Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр. Бургас, 03.04.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. БУРГАС                                            ХII състав

на четвърти март две хиляди и девета година

в съдебно заседание в следния състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ  РАЕВА

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Станимир Христов

като разгледа докладваното от съдия РАЕВА административно дело номер 1624 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от ЗПК “Агроспециалист 14” в ликвидация със седалище и адрес на управление гр. Бургас, 5-ти км, представлявано от председателя на ликвидационната комисия В.К.С. срещу Ревизионен акт02-00-378/07.08.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас в частта, в която е отказан данъчен кредит в размер от 27,25 лв. за м. април 2002 г., в размер от 5 260,06 лв. за м. май 2002 г., в размер на 359,94 лв. за м. юни 2002 г., в размер на 73,73 лв. за м. юли 2002 г., в размер на 211,75 лв. за м. август 2002 г., в размер на 33,05 лв. за м. септември 2002 г., в размер на 233,61 лв. за м. октомври 2002 г. и 3 799,37 лв. за м. ноември 2002 г. и са начислени съответните лихви за просрочие. Ревизионният акт (РА) в обжалваната част е потвърден с Решение №  РД-10-444/26.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се поддържа, че РА е незаконосъобразен, тъй като счетоводството на жалбоподателя е водено в съответствие с установените нормативни изисквания. Твърди се, че жалбоподателят не разполага със счетоводна документация за процесния период, тъй като същата е унищожена при пожар.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените в нея основания от представляващата кооперацията В.К.С. - председател на ликвидационната комисия. Направено е искане за присъждане на разноските по водене на делото.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна, моли съдът да я отхвърли и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 378/19.02.2007 г., издадена от началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас с делегирани правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед № РД-4/03.01.2007 г. на директора на ТД на НАП-гр. Бургас. Ревизията обхваща ДДС за периода 01.01.2002 г.-27.12.2006 г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 378/15.06.2007 г. В хода на ревизионното производство от жалбоподателя са представени първични счетоводни документи за периода 28.02.1998 г. – 31.03.2002 г. За периода 01.04.2002 г. – 27.12.2006 г. не са представени първични счетоводни документи. Предвид изложеното органът по приходите е констатирал наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК органът по приходите  е изготвил съобщение до жалбоподателя, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Съобщението е връчено на 09.05.2007 г. На 07.05.2007 г. жалбоподателят е представил декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г.

Жалбата е основателна в частта за отказан данъчен кредит в размер на 5 260,06 лв. за м. май 2002 г., в размер на 359,94 лв. за м. юни 2002 г., в размер на 73,73 лв. за м. юли 2002 г., в размер на 211,75 лв. за м. август 2002 г. и в размер на 33,05 лв. за м. септември 2002 г.

Видно от изложените в ревизионния доклад констатации и от представените по делото справка за извършено приспадане на ДДС и ДАПВ № 2211/14.10.2002 г. жалбоподателят е декларирал ДДС за възстановяване в общ размер от 2 324,18 лв. за периода 01.04.2002 г. – 31.08.2002 г. (625,86 лв. за м. май; 359, 94 лв. за м. юни; 73,73 лв. за м. юли и 1 264,65 лв. за м. август 2002 г.). С ДАПВ № 2211/14.10.2002 г. данъчните органи са приели, че за периода 01.04.2002 г. – 31.08.2002 г. жалбоподателят има право на данъчен кредит в посочения в акта размер и са извършили прихващане на подлежащия на възстановяване на ДДС с дължими публични задължения.

На следващо място, съгласно ревизионния доклад и ДАПВ № 2250/31.10.2002 г. е налице извършено прихващане на ДДС за възстановяване за м. септември 2002 г. с изискуеми публични задължения.

Съгласно чл. 133, ал. 2 от ДОПК, определени с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения могат да се изменят само на посочените в същата разпоредба основания. В случая с издадените ДАПВ данъчните органи са определили дължимите суми за възстановяване и внасяне за периодите м. май 2002 г., м. юни 2002 г., м. юли 2002 г., м. август 2002 г. и м. септември 2002 г. Съгласно чл. 134, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, задълженията за данъци, определени с влезли в сила актове, могат да бъдат изменени след преценка за наличие на основание за изменение, като заповедта за възлагане на ревизията се издава от съответния териториален директор. Заповед за възлагане на ревизия 378/19.02.2007 г. е издадена от началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас, а не от териториалния директор на ТД на НАП-гр. Бургас, поради което за посочените периоди ревизията е възложена в нарушение на чл. 134, ал. 2 от ДОПК и следователно ревизионният акт за тези периоди е нищожен като съставен от некомпетентен орган.

За периодите м. април 2002 г., м. октомври 2002 г. и м. ноември 2002 г. не са налице данни за издаване на ДАПВ, следователно ревизията е възложена от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия. За посочения период, с ревизионния доклад е направено предложение да не се признава право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Изложените констатации в ревизионния доклад са възпроизведени в РА и е отказан данъчен кредит в предложения размер. На първо място съдът споделя изложеното от органа по приходите за наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В ревизионното производство и в производството по оспорване на РА по административен и съдебен ред от страна на жалбоподателя не са представени първични счетоводни документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. За да определят основата за облагане, органите по приходите са взели предвид декларираните данни за упражнено право на данъчен кредит от подадените справки-декларации. Констатациите на органите по приходите относно размера на основата за облагане не са опровергани от жалбоподателя. Не са представени също така доказателства за наличие на предпоставките за признаване на право на данъчен кредит по получените доставки, в това число данъчни фактури, отговарящи на изискванията на ЗСч и ЗДДС (отм.). Недоказани остават твърденията, че цялата счетоводна документация на жалбоподателя е унищожена при пожар.

Предвид изложеното, съдът намира, че РА в частта, в която е постановен отказ на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) за периодите м. април 2002 г., м. октомври 2002 г. и м. ноември 2002 г., е постановен при спазване административнопроизвоствените правила и материалния закон и следователно е законосъобразен, а подадената срещу тази част от РА жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК жалбоподателят има право на разноски за водене на делото съразмерно уважената част от жалбата. Общият размер на разноските на жалбоподателя възлиза на сумата от 250 лв. (200 лв. депозит за вещо лице и 50 лв. държавна такса). Съразмерно уважената част на жалбата жалбоподателят има право на разноски в размер на 146,55 лв., като така определеният размер следва да бъде приспаднат от полагащото се в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 525,51 лв. По изложените съображения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас разноски в размер на 378,96 лв.

Воден от горното, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт02-00-378/07.08.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение №  РД-10-444/26.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказан данъчен кредит в размер на 5 260,06 лв. за м. май 2002 г., в размер на 359,94 лв. за м. юни 2002 г., в размер на 73,73 лв. за м. юли 2002 г., в размер на 211,75 лв. за м. август 2002 г. и в размер на 33,05 лв. за м. септември 2002 г. ведно с определената лихва за просрочие.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗПК “Агроспециалист 14” в ликвидация срещу Ревизионен акт02-00-378/07.08.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение №  РД-10-444/26.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в останалата й част.

ОСЪЖДА ЗПК “Агроспециалист 14” в ликвидация да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП-гр. Бургас разноските по водене на делото в размер на 378,96 лв. (триста седемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                                       СЪДИЯ: