Р Е Ш Е Н И Е    1645

 

Град Бургас, 4.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1623 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалба на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против разпореждане № 4506-40-1505/12.06.2018г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт, с което е отказано на жалбоподателя изплащане на гарантирано вземане на основание чл.26, ал.3, във вр. с чл.3 от ЗГВРСНР и §41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).

Жалбоподателят изразява несъгласие с оспореното разпореждане и моли за отмяната му от съда като излага доводи, че е работил в „Айви партнер“ ООД, от където не е получавал трудови възнаграждения и обезщетения в периода от 1.01.2016г. до 27.04.2016г. Редовно уведомен, жалбопадателят не се явява и не се преставлява в съдебно заседание.

Ответникът – директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) при Националния осигурителен институт (НОИ) представя административната преписка по издаване на оспорения акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното разпореждане е образувано по повод подадено от жалбоподателя заявление-декларация с вх.№ 4502-02-233/16.05.2018г. за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В заявлението М.П. е посочил, че е работил като охрана в „Айви партнер“ ООД - Бургас, ЕИК 202378149, като трудовото му правоотношение с работодателя е прекратено считано от 28.04.2016г. Със заявление  вх. № 4502-02-233#1/28.05.2018г. жалбоподателят е уточнил, че не са му изплатени трудови възнаграждения от „Айви партнер“ ООД за периода 1.01.2016г.-27.12.2016г. По повод на първото заявление със заповед № ЗГ-5-02-00418156/23.05.2018г. на ръководителя на ТП на НОИ - Бургас е възложена и извършена проверка на „Айви партнер“ ООД за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове, за резултатите от която е съставен констативен протокол № КГ-05-02-00419424/23.05.2018г. В хода на проверката е извършена справка в търговския регистър, взети са предвид данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и други документи на дружеството. Установено е от контролния орган на ТП на НОИ - Бургас, че с решение № 580/28.12.2016г. на Окръжен съд - Бургас, вписано в Търговския регистър на 28.12.2016г., е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Прието е, че „Айви партнер“ ООД, вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията на 3.01.2013г., не е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността - 31.12.2013г., и няма лица, за които възниква право на гарантирани вземания. Периодът от създаването на дружеството до началната дата на неплатежоспособността е по-малък от 12 месеца.

След справка в ИС на НОИ - Регистър трудови договори е установено, че трудовото правоотношение на жалбоподателя с „Айви партнер“ ООД е с начална дата 30.01.2014г. и е прекратено на 28.04.2016г. Обоснован е извод, че няма основание за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР на М.Д.П., тъй като трудовите възнаграждения за периода от 1.02.2015г. до 27.04.2016г. включително и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за периода от 27.04.2016г. до 27.05.2016г. включително са начислени и изплатени, съгласно вписванията в предадените за съхранение в ТП на НОИ - Бургас ведомости на „Айви партнер“ ООД за процесния период.

Във връзка с откритото производство по несъстоятелност на „Айви партнер“ ООД е извършена предходна проверка по реда на чл.108 от КСО, за резултатите от която е съставен констативен протокол № КГ-5-02-0223606/27.01.2017г. При тази проверка също е установено, че няма лица, за които да възниква право на гарантирани вземания по ЗГВРСНР, тъй като преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, дружеството не е извършвало дейност.

Като е взел предвид констатациите от проверката, обективирани в констативен протокол № КГ -05-02-00419424/23.05.2018г. директорът на фонд „ГВРС“ е издал оспореното в настоящото производство разпореждане, приемайки, че не е налице хипотезата на чл.3 от ЗГВРСНР и липсва правно основание за изплащане на гарантирани вземания на жалбоподателя. Екземпляр от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 19.06.2018г. и е обжалван от него пред съда с жалба подадена на 25.06.2018г.

При така установените факти съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с него правни последици, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното разпореждане е издадено от директора на фонд „ГВРС“, който е компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР. Издадено е в изискуемата от закона форма,  при спазване на административнопроизводствените правила, след като е извършена проверка и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдържа фактическите и правни основания, мотивирали отказа на директора на фонд „ГВРС“ за изплащане на гарантирано вземане на основание чл.26, ал.3, във вр. с чл.3 от ЗГВРСНР и §41 от ПЗР на ЗПФИ.

Разпореждането е издадено в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.

Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР, субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Според чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР (в приложимата редакция на разпоредбата към 28.12.2016г. - датата на вписване в търговския регистър на решението по чл.6, т.3 от ЗГВРСНР спрямо „Айви партнер“ ООД), за да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл.6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. Съгласно чл.25 от ЗГВРСНР (в приложимата редакция на разпоредбата - обн. ДВ, бр.84/2013г.), гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до ТП нае НОИ по седалището на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадено заявлението за отпускане на гарантираното вземане е двумесечен и по силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т.е. от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С влизане в сила на разпоредбата на § 41, ал.1 от ПЗР на ЗПФИ е предвидено да се гарантират и вземанията на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл.2 от ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл.6 от същия закон, при условията и до размера на чл.22 от същия закон, които вземания са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015г. Тези гарантирани вземания се отпускат, съгласно разпоредбата на § 41, ал.2 от ПЗР на ЗПФИ, въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 16.05.2018г.

В случая между жалбоподателя и „Айви партнер“ ООД е съществувало трудово правоотношение, считано от 31.01.2014г., което е прекратено на 28.04.2016г., т.е. в срок по-дълъг от три месеца преди 28.12.2016г., когато в търговския регистър е вписано съдебното решение по чл.6, т.3 от ЗГВРСНР, с което е обявена свръхзадължеността на „Айви партнер“ ООД, определена е началната ú дата - 31.12.2013г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, същото  е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието. Следователно, налице е хипотезата на § 41, ал.1 от ПЗР на ЗПФИ, поради което правилно административният орган е приел, че заявлението на жалбоподателя за изплащане на гарантирано вземане е подадено във визирания в  тази норма срок.

Размерът на гарантираните вземания на работниците и служителите по чл.4, ал.1 е определен в чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР (в приложимата редакция на разпоредбата - обн. ДВ, бр.84/2013г.): т.1) последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл.6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца; т.2) начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на решението по чл.6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца.

Жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с работодателя „Айви партнер“ ООД повече от три месеца, т..е налице са изискванията на чл.22, ал.1, т.1 от ЗГВРСНР. Независимо от това, работодателят не е осъществявал дейност най - малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността – 13.12.2013г., видно от констативен протокол № КГ-5-02-0223606/27.01.2017г. и констативен протокол № КГ -05-02-00419424/23.05.2018г. Това обстоятелство се потвърди и при извършена служебна справка, при която съдът констатира, че датата, на която „Айви партнер“ ООД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията е 3.01.2013г., т.е. периодът от създаване на дружеството до началната дата на неплатежоспособността му е по-малък от 12 месеца. Следователно, не е изпълнено условието по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, за да може жалбоподателят като правоимащо лице по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР, във връзка с § 41, ал.2 от ПЗР на ЗПФИ, да се ползва от правото си по ЗГВРСНР.

Освен това, в хода на извършената проверка от контролния орган е установено по безспорен начин, че трудовите възнаграждения за периода от 1.02.2015г. до 27.04.2016г. и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за периода от 27.04.2016г. до 27.05.2016г. са начислени и изплатени на жалбоподателя от работодателя „Айви партнер“ ООД. Това обстоятелство се потвърждава както от констативния протокол от извършената проверка, така и от представените по делото разплащателни ведомости на дружеството, в които жалбоподателят се е подписал, че е получил трудови възнаграждения от работодателя в процесния период за полагане на труд на длъжност пазач невъоръжена охрана. Те опровергават твърденията в жалбата му, че не е получил трудови възнаграждения в периода 1.01.2016г.-27.04.2016г. В случая не са налице начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на работника в периода по чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР.

С оглед изложеното, не са били налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки за да възникне право на жалбоподателя на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Предвид това обжалваното разпореждане, с което му е отказано изплащане на това вземане, е постановено при правилно прилагане на закона и в съответствие с целта на закона.

Не се установиха отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, пети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против разпореждане № 4506-40-1505/12.06.2018г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: