ПРОТОКОЛ

       

Година 2014, 12.11.                                                                          град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ-ти административен състав, на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                    

    ПРЕСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

Секретар: Й.Б., сложи за разглеждане докладваното от съдия Луканов  Административно дело номер 1631 по описа за 2014 година.                  

   

На именното повикване в 13.45 часа се явиха:

        

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.М.К., редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат Б. Г. П. ***, с копие на пълномощно по дело №7385/2014 година на Административен съд-София град.

 

ОТВЕТНИКЪТ директор на Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР -София, редовно призован, не изпраща представител.

 

АДВОКАТ П.:  Известно ми е становището на ответника за местна неподсъдност на настоящото дело, като го намирам за неоснователно. Съгласен съм с аргумента, че административно-наказващия орган ГД ”Криминална полиция” е структура на МВР, която няма териториално областно звено в гр.Бургас, а ОД на МВР не е териториално звено на ГД”Криминална полиция, но изводите за приложение на изключението по чл.133, ал.2, т. 2 от АПК са неоснователни, защото както ГД ”Криминална полиция”, така и ОД на МВР са звена на МВР и не е възможно да се отделят като отделни субекти, макар, че са самостоятелни юридически лица и второстепенни разпоредители на бюджетни средства, тъй като институцията е все МВР. Тя има отделни компетентни звена, които имат определени правомощия посочени в ЗМВР. ОД на МВР Бургас е териториално звено на МВР и не е необходимо да търсим наличието или не на други звена на институцията на МВР. ОД на МВР е част от системата на МВР, поради което не са налице възраженията на ответника за местна неподсъдност и следва да се приложи основното правило на чл.133, ал.1 от АПК, където се предвиждат два елемента за съобразяване на подсъдността, а именно седалището на структурата на административния орган, но само в случаите когато постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя съвпада, а ако не съвпада се прилага принципа на компетентност на този Административен съд, който е по постоянния адрес на жалбоподателя и в този смисъл цитирам две определения на Върховен административен съд, Определение № 3843/2014година по адм.д.№ 33568/2014година на Пето отделение и Определение №2193/2014година по адм. д. №1703/2014година на Шесто отделение. В тези определения, както и в други, които са  постановени след измененията на АПК, се възприема принципът, че определящ елемент е местожителството на жалбоподателя и само по изключение подсъдността е друга, когато няма териториална структура на административния орган издал акта. В случая делото  би следвало да бъде разгледано от Административния съд-Бургас, както е решил и Административен съд София-град по определение по чл.135, ал.2 от АПК.

Считам, че настоящият съд е компетентният и моля да се даде ход на производството по обжалване на атакувания административен акт.

Моля всички съобщения по делото да се пращат до мен на адреса посочен в пълномощното, приложено по делото.

 

Съдът намира, че според правилата за подсъдност на чл. 133 от АПК компетентен да се произнесе по оспорването на административен акт е административния съд, по седалището на териториалната структура на органа, който го е издал, а в настоящия случай териториалната структура на органа който е следвало да издаде поскания от жалбоподателя административен акт, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес или седалището на жалбоподателя. Това е общият принцип, установен в чл.133, ал.1 от АПК, който разпределя делата по правилата на местната подсъдност между различните административни съдилища. Разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК се прилага при наличието на двете кумулативни предпоставки – административният орган, издал оспорения индивидуален административен акт да има териториална структура в съдебния район на съответния административен съд и едновременно с това оспорващия да има също постоянен, настоящ адрес или седалище в съдебния район на същия административен съд. В случай, че няма съвпадение между териториалната структура на органа, издал оспорения административен акт и адреса, респ. седалището на жалбоподателя, следва приложението на ал.2 на чл. 133 от АПК, която урежда изключенията от общия принцип на местната подсъдност. Според тази ал.2 делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт при някоя от двете хипотези: 1.когато актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от териториалната структура на органа, издал оспорения акт или 2. когато администрацията на издателя на акта няма териториални структури. При предпоставките на всяко едно от изключенията на чл.133, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, компетентният административен съд по място е съдът в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт.

