Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     1562                                       03.08.2018 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1627 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Н.Р.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 18-0769-001425 от 01.06.2018 г., издадена от Р. Т.П.- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че в заповедта не са посочени фактическите и правните основания за издаването и́. Оспорват се констатациите за отнемане на всички контролни точки на жалбоподателя. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С оспорената № 18-0769-001425 от 01.06.2018 г. е отнето на основание чл.171, т.4 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Н.Р.Ш., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с НП № 209 от 30.01.2004 г.- 6 контролни точки; 2) с НП № 1609 от 26.05.2004 г.- 12 контролни точки; 3) с НП № 8455 от 15.07.2004 г.- 10 контролни точки; 4) с НП № 9075 от 22.07.2004 г.- 10 контролни точки; 5) с НП № 1450 от 06.06.2005 г.- 4 контролни точки.

От приложената в преписката справка- картон на водача се установява, че жалбоподателят Ш. е придобил правоспособност да управлява МПС, считано от 19.02.1998 г., когато е издадено на същия свидетелство за управление на МПС № 4510023. Към 01.01.2000 г. същият има 39 контролни точки. В справката е отбелязано, че от тази дата до 02.07.2005 г. са издадени срещу Ш. НП № 251/04.02.2002 г., НП № 209 от 30.01.2004 г.; с НП № 1609 от 26.05.2004 г.; НП № 8455 от 15.07.2004 г.; с НП № 9075 от 22.07.2004 г.; НП № 1450 от 06.06.2005 г. Отбелязано е възстановяване на контролни точки, както следва: на 25.03.2006 г.- 3 контролни точки; на 31.03.2007 г.- 16 контролни точки; на 06.06.2007 г.- 39 контролни точки, а впоследствие и отнемане на общо 16 контролни точки през периода 12.01.2010 г. - 04.10.2011 г. с наказателни постановления, невписани в обстоятелствената част на обжалваната заповед. На 06.06.2012 г. жалбоподателят е издържал изпит, за което е бил съставен протокол № 669 от същата дата, като на същия е било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 281675705, валидно до 25.06.2022 г. Към 31.01.2014 г. същият има 39 контролни точки, от които са отнети 6 к.т. с НП № 15132/15.05.2013 г., след което няма данни за издадени други наказателни постановления.

В преписката са приложени две от описаните в заповедта наказателни постановления, а именно: № 209 от 30.01.2004 г. на сектор „Пътна полиция“- Сливен, връчено на 28.06.2004 г. и влязло в сила, с което са отнети на жалбоподателя 6 контролни точки; НП № 1609 от 26.05.2004 г. на РДВР- София, връчено на жалбоподателя на 28.06.2004 г. и влязло в сила, с което са отнети 12 контролни точки. Относно останалите наказателни постановления, посочени в заповедта, се сочи в приложено писмо с рег. № 769000-11745 от 11.07.2018 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, че са унищожени по силата на Заповед № 816 от 02.03.2010 г. и Заповед № з-1368 от 05.05.2011 г.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, овластен с със заповед № 251з-209/2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас (на л. 17 от делото), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́, изложени в съобразителната и́ част и в приложената справка.

Изземването на свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка с преустановителен характер и се налага с цел да бъде преустановено управлението на моторно превозно средство от водач без правоспособност. Предпоставка за изземване на свидетелството по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП е неизпълнението от страна на водача на задължението му по чл. 157, ал. 4 от същия закон да върне свидетелството в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след отнемане на всички контролни точки. В тежест на административния орган е да докаже в съдебното производство фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка. В случая това процесуално задължение не е изпълнено. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед се сочи отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя Ш. с издадени общо пет наказателни постановления. От тях са приложени по делото единствено № 209 от 30.01.2004 г. и НП № 1609 от 26.05.2004 г., като с тях са отнети общо 18 контролни точки. Останалите посочени в заповедта наказателни постановления са унищожени, според данните от приложеното писмо. С така представените доказателства не е установено от ответната страна отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е загубил правоспособността си да управлява МПС и не е длъжен да върне свидетелството си за управление. Доколкото не е изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-0769-001425 от 01.06.2018 г., издадена от Р.Т.П.- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- изземване свидетелството за управление на МПС на Н.Р.Ш. с ЕГН **********, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: