Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 486 /18.03.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                   ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.К. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 160/2016. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът РИОСВ Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт А.К. е оспорил решение № 145 от 25.11.2015г. постановено по АНД №376/2015г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменено наказателно постановление №98/25.09.2015г. на директора на РИОСВ Бургас. С наказателното постановление на „Метал респект 1” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. за нарушение на условие ІІІ, т.2 от Решение №02-ДО-430-00/08.04.2013г. издадено от РИОСВ Бургас на осн. чл.136, ал.2, т.1, предл.първо от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Касаторът счита, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е основателна и иска да бъде уважена, а обжалваното решение - отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

В процесния случай районният съд е отменил наказателното постановление заради констатиран тежък порок в компетентността на актосъставителя, който е довел до опорочаване на цялото производство. По тази причина обсъжданията на касационния състав, на осн. чл.218, ал.1 от АПК следва да се ограничат до тези рамки.

По делото не е спорно, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен от К.К. - служител в сектор „ППОИ” при ОД МВР Бургас. Като свидетел по акта е друг служител на ОД на МВР Бургас. Процесното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказания субект, е нарушение на решението, издадено на осн. чл.71, ал.1 във вр. с чл.35 от Закона за управление на отпадъците. Приложената санкционна норма е чл.136, ал.2, т.1 от ЗУО.

Съгласно чл.157, ал.2 от ЗУО, нарушенията по чл.135-138 (където е обхваната и приложимата в случая санкционна норма) се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а според чл.157, ал.4 наказателните постановления по ал.1, ал.2 и ал.3 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, както и от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице в случаите на ал.1. Тъй като конкретния казус попада в приложението на чл.136, ал.2 от ЗУО и относима към компетентността на актосъставителя е нормата на чл.157, ал.2 от ЗУО, то наказващия орган следва да е министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

Конкретното нарушение не е констатирано от лице, което според чл.157, ал.2 има право да установява такива нарушения с АУАН – служителите на МВР не са нито директора на РИОСВ, нито притежават оправомощаване в надлежна форма от този директор.

С оглед разпореденото в чл.157, ал.4 от ЗУО наказателното постановление също е издадено от некомпетентен орган, защото компетентен да го издаде не е директора на РИОСВ, а министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице. Директорът на регионалната инспекция може да е от кръга на оправомощените лица, но по делото, както пред районния съд, така и пред настоящия не са представени доказателства за такова оправомощаване. По тази причина правилно районния съд е приел, че както АУАН така и наказателното постановление не са съставени и издадени от компетентен орган. Този порок е съществен и влече незаконосъобразност на финализиращото административнонаказателната процедура наказателно постановление.

Вярно е, както твърди представителят на прокуратурата в съдебно заседание, че законът за управление на отпадъците предоставя правомощия и на органите на МВР да установяват нарушения с АУАН с разпоредбата на чл.157, ал.5 от ЗУО. Това правомощие обаче е ограничено само до нарушенията на чл.133, ал.3 и чл.145 от ЗУО. След като процесното нарушение се санкционира на основание чл. 136, ал.2 от ЗУО, то органите на МВР очевидно не разполагат с компетентност да съставят АУАН за него.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №145 от 25.11.2015г. постановено по АНД №376/2015г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: