РЕШЕНИЕ

 

№   1531            26.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: С.А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1620 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от Община Приморско, представлявана от кмета д-р Д. Г.  против решение № 591/10.05.2018г. постановено по а.н.д. №1083/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 171 от 29.11.2017г. на директора на БДЧР, с което за две нарушения на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.31 от с.з. на Община Приморско е наложена имуществена санкция в размер на по 1 000 лв. или общо 2 000 лв.

            С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение. Излагат се аргументи, че в административнонаказателното производство са допуснати груби нарушения на законовите разпоредби. От друга страна се навеждат и доводи за несъставомерност на деянието.      

            В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

            Ответната страна – Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно уведомена, не се представлява.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С наказателното постановление, Община Приморско е санкционирана за това, че в срок до 30.04.2017г. не е изпълнила предписанията, дадени от длъжностни лица към БДЧР в Констативен протокол с № 162Б/28.03.2017г., до кмета на община Приморско – 1. да осигури проводимост на обследвания участък от река Ропотамо, преминаващ през регулацията на с.Ново Паничарево, като извърши премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета и 2. да осигури проводимост на обследвания участък от дере, преминаващо през регулацията на с.Ново Паничарево, като извърши премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета и почисти битовите отпадъци.

            За констатираното нарушение, проверяващите органи са съставили констативни протоколи от първоначалната и последваща проверка, според които отговорно лице за изпълнение на дадените в тях предписания е кмета на Община Приморско. Въз основа на протоколите е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който е предявен на упълномощено лице, и въз основа на който е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на санкционираното лице до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание, без да разглежда спора по същество, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Намира, че АУАН е връчен на упълномощено лице и подписан от него с възражения. Съдът намира, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка се установяват от показанията на актосъставителя и писмените доказателства по делото. Посочва, че в конкретния случай при осъществяване на дейността си Община Приморско не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 155, ал.1, т.22 от ЗВ. Намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че правилно е определен и размера на санкцията от административнонаказващия орган - в размер на предвидения минимум, поради което същата е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, с тежестта на нарушението и засегнатите обществени отношения.

            Така постановеното решение е правилно.

            Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

            От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.03.2017 г. е извършена проверка на място от служители на БДЧP на река Ропотамо и на дере, в участъци на с.Ново Паничарево, община Приморско, област Бургас, във вр. с заповед № 126/28.02.2017г. на кмета на Община Приморско. В констативен протокол № 162Б/28.03.2017г. резултатите от проверката са отразени и е даден срок до 30.04.2017г. за извършване на действия по осигуряване на проводимост на речен участък в горното течение на река Ропотамо, преминаващ през регулацията на с.Ново Паничарево с обща дължина 900м. и на дере, преминачащо през с.Ново Паничарево и вливащо се в река Ропотамо с обща дължина на участъка 300м. При последваща проверка обективирана в констативен протокол № 450Б/19.06.2017г. е установено, че  дадените предписания с констативен протокол № 162Б/28.03.2017г. не са изпълнени. Въз основа на тези данни е съставен и АУАН № 430/19.06.2017 г., за това, че Община Приморско не e изпълнила предписанията в определения срок. АУАН е връчен и подписан от упълномощеното лице, което е възразило срещу акта и е записало, че към настоящия момент общината не разполага с финансов ресурс за изпълнение на предписанията.

            Предвид това, настоящата инстанция намира изложените в касационната жалба възражения за неоснователни. Не се споделят доводите на касатора, че при съставяне на АУАН има допуснато съществено нарушение. Видно от събрания по делото доказателствен материал, АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и подписано от него с възражения. По делото  е налично пълномощно от кмета на Община Приморско, с което Стела Чаговец, лицето подписало АУАН, е упълномощена да представлява общината пред Басейнова дирекция „Черноморски район“. Предвид това доводите, че Община Приморско не е била запозната със съставянето на акта, са несериозни.

            Правилно въззивният съд е приел, че при съставянето в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание.

            По същество, изцяло се споделят мотивите, изложени в оспореното съдебно решение, с които съдът е стигнал до извода, че     чрез бездействието си Община Приморско е осъществила от обективна страна състава на констатираното с акта нарушение. Въпреки задължителния си характер, тези предписания не са били изпълнени в определения срок, което от своя страна се установява по безспорен начин и от показанията на актосъставителя.

            Неоснователни са изложените аргументи, че е следвало да бъде ангажирана отговорността на кмета на Общината, защото именно на него са били дадени предписанията.

            В чл. 139, ал.1 от ЗВ е предвидено, че поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците. В процесния случай това е Община Приморско, поради което правилно именно на нея е наложена имуществена санкция. В дадените в КП № 162Б/28.03.2017 г. предписания изрично е записано, че собственик на обекта е Община Приморско, а кметът на Община Приморско е посочен в предписанието като отговорник, тъй като е физическото лице, представляващ общината, а не като адресат. Община Приморско като юридическо лице не може да бъде отговорник за изпълнение на дадените указания, юридическото лице – кмет обаче може да е адресат.

            Правилно районният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. При неизпълнение в указания срок на две предписания за осигуряване на проводимост на речното легло на река и на дере в границите на урбанизирана територия на населено място, не са налице изключващи или смекчаващи отговорността обстоятелства - същите не се отличават с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, в следствие на неизпълнението на дейностите могат да настъпят вреди за живота, здравето и имуществото на хората. Относно размера на наложените за всяко едно от нарушенията имуществени санкция, както е посочил и въззивния съд, той е определена в размер на предвидения минимум, поради което същата е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, с тежестта на нарушението и засегнатите обществени отношения и не подлежи на редуциране.

            Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №591/10.05.2018г. на Районен съд – Бургас постановено по а.н.д. № 1083/2018г.

                                   

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.