ПРОТОКОЛ

 

Година 2016, 13.12.                                                                    град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                       VІ-ти административен състав

На тринадесети декември                        две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                     

Секретар: М.В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Александрова

административно дело номер 1615 по описа за 2016 година.

 

На именното повикване в 11.05 часа се явиха:

 

Жалбоподателят Х.Г.Г., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощия адвокат Г., преупълномощен от адвокат К., представя пълномощно.

Ответникът - началник на затвора Бургас, редовно призован, се явява лично комисар Б.М..

Явяват се свидетелите К.Г. и Д.И.П., редовно призовани.

 

Съдът, на основание чл.141 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, УКАЗВА на страните и пълномощника на страната, както и на всички лица, които присъстват в залата, че следва да спазват реда в съдебно заседание (изключени мобилни устройства, изразяване на становища и реплики, след предоставена от съда дума, задаване на въпроси към свидетели и вещи лица при спазване на установения процесуален ред и др.), да изпълняват разпорежданията на съда и да се въздържат от поведение и изказвания, които могат да бъдат определени като обида на съда, на страна, на представител, на свидетел и на вещо лице.

Предупреждава всички участници в процеса, че при неизпълнение на така дадените указания, ще им бъде наложена глоба на основание чл.91, ал.1, във вр. с чл.89 от ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.

 

СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.

 

На основание чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА, че след предходното съдебно заседание от ответника е постъпило писмено доказателство - копие от Дневник НО-23 за проверка на постовата.

АДВОКАТ Г. – Мисля, че това не е дневникът, който сме поискали.

ОТВЕТНИКЪТ М. – Има за отделните постове, има и от дежурния и командира. Представеното е от книгата, която е при главния надзирател, то се отнася и за други постове, това е книгата на главния надзирател.

АДВОКАТ Г. – Искаме да се представи въпросната книга за проверка. Ние твърдим, че проверка, въз основа на която е издадена оспорената заповед липсва в този дневник. Има дневник, изрично заявявам, дневника за конвойна и постова служба на пост №4. Вътре има задължение всяка проверка да бъде записана, преди да е извършена. Това е принципа. Да изискаме извадки от въпросния дневник.

Съдът изведе от залата свидетеля К.Г..

 

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д.И.П..

Сне самоличността на свидетеля, както следва:

Д.И.П., 43 години, неосъждан, без родство с жалбоподателя. Работя в Затвора Бургас като временно преназначен на длъжност „командир на отделение“.

Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване.

Свидетелят обеща да говори истината.

Разпитан каза:

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – Сещате ли се за случай, в който главният надзирател е донесъл някакво устройство и да се твърди, че е на надзирателя Х.Г..

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ П. – Да, въпросният случай беше на 11.05.2016г. Постови бях на КПП 1, пост номер 1, който е извън корпуса на затвора. Имаше след обед извършена проверка от длъжностни лица, от наблюдаващия прокурор Д.Х., заедно с друг прокурор, не се сещам за името му. Извършиха проверка на централен пост, на пост №4, пост №5 и на пост №1.

След като извършиха проверка на централен пост, отидоха на пост №4, където постови беше жалбоподателя, и след като се върнаха оттам и дойдоха на КПП, главният надзирател ми подаде мобилен телефон и каза „Вземи телефона на Х.”. Това беше мобилен телефон, черен на цвят, от тези, по-новите телефони, черен, с тъч скрийн. Не съм го разглеждал подробно, не съм го ровил в менюто, поех го от ръката му и го оставих при другите. Установих по вида му, че е мобилен телефон. Главният надзирател ми каза „Вземи телефона на Х. и го остави при другите“.

ВЪПРОС на СЪДА – Как си го получи след това Х.Г.?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ П. – Те, постовите излизат в почивка, тръгват си. Х. сам си го взе, но може и да съм бил сменен в това време, нямам спомен кога си го е взел.

ВЪПРОС на ОТВЕТНИКЪТ М. – Имате ли спомен колегата Х. да е оставял друг телефон на съхранение на КПП при застъпване на смяна?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ П. – Не е оставял друг телефон, единствено това нещо, други телефони нямаше.

ВЪПРОС на СЪДА – Същият ден, преди обяд, жалбоподателят оставял ли е телефон при вас и да си го е взел, или този ден видяхте въпросното „нещо“, само след като го е предал гл.надзирател?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ П. – Когато излизат в почивка си взимат телефона. Този ден съм го виждал да си взима това нещо, същото устройство, до обед.

ВЪПРОС на СЪДА – Виждал ли сте го някога, друг ден, да говори по този телефон ?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ П. – Естествено, за мен е черен телефон. Не мога да кажа същият ли е телефона, той си говори настрани.

Съдът освободи свидетеля от залата.

 

Съдът въведе в залата свидетеля К.Г.Г..

Сне самоличността на свидетеля, както следва:

К.Г.Г., 43 години, неосъждан, без дела и родство със страните.

Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване.

Свидетелят обеща да говори истината.

Разпитан каза:

 

ВЪПРОС на СЪДА – Спомняте ли си да сте извършвали проверка в затвора Бургас на 11.05.2016г. ?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – По това време аз бях прокурор в Районна прокуратура - Бургас. Спомням си за тази проверка много добре. Бях включен в заповед на Окръжна прокуратура Бургас, тъй като мой ангажимент в районната прокуратура беше да извършвам наблюдение на дейността на ареста, относно задържаните непълнолетни в него. Тъй като имах преки впечатления от мястото за лишаване от свобода, беше ми предложено да участвам в тази проверка. Имаше инструктаж каква е целта на проверката. Целта беше да бъдат установени и да бъдат иззети технически средства, мобилни телефони и други забранени вещи, за които беше получена информация в Окръжна прокуратура Бургас, че се употребяват от лишените от свобода. Също така беше обяснено на този инструктаж, че има такава информация, непотвърдена, че служители на затвора Бургас правят услуги в този смисъл на лишените от свобода.

Инструктажът беше проведен и на мен ми беше странно, че трябва да извършвам проверката лично, такъв ми беше инструктажа. С колегата Д.Х., тогава беше зам.окръжен прокурор, при осъществяването на тази проверка, ние влязохме на територията на затвора. Не бях сам, достатъчно на брой хора бяхме, беше планирана проверка от достатъчно на брой колеги, прокурори от Окръжна прокуратура и допълнение от Районна прокуратура, не съм бил специално определен за да извършвам проверка.

Ще кажа каквото си спомням. На територията на двора бях изпратен да извърша проверката на една кула. В тази кула имаше пост, кулата беше в ляво от входа на затвора, предполагам, че това е пост №4. Там влязох на проверка с лице, което се представи за главен надзирател, говоря по спомен. Преди това минахме да проверим с него друго помещение, мисля, че беше някаква дежурна част и оттам се насочихме към тази кула, от лявата страна на входната врата. Горе имаше едно момче, надзирател, това момче (посочва жалбоподателя) и ме поздрави докато чакахме. Явно това е момчето, той ме познава. Та, качихме се горе и аз го попитах „Има ли нещо забранено в теб, мобилен телефон, алкохол?“. Той каза „Имам мобилен телефон“. Взех го и го предадох на главния надзирател. На мен ми се струваше, че това не е толкова съществено нарушение, защото няма пряк достъп до затворниците, но от друга страна това е нормално, защото е нарушение на правилата и те са си взели необходимите мерки.

Телефонът, говоря по спомен, ако си бях поставил за цел да запомня, но не мога да бъда абсолютно сигурен за това, не ми направи впечатление за нов луксозен телефон, а по-скоро от този тип, с копчетата, но не съм сигурен, тъй като незнаех, че трябва да помня това, мина много време. Сигурен съм обаче, че беше мобилен телефон, и лицето, което проверявахме ми го даде. Аз не съм го претърсвал. Аз бях разочарован, че трябва да правя проверка на надзиратели, след като ми беше казано, че ще проверяваме затворници, но поради информацията, че и служители са замесени, на мен ми бяха поверени два поста. Това момче направи самопризнание „Имам телефон“ и ми го предаде. Аз го подканих като му казах „Ако има нещо забранено, да го предаде“. А той си призна, че има нещо забранено в себе си. Този мобилен телефон го дадох на главния надзирател.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – Какво намирате под „самопризнание“?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Ако погледнете тълковния речник означава „Си призна“. Тази дума се ползва от процесуалните закони в определен смисъл, но в българския език смисълът е по-широк.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – По какъв начин се убедихте, че е мобилен телефон - включен ли беше, или просто го взехте и го предадохте?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Аз много добре знам какво е мобилен телефон и не може да се сбъркам. Дъщеря ми ползва МР3, това момче нямаше МР3 плеър, това беше мобилен телефон и няма как да сбъркам нещо такова, това си беше мобилен телефон, а дали работи, дали има батерия, дали има сим карта, не съм гледал, взех го и го предадох на неговия началник.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – И лично на вас ви го даде, а цветът, моделът, марката, какви бяха?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Не се сещам.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – А предаването на телефона, от къде го извади, как стана?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Извади го, в него беше, някъде в неговите джобове и ми го даде с неговата ръка. Спомням си го безусловно.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – Някъде документално отрази ли се проверката и предаването.

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Аз съм написал доклад за проверката където трябва.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – А в затвора, някъде отрази ли се?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Нямам представа.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – Как влязохте на територията на затвора?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Прокуратурата има достъп до затворите и нейно задължение е да ги проверява и когато се представиш, че отиваш на проверка, те посреща служител и ти осигурява достъпа.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. А какво се случи с това устройство?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – С този мобилен телефон ли, аз си спомням, че го предадох на главния надзирател и не знам какво се е случи с него по-нататък.

Аз бях до там с проверката. Когато свърших, ме поканиха в един от кабинетите, стоях пасивно и чаках да свършат моите колеги и всеки написа доклад за проверката.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – От самия пост с главния надзирател заедно ли слязохте?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Слязохме заедно от поста. Попаднахме в едно помещение, което е празно пространство и той продължи леко и косо в ляво, а аз продължих отделно. Оттам нататък не сме се виждали.

ВЪПРОС на ОТВЕТНИКЪТ М. – При проверката бяхте тримата, с надзирателя, някой коментирал ли е, че това не е мобилен телефон.

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Не се е случвало.

ВЪПРОС на ОТВЕТНИКЪТ М. – При въпросът ви за забранени вещи, единствено беше извадена тази вещ ли? Имаше ли друга вещ, МР3-ка например?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – МР3-ка нямаше, имаше само мобилен телефон.

ВЪПРОС на АДВОКАТ Г. – Остана ли някой от вас със съмнение, че стана въпрос не за мобилен телефон, а за друга вещ?

ОТГОВОР на СВИДЕТЕЛЯ Г. – Не. Аз разговарях с проверяваното лице, то ми даде телефона и го нарече мобилен телефон.

АДВОКАТ Г. – Нямам повече въпроси.

ОТВЕТНИКЪТ М. – Нямам въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Направих разноски, за които претендирам.

Съдът указа на свидетеля да представи доказателства за исканите разноски и го освободи от залата.

 

АДВОКАТ Г. – Не е изпълнено нашето искане, държим да се представи извлечение от страниците за пост №4 за датите от 10.05.2016г. до 12.05.2016г. Може и само за 11 май 2016г. да бъде представен Дневник за извършени проверки на патрулно-постовата и конвойна служба на пост № 4, като твърдим, че всяка една проверка, която се извършва на пост №4 трябва да бъде отразена в този дневник.

ОТВЕТНИКЪТ М. – Нищо няма да установим от това, но ще го представим. Прокуратурата има достъп до затвора и когато дойде прокурор те имат достъп навсякъде, те могат да бъдат представени от Окръжна прокуратура.

 

По доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи копие от дневника за извършени проверки на патрулно-постовата и конвойна служба на пост № 4, отразяващ извършените в него записвания в периода от 10.05.2016г. до 12.05.2016г. включително.

ЗАДЪЛЖВА административният ръководител на Окръжна прокуратура Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването, да представи по делото копие от своя заповед № РД-04-77/27.04.2016г. и копие от заповед № РД-04-192/25.04.2016г. на главния прокурор на РБългария.

 

Поради необходимостта от събиране на доказателства, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.02.2017г. от 10.40ч., за която дата и час страните са длъжни да следят сами и се считат за редовно призовани.

Да се изпрати съобщение на административния ръководител на Окръжна прокуратура Бургас.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.42 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: