Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                

  1837   /   23.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С. Х. и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1619/2018 година 

 

          Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано e по жалба от процесуален представител на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас против решение № 674/28.05.2018 година по н.а.х.д. № 1256/2018 година на Районен съд – Бургас (РС). С обжалваното решение РС е отменил наказателно постановление № 02 -02024136/15.10.2013 година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (НП).

С НП на „Хелио – тур - с“ АД с ЕИК 102004621 за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.415 ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

Касаторът счита решението за неправилно. Излага твърдения за доказаност на нарушението и за неправилно установена фактическа обстановка от РС, която е довела до неправилно тълкуване на приложимото материално право, съответно – до отмяна на НП. Поддържа, че не е изтекла погасителната давност по закон, защото с предаването на постановлението за събиране от съдебен изпълнител  течащите срокове са били прекъснати.

Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

С НП дружеството е санкционирано за това, че към 16.07.2013 година не е изпълнило задължително предписание на инспекцията по протокол № 97/17.01.2013 година да изплати трудовото възнаграждение на С.С.Иванов с ЕГН ********** за месец ноември 2012 година в срок до 05.02.2013 година.

За да постанови решението си, съдът е приел, че НП е обжалвано в законоустановения срок, тъй като факта на връчването му на жалбоподателя не е доказан по несъмнен начин. Приел е, че към дата на съставяне на АУАН тримесечният срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН е бил пропуснат, както и че към момента на произнасяне по същество са изтекли всички давностни срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Касационният състав споделя мотивите на РС.

Доводите на касатора са неоснователни.

Според наказващия орган, срокът за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на 05.02.2013 година (в действителност на 31.01.2013 година – лист 25 стр. втора от н.а.х.д. № 1256/2018 година). От този момент е започнал да тече срока за реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

В ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл.80 от НК.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесната санкция – имуществена санкция (идентична по характер с административното наказание „глоба“, както обосновано е приел в решението си РС), приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакцията й след изменението обнародвано в ДВ бр.26/2010 година, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая, следва да бъдат приети мотивите на РС, че административнонаказателното преследване не е възбудено в тримесечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, защото за установяването на нарушението е била налице обективна възможност у администрацията, запозната с крайния момент, до който следва да бъде изпълнено даденото предписание.

Допълнително, нормата на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.3 от НК предвижда че, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 06.02.2013 година (работен ден). Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл.80 ал.1 т.5 от НК, и е изтекла на 07.08.2017 година.

Установеното обстоятелство е довело РС до единствения законосъобразен извод – отмяна на  НП.

Затова, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 674/28.05.2018 година по н.а.х.д. № 1256/2018 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: