РЕШЕНИЕ

№ 1944

гр.Бургас, 02.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 18 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. А., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1624 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е началникът на РУМВР Несебър. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е И.К.А. ЕГН:********** с адрес *** Априлов 7. Ответникът по жалбата участва в производството лично.

Жалбата е насочена срещу решение № 223/07.06.2018г. по АНД № 74/2018г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 17-0304-004005/15.11.2017г. на началника на РУМВР Несебър (АНО) с което на И.А. са наложени наказания за две извършени административни нарушения, както следва :

1) 50лв. глоба за извършено нарушение по чл.183 ал.4 т.8 ЗДП;

2) 280лв. глоба за извършено нарушение по чл.177 ал.1 т.2 пр.2 ЗДП.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено, че на 28.10.2017г. около 7.20 часа в гр.Обзор на ул.Славянска, до тото пункта, А., като водач на лек автомобил Рено Канго с ДК№ В 5302 ВА, собственост на Матис Фишинг ЕООД, спрял за паркиране престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека или велосипедна пътека, както и че е управлявал моторното превозно средство, като е „лишен от управление“, при уточнение, че свидетелството му за право да управлява моторно превозно средство е отнето по реда на чл.171 т.1 ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението е неясна относно първото нарушение. Посочил е, че паркирането и престоя са взаимноизключващи се факти, съобразно уредбата на ЗДП, поради което е следвало да се уточни от АНО дали е приел наличие на паркиране или на престой, осъществен от водача А.. Тази неяснота на фактическата обстановка е квалифицирана от първоинстанционния съд като съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо правото на привлеченото към отговорност лице да се защити по фактите и представляващо основание за отмяна на постановлението в частта относно това наказание. Относно второто нарушение първоинстанционният съд е констатирал, че дадената в АУАН квалификация на деянието е във връзка с чл.150 ЗДП, а тази по НП е във връзка с чл.150а ЗДП. Липсата на съответствие между правните основания на повдигнатото с акта обвинение и наложеното с постановлението наказание съдът е приел за съществено нарушение, явяващо се основание за отмяна на постановлението и в тази му част.

В касационната жалба на АНО се поддържат правните изводи по НП, а именно, че при безспорно установената фактическа обстановка са осъществени белезите на двете административни нарушения, предполагащи налагане на съответни наказания. Излагат се доводи за несъщественост на нарушението, представляващо липса на съответствие между правната квалификация на второто нарушение по акта и постановлението. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Ответникът по касация на взема участие в касационното производство.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В настоящото производство не са правени нови доказателствени искания.

Първоинстанционното решение е правилно, а направеното в жалбата оплакване е неоснователно.

Касационната инстанция напълно споделя изводите на НРС, явяващи се мотиви за отмяна на наказателното постановление в частта относно първото наложено наказание. В първата част на мотивите си АНО е посочил, че А. паркира на пешеходна пътека. По-нататък, цитирайки приложимия според него закон органът е посочил „спира за престой или паркиране“, което внася допълнителна неяснота какво именно е приел за установено от фактическа страна наказващия орган. Дори да се приеме, че втората част на изложението не е фактическа констатация на АНО, а цитат на приложимия закон (което също е неясно), посочването „паркира на пешеходна пътека“ представлява правна квалификация на осъществили се факти, която предполага описание на тези факти, покриващо белезите, предвидени от закона във връзка с тази квалификация. По-точно АНО (както и актосъставителя в АУАН) е следвало да опише дали водачът е напуснал превозното средство или  не, за да може съдът да направи преценка налице ли е паркиране, съответно привлеченото към отговорност лице да може да се защити по фактите. Липсата и неяснотата на изложени обстоятелства, представляващи част от състава на нарушението, е неизпълнение на изискването по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление в тази му част.

По отношение на второто нарушение настоящата инстанция също споделя изводите на първоинстанционния съд, че следва да е налице съответствие между квалификацията на нарушението, дадена при изготвянето на АУАН и тази, приета окончателно от АНО в НП. Наред с това в случая следва да се отбележи и това, че фактическата обстановка по постановлението е неясна. Първо е посочено, че управлявайки автомобила А. е бил „лишен от СУМПС“, което като израз внася неяснота дали водачът е бил лишен от право да управлява МПС или му е било иззето свидетелството за право да управлява МПС. По-надолу в мотивите си АНО е посочил, че „водача е лишен от управление“. Следвало де да се посочат фактите, а не квалификацията им, т.е. какво е дало основание на АНО да приеме, че лицето е неправоспособно или пък че свидетелството му е било отнето. Такива факти липсват, което по изложените по-горе мотиви се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и в тази му част. Правилно първоинстанционният съд е отменил постановлението и в двете му части.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223/07.06.2018г. по АНД № 74/2018г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.