В настоящия случай е оспорен мълчалив отказ на директора на ГД „Криминална полиция“ на МВР (изрично конкретизирано с отговор-уточнение от 11.08.2014г., т.е. административният орган е ГД „Криминална полиция“ на МВР, който орган съдът приема, че не разполага с териториална структура в гр. Бургас. В този смисъл съдът изцяло възприема изложеното в молба от 08.10.2014г. на ответника по жалбата, в която е обективирано и възражението на ответника за неподсъдност на делото пред Административен съд Бургас, тъй като областна дирекция на МВР – Бургас не е териториална структура на ГД „Криминална полиция“ на МВР. Последното се извежда както от нормите на чл.37, ал.1 и ал.5 от ЗМВР, така и от Правилника за устройството и дейността на МВР (приет с ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г.). Съгласно чл.37, ал.5 от ЗМВР главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", АМВР и Медицинският институт са юридически лица, а в чл. 5 от Правилника е регламентирано, че в Главна дирекция "Криминална полиция" (ГДКП) може да се създават дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й. В ал.2 на чл. 5 от Правилника е постановено, че в ГДКП се създават дирекция "Противодействие на криминалната престъпност", дирекция "Противодействие на икономическата престъпност" и дирекция "Разследване", в които може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността им. Нито в закона, нито в Правилника се регламентира създаване на териториални структури на Главна дирекция "Криминална полиция" на МВР по места (в това число и в гр.Бургас). Съдът приема, че по аргумент от чл. 12, ал.1 на Правилника за устройството и дейността на МВР, само в дирекциите и административните дирекции могат да се създават териториални звена, но не и в Главните дирекции, включително и в ГД „Криминална полиция” на МВР. Следва извод, че в гр. Бургас няма създадена териториална дирекция към ГД „Криминална полиция“ на МВР.

Жалбоподателят е физическо лице с адрес в гр. Бургас, но органът, който не е издал искания акт, няма териториална структура в гр. Бургас, поради което следва да намери приложение правилото на чл. 133, ал.2, т.2 от АПК и съответно местно компетентният административен съд е този в гр.София.

Съдът не споделя съображенията изложени в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като действително МВР има различни структури между които са и Областните дирекции и Главните дирекции. Всяка от тези различни структури – както главните, така и областните дирекции, по силата на изричната правна норма на чл.37, ал.5 от ЗМВР, са самостоятелни юридически лица, които са разпоредители с бюджетни средства и са самостоятелни организационни структури към МВР, но не са част от териториалната структура на администрацията на МВР (по смисъла на чл.133, ал.1 от АПК). В този смисъл местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата на С.М.К. е именно Административен съд София-град, където се намира администрацията на органа в лицето на ГД „Криминална полиция” на МВР. Ако се приеме тезата на представителя на жалбоподателя, то би се обезсмислило създаването на самостоятелни юридически лица в структурата на МВР, което е постановено от законодателя с нормата на чл.37, ал.5 от ЗМВР.

По така изложените аргументи и на основание чл.135, ал.5, вр. с ал.3 от АПК следва производството пред настоящия съд да се прекрати, като се повдигне спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Административен съд София-град, който спор да се разгледа от Върховния административен съд.

Така мотивиран и на основание чл.135, ал.5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1631/2014 г. по описа на Административен съд Бургас;

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Административен съд София-град;

 

Изпраща делото на ВАС на РБ за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност от състав по чл.135, ал.3, във вр. с ал.5 от АПК и определяне на компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на С.М.К. против мълчалив отказ за снемане на полицейска регистрация №3034/15.10.2007година от Районно управление „Полиция”-Поморие, по молба вх.№516/15.05.2014година.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на ответника.

 

                                           СЪДИЯ:

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  14.00часа.

 

             СЕКРЕТАР:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: