Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  277            /22.02.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 160/2017 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е касационна жалба, подадена от Х.В.К. с ЕГН ********** с посочен адрес *** против решение № 56/19.12.2016 година по н.а.х.д. № 240/2016 година на Районен съд – Малко Търново (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0299-000205/15.09.2016 година на началника на РУ – Малко Търново при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на К., за нарушения на чл. 174 ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Касаторът оспорва решението като излага доводи по съществото на спора. Твърди, че РС не е отчел факта, че след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство, К. е следвало да получи талон за медицинско изследване, а за издаване и опит за връчване на такъв няма доказателства по делото. Заявява, че съдът е тълкувал едностранчиво обстоятелствата, установени по спора.

Иска отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на РС.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Х.К. е санкциониран, като водач на МПС, за това, че на 12.09.2016 година, около 00:10 часа в град Малко Търново, на улица „Георги Кирков“, като водач на МПС във видимо нетрезво състояние е управлявал автомобил с регистрационен № ****, отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер, за употреба на алкохол, като отказал и да получи талон за медицинско изследване № 0129521.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано от фактите по делото.

Решението е законосъобразно.

Не е налице никакво нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на НП пред РС.

Решението е обосновано. РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

В съдебното производство пред РС са разпитани като свидетели Р.Ж. (актосъставител), К. П., Н. А. и Д. Й. (очевидци на нарушението). В показанията си (лист 54 – 55 от н.а.х.д. № 240/2016 година) свидетелите описват идентична обстановка по констатиране на нарушението – като време, място и обстоятелства. Затова съдът, законосъобразно е кредитирал показанията, съпоставил ги е с писмените доказателства, които е изискал и е направил мотивиран извод за доказаност на нарушението.

Не е допуснато съществено нарушение в НП при описанието на фактическата обстановка по извършване на нарушението, което не е отчетено от РС. В постановлението  времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени достатъчно изчерпателно. Действително при описание на нарушението, наказващият орган е преписал дословно хипотезата на санкционната норма в обстоятелствената част на НП, непосредствено преди правната квалификация на деянието. Този подход, обаче, не засяга правото на защита на наказания, защото в предходния абзац на постановлението се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че РС не е отчел обстоятелството, че на нарушителя не е бил издаван талон за медицинско изследване. Талон е издаден, а върху него надлежно е удостоверено, че Х.К. е отказал да го получи (лист 20 от н.а.х.д. № 240/2016 година).

Решението на РС следва да се остави в сила.                                                              

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/19.12.2016 година по н.а.х.д. № 240/2016 година на Районен съд – Малко Търново.

 

Решението е окончателно.

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: