Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1598                           от 25.09.2018 г.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Йовка Банкова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1632 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Бургас Фишинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.77, вх.8, представлявано от управителя П. *** Стоянов   против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0343712/30.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“-риболовен магазин, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.77, вх.8, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 30 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание процесуалният  представител на жалбоподателя – адв. П. ***  поддържа заявените в жалбата доводи, ангажира допълнителни доказателства. Пледира  оспорената заповед да бъде отменена.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Л., която оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства. Претендира  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0343712/30.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“- риболовен магазин, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.77, вх.8, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 30 дни.

 В хода на извършената проверка на търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. кутийка с бял червей на стойност 0.50 лв. и 1 бр. кутийка с торен червей на стойност 1.80 лв., платени в брой, е констатирано, че приходът не е отчетен чрез ФУВАС поради липса на ФУВАС в момента на проверката. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0343712/30.06.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед №2106/30.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП (л.30).

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган  са допуснати съществени нарушения. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган,  но при допуснати съществени нарушения, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.б от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.  Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т.1, б „б” ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, като съгласно чл.59 ал.2 т.4 АПК необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел.

Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В настоящия случай в заповедта е посочено „разпореждам предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка  запечатване на търговски обект –автомивка, а след това риболовен магазин“, при което не става ясно по отношение на кой от обектите е наложена мярката.

Разминаването между обекта, в който е установено нарушение на ЗДДС и неяснотата по отношение на обекта, на който е постановено предварителното изпълнение, представлява нарушение на материалния закон. Нещо повече, липсата на мотиви относно необходимостта от прилагане на ПАМ спрямо обект, където не са установени нарушения, нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере защо спрямо този обект е наложена мярката, а от друга страна поставя съда в невъзможност да извърши проверка за законосъобразността на същата, с което се нарушават изискванията на чл.59, ал.2, т.5 от АПК.

            Настоящият съдебен състав констатира и следното несъответствие, а именно:

            В обстоятелствената част  е посочено, че на 25.05.2018г. е извършена оперативна проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, а след това в заповедта е посочено, че на 28.05.2018г., в 15.20 часа, е извършена контролна покупка, при което не става ясно дали нарушението е констатирано и установено  на 25.05.2018г. или на 28.05.2018г.

На следващо място, в заповедта е посочено, че същата е издадена на 30.06.2018г., а от разписката към заповедта и от протокола за запечатване, представен в съдебно заседание, е видно, че  обекта е запечатан на 11.06.2018г., т.е преди издаване на заповедта, което е съществено нарушение.

Освен това съдът намира, че в обжалваната заповед липсват и мотиви във връзка с упражняване на правомощието от органа по целесъобразност да определи размера на срока, за който е наложена мярката. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка „запечатване на обекта”, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. С обжалваната заповед административният орган е определил срок на запечатването на обекта тридесета дни. Разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 ЗДДС установява срок до един месец за налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове размера на определения от него максимален срок и като не е направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0343712/30.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас,  е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети  състав

Р Е Ш И: 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0343712/30.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“-риболовен магазин, находящ се в гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.77, вх.8, стопанисван от „Бургас Фишинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Лазур“ бл.77, вх.8, представлявано от управителя П. *** Стоянов, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 30 дни.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: