Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 530             08.03.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 160 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х.И.Г., ЕГН ********** *** против решение №224/12.12.2012г. постановено по НАХД №217/2012г. на Районен съд Средец, с което е потвърдено наказателно постановление №334/13.08.2012г. на началника на РУП Средец, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, а на основание чл.185, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на касатора е наложено адм. наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт, както и самото НП като незаконосъобразни. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът в съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Ответникът по касация – началника на РУП Средец,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Средец е образувано по жалба на Х.И.Г., ЕГН ********** *** против наказателно постановление №334/13.08.2012г. на началника на РУП Средец, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, а на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на касатора е наложено адм. наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като и двете нарушения са доказани с допустими в адм. Наказателното производство доказателствени средства и сочат на изводи, идентични с възприетите от АНО.

Част от решението на Районен съд – Средец е неправилно и следва да се отмени, а в останалата част същото следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

Основателно е оспорването от касатора по повод неизяснената фактическа обстановка в процесното НП. Първоинстанционният съдебен състав е възпроизвел механично обстоятелствената част на спорното НП, в което правилно е констатирана липсата на надлежна регистрация на верижната техника управлявана от жалбоподателя по ЗДвП, но тази констатация неправилно е преценена като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Видно от събраните по делото доказателства, в конкретния случай се касае за управление на верижна техника, описана като багер модел “Комацу”. Касае се за самоходна техника, която изобщо не попада в обхвата на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която е приета на осн. чл.140 и чл.142 от ЗДвП, видно от ПЗР на самата Наредба. Съгласно чл.1, ал.3 от същата наредба, не подлежат на регистрация по реда определен в нея - верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; За изброената техника са валидни разпоредбите на НАРЕДБА № 7 от 23.03.2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, която в своя чл.7 предвижда като част от регистрацията на съответната техника и изготвяне на особена регистрационна табела с регистрационен номер. Доколкото обаче, наредбата е издадена на осн. чл.11, ал.9 от Закона за регистрация на земеделска и горска техника, компетентен да упражнява контрол за нарушения по този особен закон и издадените в негово изпълнение подзаконови нормативни актове е Контролно-техническата инспекция и актосъставителят, както и АНО се явяват некомпетентни органи за провеждане на адм. наказателно производство за подобна форма на бездействие, която сама по себе си представлява нарушение на разпоредбата на чл.10а от ЗРКЗГТ и следва да бъде санкционирано с предвиденото в разпоредбата на чл.22б от същия закон наказание. От друга страна следва да бъде посочено и това, че независимо от липсата на материална компетентност, актосъставителят е изследвал единствено наличието на регистрация по предвидения в ЗДвП и подзаконовите му актове ред, но изобщо не се твърди да е извършил проверка за наличие на регистрация по Наредба №7 от 23.03.2010г., поради което това обстоятелство нито е изследвано нито е доказано.

От друга страна е безспорна компетентността на длъжностните лица служители на МВР да съблюдават спазването от страна на водачите на ППС на всички изисквания и правила за движение по пътищата за обществено ползване, каквито, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДвП са всички пътища, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В тази връзка като надлежно доказано се възприема нарушението на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП, изразило се в конкретния случай в причиняване на имуществени вреди от участника в движението, а именно скъсал жица от електропреносната мрежа на ЕВН Електроразпределение АД , гр. Пловдив, като от субективна страна деянието е извършено небрежно, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди обществено вредния характер на нарушението си и неговия резултат но не го е сторил. Като при така установеното нарушение същото правилно е санкционирано с разпоредбата на чл.185 ЗДвП с глоба в размер на 20,00 лева.

Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази последна хипотеза попада и настоящия случай, поради което правилно на основание чл.4, ал.2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, на водача са били отнети 4 к.т.

При преценка на законосъобразността на тази административна мярка съдебният състав взема предвид санкционния й характер и обстоятелството, че към момента на провеждане на настоящото съдебно производство е приета нова  наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В същата липсва предвидено отнемане на контролни точки при ПТП, поради което тя се явява по-благоприятна за нарушителя и следва да бъде приложена спрямо него, като НП бъде отменено и в тази му част.

            С оглед изложените съображения, съдът намира, че са налице част от твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон следва да бъде частично отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №224/12.12.2012г. постановено по НАХД №217/2012г. на Районен съд Средец, с което е потвърдено наказателно постановление №334/13.08.2012г. на началника на РУП Средец, в частта, в която за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187, ал.1, т.1 от ЗДвП на Х.И.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и в частта, в която е постановено отнемане от Х.И.Г., ЕГН ********** *** на четири контролни точки и вместо него ПОСТАНОВИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №334/13.08.2012г. на началника на РУП Средец, в частта, в която за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187, ал.1, т.1 от ЗДвП на Х.И.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и в частта, в която е постановено отнемане от  Х.И.Г., ЕГН ********** *** на четири контролни точки.

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №224/12.12.2012г. постановено по НАХД №217/2012г. на Районен съд Средец в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.