Р Е Ш Е Н И Е

№ 1002

гр. Бургас, 28.09.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                          ХII състав

на първи юли две хиляди и девета година

в съдебно заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Раева

 

Секретар: С.А.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Раева административно дело номер 1643 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на “Вено холдинг” АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Г.Г. – член на съвета на директорите и представляващ дружеството, срещу Ревизионен акт № 02-1134/14.09.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас в частта, в която е отказан данъчен кредит в размер на 3 170,01 лв. по ДФ № 470/05.02.2004 г., ДФ № 475/21.04.2004 г., ДФ № 487/30.07.2004 г., ДФ № 516/06.11.2004 г., ДФ № 517/06.11.2004 г., ДФ № 530/17.02.2005 г., ДФ № 557/01.12.2005 г., ДФ № 564/09.02.2006 г. и ДФ № 571/25.05.2006 г., издадени от ЕТ „Зопи – Ж.З.”, отказан данъчен кредит в размер на 1 138,79 лв. по ДФ № 2/01.02.2007 г., ДФ № 11/28.02.2007 г., ДФ № 17/31.03.2007 г., ДФ № 22/30.04.2007 г. и ДФ № 2/01.02.2007 г., издадени от „Венокар” ЕООД и начислен ДДС за данъчни периоди м. януари – м. декември 2006 г. и м. януари – м. май 2007 г. по предоставена от жалбоподателя облагаема доставка - отдаване под наем на фабрика за текстилни влакна, находяща се в в УПИ ІІ-184, кв. 18, ПЗ „Север” гр. Бургас и са установени задължения за корпоративен данък в размер на 6 891,35 лв. за 2003 г., в размер на 5 723,81 лв. за 2004 г. и в размер на 4 398,74 лв. за 2006 г. ведно с определените лихви за просрочие. В обжалвана част РА е потвърден с Решение № РД-10-500/23.11.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира направените разноски по водене на делото.

Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище за частична основателност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 571/27.03.2007 г., издадена от началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас с делегирани правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед № РД-4/03.01.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас. Срокът за извършване на ревизията е продължен със Заповед № 1134/02.07.2007 г. на началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас. Ревизията обхваща данък по чл. 34-36 от ЗКПО (отм.) за периода 01.01.2003 г.-31.12.2005 г., данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2003 г.-31.12.2005 г., ДДС за периода 01.09.2003 г.-31.05.2007 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2003 г.-31.12.2005 г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 1134/15.08.2007 г. в предвидения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок. Въз основа на ревизионния доклад и в съответствие със Заповед № К 1134/03.09.2007 г. за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден процесният РА. В обжалваната част РА е потвърден с Решение № РД-10-500/23.11.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП.

РА е нищожен в частта за данъчни периоди м. април 2004 г., м. юли 2004 г., м. ноември 2004 г., м. март – м. октомври 2006 г.

С ДАПВ № 3098/25.05.2004 г. органите по приходите са приели, че за периода м. април 2004 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер от 2 183,97 лв. и са извършили прихващане на подлежащия на възстановяване ДДС с дължими публични задължения.

С ДАПВ № 6275/17.11.2004 г. органите по приходите са приели, че за периодите м. юни – м. септември 2004 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер от 32 663,76 лв., извършили са прихващане в размер на 1 753,49 лв. от посочената сума, като остатъкът е реално възстановен на жалбоподателя.

С ДАПВ № 1447/14.03.2005 г. органите по приходите са приели, че за периодите м. октомври 2004 г. – януари 2005 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер от 67 723,58 лв., извършили са прихващане в размер на 457,14 лв. от посочената сума, като остатъкът е реално възстановен на жалбоподателя.

С АПВ № 12845/07.08.2006 г. органите по приходите са приели, че за периодите м. март, м. май и м. юни 2006 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер от 11 715.86 лв., извършили са прихващане в размер на 1,26 лв. от посочената сума, като остатъкът е реално възстановен на жалбоподателя.

С АПВ № 11365/31.05.2006 г. органите по приходите са приели, че за м. април 2006 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер от 1 361,69 лв. и са извършили прихващане на подлежащия на възстановяване ДДС с дължими публични задължения. Съдът не кредитира заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза в частта му относно констатацията, че проверката, въз основа на която е издаден посоченият АПВ, обхваща и процесният период м. декември 2005 г. Видно от съдържанието на АПВ (л. 1220-1222 от делото) проверката касае единствено данъчния период м. април.

С АПВ № 15238/11.12.2006 г. органите по приходите са приели, че за периодите м. юли – м. октомври 2006 г. жалбоподателят има право на възстановяване на ДДС в размер от 7 451,66 лв., извършили са прихващане в размер на 823,94 лв. от посочената сума, като остатъкът е реално възстановен на жалбоподателя.

В случая с издадените ДАПВ и АПВ органите по приходите са определили дължимите суми за възстановяване и внасяне за част от процесните периоди, а именно: м. април 2004 г., м. юли 2004 г., м. ноември 2004 г., м. март – октомври 2006 г. Съгласно чл. 134, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, задълженията за данъци, определени с влезли в сила актове, могат да бъдат изменени след преценка за наличие на основание за изменение, като заповедта за възлагане на ревизията се издава от съответния териториален директор. Заповедите за възлагане на ревизия в настоящия случай са издадени от началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас, а не от териториалния директор на ТД на НАП-гр. Бургас, поради което за посочените периоди ревизията е възложена в нарушение на чл. 134, ал. 2 от ДОПК и следователно ревизионният акт за тези периоди е нищожен като издаден от некомпетентен орган.

За останалите периоди не са налице данни за издаване на ДАПВ и АПВ, следователно ревизията е възложена от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия.

При извършената проверка на законосъобразността на РА досежно спазването на материалния и процесуалния закон съдът констатира следното:

І. ЗДДС (отм.) и ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва непризнат от органа по приходите данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) в размер на 3 170,01 лв. лв. по данъчни фактури издадени от ЕТ „Зопи-Живко Златев” гр. Бургас и на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС в размер на 1 138,77 лв. по фактури, издадени от „Венокар” ЕООД гр. Бургас. РА се оспорва и в частта за начислен от органите по приходите ДДС във връзка с определяне данъчната основа на предоставена от жалбоподателя облагаема доставка - отдаване под наем на фабрика за текстилни влакна на основание чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.) за периодите м. януари - м. декември 2006 г. и на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периодите м. януари - м. май 2007 г.

За данъчните периоди м. февруари 2004 г., м. април 2004 г., м. юли 2004 г., м. ноември 2004 г., м. февруари 2005 г., м. декември 2005 г., м. февруари 2006 г. и м. май 2006 г. на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали данъчен кредит в общ размер на 3 170,01 лв. по ДФ № 470/05.02.2004 г., ДФ № 475/21.04.2004 г., ДФ № 487/30.07.2004 г., ДФ № 516/06.11.2004 г., ДФ № 517/06.11.2004 г., ДФ № 530/17.02.2005 г., ДФ № 557/01.12.2005 г., ДФ № 564/09.02.2006 г. и ДФ № 571/25.05.2006 г., издадени от ЕТ „Зопи - Живко Златев”.

В ревизионното производство на основание чл. 45 от ДОПК е била извършена насрещна проверка на ЕТ „Зопи-Ж.З.”. Представляващият ЕТ е декларирал, че във връзка с прехвърляне на предприятието всички счетоводни документи са били предадени на новия собственик „БАТА ЕООД. По делото е приложено Решение № 1 от 28.07.2006 г. на Бургаския окръжен съд, по силата на което са вписани следните промени в търговския регистър - прехвърляне на фирмата и предприятието на ЕТ „Зопи-Ж.З. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения  на „БАТА ЕООД и заличаване в търговския регистър на ЕТ. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено на „БАТА ЕООД по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок не се е явил представител на дружеството и не са представени изисканите документи. Като са взели предвид, че „БАТА” ЕООД като правоприемник на ET „Зопи-Ж.З.” не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните задължения, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател, че правоприемникът е бил уведомен по реда на ДОПК и че данъкът не е платен по „ДДС-сметка”, органите по приходите са приели, че е налице хипотезата чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), поради което за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 170,01 лв. за данъчните периоди м. февруари 2004 г., м. април 2004 г., м. юли 2004 г., м. ноември 2004 г., м. февруари 2005 г., декември 2005 г., м. февруари 2006 г. и м. май 2006 г.

Констатациите на органите по приходите се потвърждават от заключението на вещото лице. На вещото лице не са представени доказателства за материална и техническа обезпеченост на доставчика и не е осигурен достъп до счетоводната документация на доставчика за извършване на проверка относно начисляването на данъка. Съгласно чл. 63 от ЗДДС (отм.) данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност  на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл. 64 от ЗДДС (отм.). В случая с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Посочената разпоредба касае едно от задължителните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит – данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъкът се счита за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъчната основа на извършената облагаема доставка и размера на дължимия данък, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от същия закон и в подадената справка-декларация и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета като записване за осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните счетоводни статии. При липса на доказателства за начисляване на данъка, органите по приходите законосъобразно не са признали право на приспадане на данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от ET „Зопи-Ж.З.”.

Независимо от изложеното, предвид представените ДАПВ и АПВ, с които е признато право на данъчен кредит на жалбоподателя за периодите април 2004 г., юли 2004 г. и ноември 2004 г. и м. май 2006, съдът намира, че РА в частта за отказания данъчен кредит за същите периоди следва да бъде обявен за нищожен поради възлагане на ревизията от некомпетентен административен орган по изложените по-горе съображения. За периодите м. февруари 2004 г., м. февруари 2005 г., м. декември 2005 г. и м. февруари 2006 г. в частта за отказан данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от ЕТ „Зопи-Ж.З.”, РА е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. април и м. май 2007 г. в общ размер на 1 138,77 лв. по ДФ № 2/01.02.2007 г., ДФ № 11/28.02.2007 г., ДФ № 17/31.03.2007 г., ДФ № 22/30.04.2007 г. и ДФ № 29/31.05.2007 г., издадени от „Венокар” ЕООД, с предмет  на доставките транспортни услуги. При извършена насрещна проверка на „Венокар” ЕООД органите по приходите са установили, че през периода 2003 г.-2007 г. дружеството е извършвало в полза на жалбоподателя транспортни услуги. Транспортните услуги са били извършвани с три леки автомобила и един микробус. След анализ на представената от  жалбоподателя справка за извършените с микробуса транспортни услуги, органите по приходите са установили, че по ДФ № 2/01.02.2007 г., ДФ № 11/28.02.2007 г., ДФ № 17/31.03.2007 г., ДФ № 22/30.04.2007 г. и ДФ № 2/01.02.2007 г. услугите са извършени с леки автомобили. Въз основа на резултатите от насрещната проверка са изложени аргументи за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, а именно, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, тъй като получените транспортни услуги са извършени с леки автомобили.

РА е незаконосъобразен в частта за отказан данъчен кредит в общ размер на 1 138,79 лв. по ДФ № 2/01.02.2007 г., ДФ № 11/28.02.2007 г., ДФ № 17/31.03.2007 г., ДФ № 22/30.04.2007 г. и ДФ № 2/01.02.2007 г., издадени от „Венокар” ЕООД. Съгласно събрания доказателствен материал процесните доставки съставляват транспортни услуги, извършени с леки автомобили. В чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС са установени две хипотези, при чието наличие се изключва приложението на чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС: 1. когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението  или експлоатацията на превозните средства по т. 4 (мотоциклет или лек автомобил), 2. когато получените транспортни услуги или таксиметрови превози са извършени с превозни средства по т. 4 (мотоциклет или лек автомобил). В случая е налице втората хипотеза, предвидена в чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, а именно – извършени транспортни услуги с леки автомобили. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС изключенията, предвидени в чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, не се прилагат, когато превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им доставка. В настоящия случай между страните не се спори, че основният предмет на дейност на доставчика по процесните доставки е транспортна дейност, закупуване, експлоатация, даване под наем и наемане  на моторни превозни средства в сухопътния, въздушния и морски транспорт, спедиционна дейност, агентиране на кораби и други превозни средства. Представени са 6 бр. трудови договори на назначаване на работници на длъжност шофьор и механик. Процесните транспортни услуги са извършени в изпълнение на договор от 01.12.1994 г. и анекс към него от 03.01.2003 г. В ревизионното производство не са събрани доказателства и не се твърди от органите по приходите, че процесните леки автомобили са били използвани за услуги или дейност, различна от основната дейност на доставчика. Следователно с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е налице основание за признаване на право на жалбоподателя на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури Предвид изложеното РА се явява незаконосъобразен в частта на отказан данъчен кредит по ДФ № 2/01.02.2007 г., ДФ № 11/28.02.2007 г., ДФ № 17/31.03.2007 г., ДФ № 22/30.04.2007 г. и ДФ № 2/01.02.2007 г., издадени от „Венокар” ЕООД.

На основание чл. 30, ал. 3, т. 2 и чл. 55, ал. 2 и 5 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. януари – м. декември 2006 г. и на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС за периодите м. януари – м. май 2007 г. органите по приходите са начислили ДДС в общ размер 41 940,80 (по мои изчисления) лв. Данъкът е начислен по повод предоставена от жалбоподателя облагаема доставка – отдаване под наем на фабрика за текстилни влакна.

В ревизионното производство е установено, че през процесния период на основание сключен договор за наем от 16.07.2004 г. жалбоподателят е отдавал под наем на „Бтекст” ЕАД недвижим имот, съставляващ хале на ул. „Одрин”, ПЗ „Север” гр. Бургас, при наемната цена на месец 2 400,00 лв. с ДДС. Освен отдаването под наем на този обект, органите по приходите са констатирали, че през процесния  период жалбоподателят е отдавал под наем още един обект в полза на „Бтекст” ЕАД – фабрика за текстилни влакна, находяща се в УПИ ІІ-184, кв. 18, ПЗ „Север” гр. Бургас. Фактът на отдаване под наем на предачницата е установен при извършена насрещна проверка на „Бтекст” ЕАД въз основа на представените копия на трудови договори, фактури за ползвана ел. енергия, информация от дневниците за продажби, от които става ясно, че дружеството ползва целия сграден фонд на обект „Предачница”, а не само халето, за което плаща наем. Относно производственото оборудване е установено, че същото е собственост на наемателя „Бтекст” ЕАД и е придобито през периода м. 04-м. 07.2003 г., видно от представените копия на митнически декларации за внос. Предвид това, че жалбоподателят и „Бтекст” ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, б. “е” от ДР на ДОПК – жалбоподателят притежава 100 % от капитала на „Бтекст” ЕАД – органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. януари – м. декември 2006 г. и чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периодите м. януари – м. май 2007 г. За определяне пазарната цена на предоставяната услуга в ревизионното производство е допусната експертиза. Съгласно приетото в ревизионното производство експертно заключение месечната пазарна цена на услугата е както следва: за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. - 13 500,00 лв. на месец и от 01.01.2007 г. до 31.05.2007 г. - 18 000,00 лв. на месец. Върху така определените пазарни цени за данъчните периоди от 01.01.2006 г. до 31.05.2007 г. органите по приходите са начислили ДДС като са съобразили начисления от жалбоподателя данък по издадените фактури.

Наличието на наемни отношения с „Бтекст” ЕАД по повод отдаването под наем на предачницата не се оспорва от жалбоподателя. Оспорва се размерът на наема, определен от органите по  приходите. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да установи пазарната цена на предоставената услуга.

Видно от приетото по делото експертно заключение, вещото лице е извършило проучване на пазара за наеми на обекти с предназначение, идентично на процесния обект, а именно - “отдаването под наем на предачница”. Вещото лице е констатирало, че на пазара за реализация на произвежданата продукция – изкуствена и естествена нишка единствен клиент на наемателя е “Миролио” ЕООД гр. Сливен. Вещото лице не е установило извършването на сделки с обекти с идентично предназначение – отдаване под наем на предачница. Предвид изложеното вещото лице е приело, че при определяне на пазарния наем не е възможно да бъде използван нито един от методите, посочени в чл. 20, т. 5, б. “а” до “в” от ЗДДС (отм), поради което е налице хипотезата на б. ”г”, т. е. приложим е всеки друг разумен метод. Вещото лице е определило пазарния наем на предачницата въз основа на отчетната й стойност през процесния период. Съгласно заключението на вещото лице през 2006 г. сградата е заприходена по баланса на “Вено холдинг” АД в сметка *** /Сгради/ с отчетна стойност 2 058 129,02 лв., като полезният срок на използване на активите, заприходени в тази група, съгласно счетоводното и данъчно законодателство е 25 години. Вещото лице е извършило изчисления, съгласно които пренесената стойност на този актив на година е 82 330,00 лв., съответно на месец е 6 860,00 лв. без ДДС – стойност, под която вещото лице счита, че не е налице икономическа изгода от отдаването на актива под наем. Тъй като строителството на предачницата е извършено в предходни периоди, вещото лице е използвало официалния коефициент на инфлация по статистически данни и е коригирало получената стойност. След извършената корекция вещото лице е определило пазарен наем за 2006 г. - 87 672,00 лв. без ДДС и за периода  01.01.-31.05.2007 г. - 38 590,00 лв. без ДДС.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му досежно определения размер на пазарния наем на процесната предачница. Използваният метод от вещото лице, квалифициран от него като “друг разумен метод” е предвиден като метод в чл. 20, т. 5, б. “г.” от ЗДДС (отм.) в редакцията му от ДВ, бр. 100 от 2005 г., която не е действала през процесния период. След изменението на ЗДДС (отм.), обнародвано в ДВ бр. 105 от 2005 г. и при действието на новия ЗДДС единствените приложими методи за определяне на “пазарна цена” на стока или услуга са тези по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК “Методи за определяне на пазарните цени” са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Методите са изчерпателно посочени като редът и начинът за прилагане им се определят с наредба на министъра на финансите. Отделно от това, съдът не споделя изложеното от вещото лице, че за определяне пазарния наем на предачницата следва да се изследват наемите на други предачници. Съгласно събрания доказателствен материал техническото оборудване на предачницата е собственост на наемателя, т. е. в настоящия случай са отдадени под наем само производствени и административни сгради и при това положение няма пречка пазарният наем да се определи като се изследват цените по отдадени под наем помещения със сходно предназначение и местоположение. Такова изследване е направено от вещото лице – лицензиран оценител, назначено в ревизионното производство. Съгласно заключението на вещото лице фабриката за текстилни влакна се състои от стари сгради – цех с площ 3 600 кв. м, склад с площ 760 кв. м, трафопост с площ 66 кв. м и навес с площ 81 кв. м и нови сгради с обща площ 3 500 кв. м – склад за готова продукция, склад за съхранение на суровини и материали, производствено хале, трафопост, административна сграда и пропуск. Производствените помещения отговарят на изискванията за промишлено строителство.  Същите са едноетажни, монолитни, със сглобяеми елементи – стоманобетонни колони и греди, с метални покривни ферми, с външни блокчета “Итонг”, с под от гланцирана циментова замазка върху бетон, с изградена въздухоотводна система. Административната сграда е на два етажа, с масивна конструкция, с теракот и фаянс по стени в сервизните помещения и битовката. Пропускът е масивна сграда с плосък покрив. Дограмата на производствените помещения е дървена с метални рамки, а на административната сграда – врати от МДФ и прозорци PVC. Налице е изградена инфраструктура и асфалтирани улици. При определяне на наемната цена вещото лице е отчело местоположението и предназначението на обектите, физическото им състояние и функционалните им възможности.

Вещото лице е използвало два метода – приходен и сравнителен. Сравнителният метод съответства на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, посочен в § 1, т. 10, б. „а” от ДР на ДОПК, в чл. 3, т. 1 от Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г.) и чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г.). При прилагане на сравнителния метод стойността на наема на един кв. м е определена въз основа на данни, публикувани в специализираните издания и данни от агенции на недвижими имоти за наем на промишлени помещения и административни сгради в Промишлена зона “Север” гр. Бургас. Въз основа на извършените изчисления вещото лице е определило среден размер на наем за промишлени помещения в Промишлена зона “Север” гр. Бургас за 2006 г. – 1.5 евро/кв. м, за 2007 г. – 2 евро/кв. м, а за административни сгради – 4 евро/кв. м. За да отчете отклоненията между офертни цени и цени от реални сделки, вещото лице е приложило коефициент 0.8. След прилагане на сравнителния метод вещото лице е определило следната базова цена на наема, както следва: 2.00 лв./кв. м за 2006 г. и 2.80 лв./кв. м за 2007 г. при фиксинг на БНБ 1.95583 за 1 евро. След отнасяне на тази цена към площта на процесния обект вещото лице определило пазарна наемна цена 13 200 лв. на месец за 2006 г. и 19 920 лв. на месец за 2007 г. Наемната цена по приходния метод е определена въз основа на приходната стойност на обекта. При прилагане на приходния метод вещото лице е определило пазарна наемна цена от 14 370 лв. на месец за целия изследван период. Крайната цена на наема е определена при тежест на сравнителния метод 70 % и тежест на приходния метод 30 % и възлиза на 13 500,00 лв. на месец за 2006 г. и 18 000, 00 лв. на месец за 2007 г. Действително приходният метод не е предвиден в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при това положение вещото лице е следвало да използва единствено сравнителния метод при определяне на наемната цена. При сравнение обаче на наемната цена, определена със сравнителния метод за 2007 г. - 99 600 лв. (19 920 лв. на месец) и наемната цена, определена с приходния метод - 71 850 лв. (14 370 лв. на месец) се установява, че първата е по-висока, следователно като е дадена тежест от 30 % на приходния метод вместо да се използва само сравнителният метод, са определени данъчни задължения в по-нисък размер от дължимия, предвид което допуснатото нарушение при определяне на наемната цена на фабриката не е основание за отмяна на РА в частта му за 2007 г. Това обаче не се отнася за 2006 г. При сравнение на наемната цена за 2006 г., определена със сравнителния метод - 158 400 лв. (13 200 лв. на месец) и наемната цена, определена с приходния метод – 172 440 лв. (14 370 лв. на месец), се установява, че втората е по-висока, следователно като е дадена тежест от 30 % на приходния метод вместо да се използва само сравнителният метод, са определени данъчни задължения в завишен размер. Съгласно ревизионния доклад за всеки месец от 2006 г. жалбоподателят е начислявал ДДС в размер от 400 лв. при основа 2 000 лв. за предоставената от него услуга – отдаване под наем на предачницата. Въз основа на заключението, прието в ревизионното производство, органите по приходите са определили пазарна наемна цена от 13 500 лв. на месец и са приели, че лицето е следвало да начислява ДДС за предоставяната услуга в размер на 2 700 лв. за всеки месец, а не на 400 лв. и са доначислили разликата от 2 300 лв. В резултат от използвания от вещото лице приходен метод при определяне на крайната наемна цена, съдът намира, че наемът на месец е завишен неправилно от 13 200 лв. на месец на 13 500 лв. на месец, което е довело до неправилно определяне на данъчната основа и оттам до начисляване на ДДС в завишен размер. Въз основа на изложеното съдът намира, че органите по приходите е следвало да доначислят ДДС в размер на 2 240 лв., а не в размер от 2 300 лв., поради което не е налице основание за начисляване на горницата от 60 лв.

Независимо от изложеното, предвид представените АПВ, с които е признато право на данъчен кредит на жалбоподателя за периодите м. март – октомври 2006 г., съдът намира, че РА в частта за допълнително начисления от органите по приходи ДДС за същите периоди следва да бъде обявен за нищожен. За периодите м. януари 2006 г., м. февруари 2006 г., м. ноември 2006 г. и м. декември 2006 г. РА следва да бъде отменен в частта му за допълнително начисления ДДС в размера над 2 240 лв. За периодите м. януари – м. май 2007 г. РА в частта му за допълнително начисления ДДС се явява законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

ІІ. ЗКПО (отм.).

В ревизионното производство е установено, че дружеството е придобило през 2001 г. 4 бр. памукокомбайни, които са заведени в амортизационния план на дружеството през същата година. Съгласно събрания доказателствен материал памукокомбайните са налични и се намират в складова база в с. Българово. По делото не са налице данни за експлоатацията на памукокомбайните през процесните данъчни периоди 2003 г., 2004 г. и 2005 г. От дружеството не са представени доказателства за собственост на земеделски площи, засяти с памук, за които се ползват памукокомбайните. Констатирано е, че няма сключени договори за ползване на земя под аренда или отдаване под наем на процесните ДМА. Не са осчетоводени приходи от експлоатацията им. Изложеното е мотивирало органите по приходите да приемат, че памукокомбайните временно не се употребяват от жалбоподателя и не му носят икономическа изгода, поради което съгласно чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.) същите следва да бъдат заведени в данъчния амортизационен план, но за тях следва да бъде преустановено начисляването на амортизации. Органите по приходите са преобразували финансовия резултат за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. като не са признали разходите на дружеството със сумата на начислени амортизации в размер на 29 324,92 лв. Като правно основание за преобразуване на финансовия резултат е посочена разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.). В резултат от извършеното преобразуване са установени задължения за корпоративен данък в размер на 6 891,35 лв. за 2003 г., в размер на 5 723,81 лв. за 2004 г. и в размер на 4 398,74 лв. за 2006 г. и лихви за просрочие.

РА е законосъобразен в частта му за установените задължения за корпоративен данък за периодите 2003 г., 2004 г. и 2005 г. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗКПО (отм.) в сила от 01.01.2003 г. за данъчни цели се изготвя данъчен амортизационен план при спазване разпоредбите на чл. 22, ал. 1-3. Съгласно чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.) активите, заведени в данъчния амортизационен план, не се отписват от него, но се преустановява начисляването на данъчни амортизации за тях за периода, през който не се употребяват или данъчно задълженото лице е прекратено, когато: временно не се употребяват в обичайната дейност (не носят икономическа изгода) за период повече от 12 месеца; са изведени от употреба и няма да носят бъдеща икономическа изгода от използване в дейността; са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба; данъчно задълженото лице е прекратено поради ликвидация или несъстоятелност. Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активи, които са отписани от счетоводния амортизационен план поради факта, че данъчно задълженото лице не очаква икономическа изгода от тях, в това число случаите на брак. Активите, които се използват изцяло за дейност, за която данъчно задълженото лице не формира облагаема печалба /облагаем доход по реда на тази глава, не се отписват от данъчния амортизационен план, но за тях се преустановява начисляването на данъчни амортизации към 1 януари на годината, през която дейността не се облага по реда на тази глава. Частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки) за тези активи, която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план съгласно ал. 6, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации, се отписва от данъчния амортизационен план към датата, на която е преустановено начисляването на амортизация.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че активите, които са извадени временно от употреба, не се отписват от данъчния амортизационен план към датата на изваждането им от употреба като начисляването на данъчни амортизации за тях се преустановява през този период. В настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на предпоставките за признаване и отчитане на разходи за амортизации на процесните 4 бр. памукокомбайни, а именно, че същите се използват за производство и/или доставката на активи и/или услуги или за отдаване под наем. Предвид изложеното за процесните активи жалбоподателят не е трябвало да начислява данъчни амортизации и следователно за него не е било налице основанието по чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) за намаляване на финансовия резултат със сумата на начислените амортизации. Ето защо органите по приходите законосъобразно са преобразували финансовия резултат за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и са определили допълнителни задължения за корпоративен данък и съответните лихви за просрочие в правилен размер. За яснота съдът следва да отбележи, че в случая не е приложимо посоченото в РА и решението на директора на Дирекция “ОУИ” – гр. Бургас правно основание за преобразуване на финансовия резултат - чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.). Соченото основание касае намаляване на финансовия резултат с данъчно признатия размер за амортизации, определен по реда на чл. 22 от същия закон за текущия период и отразен в данъчния амортизационен план. Съдът намира, че органите по приходите неточно са се позовали на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) като основание за преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя.  Тълкувайки изразената воля в РА, съдът намира, че органите по приходите са формирали констатация, че за жалбоподателя всъщност не е налице основанието по чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) за намаляване на финансовия резултат. Допусната неточност от органите по приходите не рефлектира върху законосъобразността на РА. По изложените съображения жалбата срещу РА в частта за установените задължения по ЗКПО (отм.) се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК съразмерно на отхвърлената част от жалбата в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 441,72 лв. Съразмерно уважената част на жалбата жалбоподателят има право на разноски в размер на 1 129,21 лв., като така определеният размер следва да бъде приспаднат от полагащото се в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас разноски в размер на 312,51 лв.

Воден от горното, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № 02-1134/14.09.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-500/23.11.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит по ДФ № 475/21.04.2004 г., ДФ № 487/30.07.2004 г., ДФ № 516/06.11.2004 г. и ДФ № 571/25.05.2006 г., издадени от ЕТ „Зопи – Ж.З.” ведно с определените лихви за просрочие и начислен ДДС по предоставена от жалбоподателя облагаема доставка – отдаване под наем на фабрика за текстилни влакна, находяща се в УПИ ІІ-184, кв. 18, ПЗ „Север” гр. Бургас, за данъчни периоди м. март 2006 г.,  м. април 2006 г.,  м. май 2006 г.,  м. юни 2006 г.,  м. юли 2006 г.,  м. август 2006 г., м. септември 2006 г. и м. октомври 2006 г. ведно с определените лихви за просрочие.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 02-1134/14.09.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-500/23.11.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. април и м. май 2007 г. в общ размер на 1 138,79 лв. по ДФ № 2/01.02.2007 г., ДФ № 11/28.02.2007 г., ДФ № 17/31.03.2007 г., ДФ № 22/30.04.2007 г. и ДФ № 2/01.02.2007 г., издадени от „Венокар” ЕООД ведно с определените лихви за просрочие и в частта за начислен ДДС за м. януари 2006 г. в размера над 2 240 лв., за начислен ДДС за м. февруари 2006 г. в размера над 2 240 лв., за начислен ДДС за м. ноември 2006 г. в размера над 2 240 лв. и за начислен ДДС за м. декември 2006 г. в размера над 2 240 лв. по предоставена от жалбоподателя облагаема доставка – отдаване под наем на фабрика за текстилни влакна, находяща се в УПИ ІІ-184, кв. 18, ПЗ „Север” гр. Бургас, ведно с определените лихви за просрочие.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Вено Холдинг” АД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Г.Г.– член на съвета на директорите и представляващ дружеството, срещу Ревизионен акт № 02-1134/14.09.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-500/23.11.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в останалата част.

ОСЪЖДА “Вено Холдинг” АД със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП-гр. Бургас разноските по водене на делото в размер на 312, 51 лв. (триста и дванадесет лева и петдесет и една стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

                                                                         СЪДИЯ: