Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 10.01.2009г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на единадесети декември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

       ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                               2. Ю.Р.

 

при секретаря Г.Ф., с участието на прокурора В. Ч., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1626 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.З.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н. – АК Сливен, против решение № 985 на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 1690 по описа за 2008г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-002115/16.05.2008г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.87, ал.1 от Наредба № 12/05.01.2007г. на МТ и ДАМ, на основание чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

Касационният жалбоподател оспорва съдебно решение като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и като необосновано, поради което моли съдът да го отмени изцяло и се произнесе по съществото на спора, като отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените основания и моли съдът да я уважи по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и представлява в съдебно заседание и не взема становище по подадената касационна жалба. 

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и върне делото на същия съд за разглеждане от друг състав, тъй като същото е немотивирано до степен, че не може да се разбере волята на съда.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От данните поделото се установява, че срещу Д.З.П. е образувано административнонаказателно производство за това, че на 23.04.2008г., около 15.20 ч., в гр.Бургас на КПП1 по посока гр.Сливен, управлява товарен автомобил марка „Шкода” с прикачено ремарке, собственост на „ЗММ Победа” АД – гр.Сливен, извършващ превоз за собствена сметка, без да е сверил часовника на тахографа KIENZLE 1311.37 с № 1013033, монтиран в автомобила, с местното официално време в страната, тъй като при проверката на тахографския лист е установено, че отразения час е 3.20 ч.     Актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че е допуснато нарушение на чл.87, ал.1 от Наредба № 12/05.01.2007г. на МТ и ДАМ и на основание чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на водача, сега касатор, е наложено административно наказание „глоба” в минималния определен в закона размер от 500 лв.

За да постанови решението си, районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е приел за установени фактите на нарушението – санкционираният е управлявал товарен автомобил „Шкода”, като тахографа, монтиран на автомобила не е сверен с официалното време в страната, както и липсата на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Фактическите изводи на БРС са основани на събраните по делото писмени доказателства и на разпитаните свидетели – актосъставителят по АУАН и присъствалият при проверката свидетел, които са потвърдили, че на посочената дата са извършили проверка, при която са установили, че монтираният в автомобила тахограф не е бил сверен с местното официалното време на страната с оглед отразения в тахографския лист час 3.20ч., вместо 15.20ч. Вътрешното убеждение на съда е оформено въз основа на доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на съдебното дирене. В съответствие с тези доказателства са направени и правните изводи на съда, за доказаност на нарушението, както и неговото авторство. Изследвани са всички релевантни за спора обстоятелства. Доказателствата, събрани в хода на проведеното административнонаказателно производство, са обсъдени в мотивите на решението.

По изложените съображения съдът намира за неоснователен доводите в касационната жалба и на представителя на БОП за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспорения акт.

Относно наведеното касационно основание „необоснованост” на съдебното решение следва да се отбележи, че то не са между основанията, предвидени в чл.348 от НПК, поради което не следва да бъде разглеждано от касационната инстанция.

Съдът намира за неоснователни и релевираните доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози, водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията, или управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или тахограф или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Съобразно чл.87, ал.1 от Наредба № 12/05.01.2007г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях, издадена от министъра на транспорта и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (обн., ДВ, бр.6 от 19.01.2007г., в сила от 19.01.2007 г.), при използване на тахографа, водачът е длъжен да свери часовника на тахографа с официалното местно време в страната, в която е регистриран автомобилът, и да настрои маркираното върху тахографския лист време в съответствие с показанията на часовника, в случай че на автомобила е монтиран аналогов тахограф.

Както пред първата инстанция, така и пред касационната, не се оспорва факта, че в управлявания от касатора товарен автомобил е монтиран аналогов тахограф. Този извод се потвърждава и от намиращия се в кориците на първоинстанционното дело тахографски лист от 23.04.2008г., в който са нанесени всички данни така, както изисква чл.87, ал.3 от наредбата. От данните по него се установява и факта, че автомобилът е спрян за проверка в 3.20 ч., т.е. не е сверен часовника на тахографа с официалното местно време в страната, в която е регистриран автомобилът. В съставения акт за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че при проверката са иззети контролния талон на автомобила и тахографския лист от 23.04.2008г. Като част от административнонаказателната преписка, същите са разгледани и преценени от административнонаказващия орган при издаване на наказателното постановление.

С оглед горното съдът приема за неоснователни възраженията на касатора, че в наказателното постановление не са посочени доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, поради което е налице основание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за отмяна на наказателното постановление.

Относно доводът на касатора, че в АУАН и НП не е посочено монтираният в управлявания товарен автомобил тахограф от какъв вид е – цифров или аналогов, действително липсва такова изрично посочване. Този пропуск обаче не е от категорията на съществените нарушения, тъй като от обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, от съдържанието на посочената за нарушена разпоредба на наредбата и санкционната норма на закона, както и от иззетия при проверката като доказателство тахографски лист може да се заключи какъв е вида на монтирания в автомобила тахограф. Според настоящата съдебна инстанция, в случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е накърнило по някакъв начин интереса на жалбоподателя, в качеството му на участник в процеса, и да са осуетили възможността да упражни в пълна степен своите права.

При индивидуализиране на наказанието, административнонаказващият орган е съобразил чл.27 от ЗАНН, като е наложил минимално предвиденото в закона наказание, което обстоятелство е отчетено и от първоинстанционния съд.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение, с което е потвърдено обжалваното пред него наказателно постановление, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 985 на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 1690 по описа за 2008г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

                                                                     

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                    2./