РЕШЕНИЕ

 

                                    458                    дата  11 март 2015г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 05 март 2015 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 160 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Председател на Държавна агенция за закрила на детето против Решение № 1823/19.11.2014г. постановено по НАХД № 4151/2014г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № РД-17-11/11.08.2014г., с което, за нарушение на чл.11а, ал.1 от Закона за закрила на детето и на основание чл.45, ал.12 от с.з., на „СКАТ“ ООД, гр.Бургас с ЕИК 812104705 представлявано от управителя В. С., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото НП и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и поддържа становището, че не е било взето съгласието на двамата родители за излъчване на малолетното дете в телевизионното предаване.

Ответникът по касация се  представлява от пълномощник, който пледира за оставяне в сила на съдебния акт, като посочва, че изводите на наказващия орган почиват на неясна фактическа база, както и е налице неяснота на сведенията, за които се твърди да са били разпространени.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на  жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Ответникът по касация „СКАТ“ ООД, гр.Бургас е санкциониран за това, че

в излъчвано на 30.11.2013г. от дружеството телевизионно предаване „Паралакс“ на тема „Съдийската камора в Смолян мъсти на малката Жасмина“ са били разпространени сведения и данни за малолетното дете Ж. С. Ч., като е бил показан образа на детето, неговите имена, ЕГН, населено място, имена на родителите и семейна история, без да е изискано и получено писмено съгласие на майката, в нарушение на чл.11а, ал.1 от ЗЗД. Съдът е обосновал извод за отмяна на издаденото НП, като е приел, че в проведеното административнонаказателно производство, наказващият орган не е установил дали е дадено съгласието на майката. Посочено е, че в нормата на чл. 11а ал.1 от ЗЗД не се изисква определена форма на изразеното съгласие - писмена или устна и няма изискване то да се дава и от двамата родители заедно и след като това обстоятелство не е изследвано, а е определящо за съставомерността на административното нарушение от обективна страна, е допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, което обосновава отмяна на  наказателното постановление на това самостоятелно основание.

Решението е неправилно.

Съгласно чл.11а, ал.1 от ЗЗД сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл.7, ал. 1 от ЗЗД. Дефинитивната норма на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗД, определя като "сведения и данни" по смисъла на този закон, всяка информация за детето по смисъла на Закона за защита на личните данни. От своя страна ЗЗЛД регламентира като „лични данни“ всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Специфичните признаци са тези визирани в нормата на § 1, т.16 от ДР на ЗЗЛД, съгласно който това са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. Безспорно е и в частност това не се отрича от санкционираното дружество, че в телевизионното предаване е бил показан образът на детето, неговите имена, ЕГН, което напълно се вмества в хипотезата на „лични данни“ по смисъла на посочените правни норми. За тяхното разгласяване е необходимо съгласието на неговите родители. В мотивите на решението районният съд се е позовал на твърдението на бащата, че е дал писмено съгласие за изнесените данни в телевизионното предаване. В административнонаказателната преписка настоящият съд не констатира наличието на подобно писмено съгласие, поради което изводът на съда за неговото наличие е явно необоснован и не почива на доказателствата по делото. Действително законът не е поставил изискване за форма на съгласието, но по делото не са налице индикации и за устно съгласие от страна на бащата на детето, за чието установяване не са налице ограничения в процесуалните способи и доказателствени средства. В този смисъл, въз основа на наличните по делото доказателства не може да се обоснове извод за дадено съгласие от страна на бащата. Безспорно е, че не е налично съгласие от страна на майката на детето. Районният съд е посочил, че наказващият орган не е изследвал това обстоятелство. След като по преписката не са налични данни нито за писмено нито за устно съгласие от страна майката, санкционираното дружество също не представя такива, от негова страна дори не се отрича тяхната липса и в този смисъл не е налице спор досежно отсъствието на съгласие, остава неясно какво точно изследване е трябвало да извърши наказващият орган. Липсата на дадено съгласие е отрицателен факт и ако той е неверен, не органът, а дружеството е този, който следва да доказва наличието на съгласие. Напълно не се споделя тълкуването на съда, че законът не изисква съгласието на двамата родители, като се е позовал и на данни, че съдебното решение относно предоставянето на родителските права спрямо малолетното дете не е влязло в сила. Нормата на чл.11а, ал.1 от ЗЗД съгласно която  сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители не предполага никакво двусмислие и в този смисъл не е налице необходимост от тълкуването й. Употребеният израз „съгласието на неговите родители“ е съвършено ясен и означава именно двамата родители, поради което остава неясно защо съдът е преценил, че не е налице изискване двамата родители да дават съгласие по смисъла на горната норма. Що се отнася до извода, че въпросът относно родителските права все още не е бил окончателно решен, този извод също е необоснован, като съдът е почерпил информация от писмо на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Златоград, съставено за целите на друго административно производство по предоставяне на социална услуга, но след извършена служебна справка настоящият съд констатира, че към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, вкл. и към момента на извършване на нарушението – 30.11.2013г., този въпрос е решен с влязлото в сила Решение № 96/19.05.2012г. по гр.дело № 439/2011г. на Районен съд – Златоград, оставено в сила с Решение № 110/27.03.2013г. по гр.дело № 302/2012г. на Окръжен съд – Смолян, което не е било допуснато до касационно обжалване с Определение № 1103/01.10.2013г. по дело № 3727/2013г. на ВКС - окончателно и влязло в сила в деня на постановяването му.   

На основание изложените мотиви следва да се приеме, че поради липса на доказателства в административната преписка двамата родители на малолетното дете да са дали съгласие за разгласяване на негови лични данни в излъчено телевизионно предаване, съставът на административно нарушение по смисъла на чл.11а, ал.1 от ЗЗД е осъществен и на това основание правилно е била ангажирана отговорността на дружеството съобразно санкционната норма на чл.45, ал.12 от ЗЗД.    

Съдебното решение, като неправилно, следва да се отмени, като съобразно изложените мотиви наказателното постановление следва да се потвърди, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1823/19.11.2014г. постановено по НАХД № 4151/2014г. на Районен съд – Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-17-11/11.08.2014г. издадено от председателя на Държавна агенция за закрила на детето.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: