите отговорят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите, регламентиращ облигационните отношения между правните субекти. От гледна точка на създаденото между страните по тях облигаторно отношение, същите са годни да породят правните си последици. От гледна точка обаче на данъчното третиране на субектите, сключените между тях сделки и общите облигационни правила следва да бъдат преценявани изключително коректно, понеже за нуждите на данъчното облагане, създадените облигационни отношения могат да бъдат предмет на проверка относно тяхната реалност, дата на сключване и др. В този смисъл, те биха били годни да породят своите правни последици на плоскостта на облигацията, но ако тези документи биха били ползвани и за целите на данъчното облагане, за същите е необходимо допълнително изискване за форма, съдържаща заверяване на датата на съставянето им, за да бъдат противопоставими на третите лица. Също така, за целите на данъчното облагане и с оглед установяване произхода на средствата, сключените договори биха могли да бъдат предмет на контрол за установяване на тяхната реалност. Във вътрешните отношения между страните по договора произхода на средствата не е от правно значение, но когато субектът по договора е и данъчно задължено лице, обстоятелствата, свързани с произхода на средствата биха могли да бъдат предмет на изследване. В конкретния случай, ревизиращите органи са изискали обяснения от заемодателите в тази насока, направени са били съответните проверки. В резултат на предприетите от приходната администрация действия, същата е достигнала до извода, че нито ревизираното лице, нито неговите заемодатели разполагат с доказателства, годни да удостоверят произхода на заетите средства, тяхното реално предоставяне и в частност – правнозначимият факт, че заемодателите са усвоили банковите кредити и са ги предоставили именно на ревизираното лице в претендираните размери. Не без значение е и обстоятелството, че и към настоящия момент няма данни да е сключен окончателния договор между търговците за покупко-продажбата на процесния имот, което внася допълнителни съмнения относно тяхната действителна воля. На основание изложените по-горе съображения, съдът не кредитира за целите на настоящото производство представените частни документи, като посредством тях, жалбоподателят не би могъл да проведе успешно насрещното си доказване на своите възражения.

Следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че е налице правилно начисляване на данъка и редовно водено счетоводство на доставчика, за надлежното упражняване правото на данъчен кредит, в условията на кумулативност, е налице и изискването за действително фактическо извършване на фактурираната доставка – в случая извършване на реално плащане на фактурирания аванс.

Обстоятелството, че данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика не променя горния извод, тъй като за да бъде приложена нормата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) необходимо е да бъде доказано реалността на доставката, представляваща част от целия фактически състав по надлежното упражняване правото на данъчен кредит.

При така изложените обстоятелства съдът приема, че органът по приходите е приложил правилно материалния закон, като при установените правнозначими обстоятелства, е приложил съответните последици на закона, поради което жалбата се явява неоснователна.

С оглед изхода на процеса и в съответствие с материалния интерес в размер на 90 000 лв., в полза на ответната страна - Дирекция “ОУИ” – Бургас, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 140 лв.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.160 ,ал.1 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Сети” ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, против Ревизионен акт Ревизионен акт № 2800305/14.09.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-516/03.12.2007 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя “Сети” ЕООД – гр.Ямбол, са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за периодите м.юли 2006 год. и м.август 2006 год., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Сети” ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, с Булстат 128612837, да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2 140 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                       СЪДИЯ:………….