РЕШЕНИЕ

 

    1910                              дата 31 октомври 2018г.                  град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVI-ти състав,

в публично заседание на 11 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С. Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1622 по описа за 2018г. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Бургасмед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пещера, ул. „Освобождение“ № 3 представлявана от управителя д-р С. Апостолов против Решение № 363/23.03.2018г. постановено по НАХД № 6119/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 27-173-6/16.11.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" гр.София, с което, за четири нарушения на Наредба № 9 от 25 април 2006г. за утвърждаване на медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, раздел IV „Основни изисквания за упражняване на дейностите, регламентирани в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането“, глава IV „Клинично приложение на кръв и кръвни съставки“, т. 1. „Изисквания за преливане на хомоложни и автоложни кръв и кръвни съставки“, т. 1.4., съгласно която “ Преливане на кръв или кръвни съставки се извършва при спазване правата на пациента и след получаване на писмено информирано съгласие от него, за което му се предоставя на достъпен език информация за: 1.4.1. причините за преливане на кръв и кръвни съставки; 1.4.2. целта на преливането и очаквания резултат; 1.4.3. възможните нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв и кръвни съставки; 1.4.4. съществуващите алтернативи на трансфузионната терапия и рисковете, произтичащи от тях“, във връзка с чл. 6, ал. 1. от Закона за лечебните заведения, на основание чл.116а от Закона за лечебните заведения, на касатора са наложени четири имуществена санкция в размер на по 3000лв., като съдът е намалил размера на всяко от тях на  2 000лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материални закон и процесуалните правила, както и като необосновано. Касаторът оспорва съставомерността на констатираните нарушения и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между установените фактически обстоятелства и посочената като нарушена правна норма. Излага доводи за приложение на института на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който

поддържа жалбата на сочените в нея основания   като допълнително възразява, че са възможни редица хипотези, в които не е необходимо писмено съгласие на пациента, което не е било изследвано от въззивния съд, както и представя подробна писмена защита.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на  жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Многопрофилна болница за активно лечение „Бургасмед“ ЕООД е санкциониран за това, че при извършена проверка в болничното заведение от инспектори от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, са констатирани нарушения Наредба № 9 от 25 април 2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, раздел IV „Основни изисквания за упражняване на дейностите, регламентирани в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането“, глава IV „Клинично приложение на кръв и кръвни съставки“, т. 1. „Изисквания за преливане на хомоложни и автоложни кръв и кръвни съставки“, т. 1.4., съгласно която “ Преливане на кръв или кръвни съставки се извършва при спазване правата на пациента и след получаване на писмено информирано съгласие от него, за което му се предоставя на достъпен език информация за: 1.4.1. причините за преливане на кръв и кръвни съставки; 1.4.2. целта на преливането и очаквания резултат; 1.4.3. възможните нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв и кръвни съставки; 1.4.4. съществуващите алтернативи на трансфузионната терапия и рисковете, произтичащи от тях“, а именно: по т.1 от НП -  констатира се, че към ИЗ № 11251/2017 не е приложена подписана от пациента декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки; по т.2 от НП - констатира се, че към ИЗ № 11253/2017 не е приложена подписана от пациента декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки; по т.3 от НП - констатира се, че към ИЗ № 11028/2017 не е приложена подписана от пациента декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки;  по т.4 от НП - констатира се, че към ИЗ № 10967/2017 не е приложена подписана от пациента декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушение, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е била ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на медицинските стандарти за кръвопреливане. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в несъответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е изменил същата в минималния размер от 2000лв., предвиден от законодателя за извършеното нарушение.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно раздел IV, глава IV, т.1 „Изисквания за преливане на хомоложни и автоложни кръв и кръвни съставки“, под.т.1.4 от Медицински стандарт "Трансфузионна хематология", утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006г., преливането на кръв и кръвни съставки се извършва под контрола на правоспособен лекар, като преливане на кръв или кръвни съставки се извършва при спазване правата на пациента и след получаване на писмено информирано съгласие от него, за което му се предоставя на достъпен език информация за причините за преливане на кръв или кръвни съставки; целта на преливането и очаквания резултат; възможните нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв или кръвни съставки; съществуващите алтернативи на трансфузионната терапия и рисковете, произтичащи от тях. По делото безспорно е установено, че така нормираното задължение не е изпълнено от касатора, доколкото в представената от лечебното заведение медицинска документация липсва информирано съгласие дадено от пациентите за назначените и извършени четири кръвопреливания на процесните дати. Такива декларации не се представени в хода на административнонаказателното производство, нито касаторът е твърдял тяхното наличие (за първи път се твърди в пледоария по същество пред настоящия съд, но вероятно се имат предвид представените пред въззивния съд информирани съгласия, носещи датата на постъпване на пациентите в болничното заведение), нито представляващия управител е възразил против тези констатации при съставянето на АУАН. Разпитаният актосъставител е категоричен, че към момента на проверката такива декларации не са съществували, за което е бил съставен и протокол за липси. Едва в съдебното производство се представят документи, наименовани информирано съгласие за медицински и хирургически процедури, но те не покриват посочените в нормата реквизити, а именно: причините за преливане на кръв или кръвни съставки; целта на преливането и очаквания резултат; възможните нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв или кръвни съставки; съществуващите алтернативи на трансфузионната терапия и рисковете, произтичащи от тях. Представените пред районния съд информирани съгласия са общи и визират цялостното лечение на пациентите, а не конкретните изисквания при кръвопреливане. Още повече, че видно от т.2.1.2 от същия раздел на Наредба № 9 от 25 април 2006г., при подготовка за преливане на кръв и кръвни съставки (т.е. декларацията е специално за това, а не при приема на пациента, каквато е представена) се получава писмено информирано съгласие от пациента, като в подкрепа на становището, че това е именно съгласието по приложение № 17 от Наредба № 29 от 2004г., е настъпилата законодателна промяна в т.2.1.2, публ. ДВ, бр.35/2018г., като вече изрично се препраща към приложението, като съгласието се  обективира именно в тази бланка, съдържаща всички необходими реквизити посочени в т.1.4. Възражението на касатора, че не във всички случаи е възможно да се иска предварително съгласие от пациента за дейностите по кръвопреливане по принцип е основателно, но не и в настоящия случай, тъй като не се констатират хипотези по смисъла на чл.32 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, респ. пред наказващият орган и пред въззивния съд подобни възражения липсват.

Неоснователни са възраженията на касатора досежно непрецизна квалификация на нарушението, а именно относно  посочената като нарушена  норма - раздел IV, глава IV, т.1 „Изисквания за преливане на хомоложни и автоложни кръв и кръвни съставки“, под.т.1.4 от Медицински стандарт "Трансфузионна хематология", утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006г.. Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗЛЗ лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват определени дейности, по болнична медицинска помощ, като лечебното заведение за болнична помощ по ал.1 извършва дейността си в съответствие с утвърдените по реда на чл.6, ал.1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. От изложеното е видно, че правната норма е възложила задължението по спазване на медицинските стандарти на лечебните заведения за болнична медицинска помощи и именно относно тях в разпоредбата на чл.116а ЗЛЗ е предвидена санкция за неспазването им. Съгласно член единствен от Наредба № 9 от 25.04.2006г., със същата се утвърждават медицински стандарт "Трансфузионна хематология" и кръвен обем на кръводарители, като дейността по трансфузионна хематология се осъществява при спазване на стандарта по ал.1 и се изпълнява от всички лечебни заведения, в които се осъществява дейност по трансфузионна хематология.

Възражението за маловажност на случая и позоваването на чл.28 от ЗАНН е неоснователно. Касае се за обществени отношения по извършване на медицински дейности, свързани със живота и здравето на хората, и не са налице основания да се счита, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност, още повече че не се касае за изолиран единичен случай.

Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 363/23.03.2018г. постановено по НАХД № 6119/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: