Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 566          Година 19.04.2012      Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 160 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Г.К.А. *** против решение № 1 на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № А 836/01.12.2011г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Айтос. В жалбата се прави искане да му бъде отпусната сумата от 291,84 лева на основание чл.16, ал.2 от ППЗСП, а не сумата от 150 лева, която му е отпусната със заповед № А 836/01.12.2011г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Айтос.

Ответникът – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Айтос, редовно уведомен, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Г.К.А. е подала молба-декларация вх.№ А-836/04.11.2011г. до директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос, за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала потребност за покриване на разходите по лечение. Лицето е декларирало, че е сам и неженен и  брутния му доход за предходния месец е 186,75 лева. Към молбата са приложени декларация по закона за защитна на личните данни, експертно решение № 0844-067 от 06.04.2011г., фактура за закупени лекарства, рецептурна бланка и епикриза, медицинско направление и направление за хоспитализация.   

По молбата-декларация е изготвен социален доклад в който е направено и предложение да се отпусне еднократна парична помощ за покриване на разходите по лечението и част от разходите по закупуване на лекарствени средства.

Със заповед № 836/01.12.2011г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” общ.Айтос е отпусната на жалбоподателя еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП в размер на 150 лева. Заповедта е обжалвана по административен ред и с решение № 1 на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас, жалбата е отхвърлена. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни потребности от лицето са направени разходи в размер на 167 лева, с оглед на което е отпусната помощ в размер на 150 лева. В административната преписка не се съдържат доказателства за съобщаване на решението на жалбоподателя, поради което следва се приеме, че подадената от него, чрез административния орган жалба вх..№ 94ГГ-1/20.01.2012г. е в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Макар, че в жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се сочи, че се обжалва решение № 1 на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас, с оглед нормата на чл.98, ал.2 от АПК следва да се приеме, че предмет на обжалване е отказа на  Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Айтос да отпусне еднократна помощ до заявения от лицето размер на 291,84 лева.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването.Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като съгласно ал.2 те се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. Съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл.16, ал.1 от ППЗП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно, като съгласно ал.2 тази помощ е до петкратния размер на гарантирания минимален доход и се определя със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” или от упълномощено от него длъжностно лице.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане” Айтос, съобразно предоставените му правомощия с нормата на чл.16, ал.2 от ППЗСП.

В хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изпълнена е предвидената процедура, като относно обстоятелствата по чл.12, ал.2 от ЗСПП е съставен социален доклад от който се установява семейното, имотното и здравословното състояние на заявителя, въз основа на който доклад е издадена заповед по чл.16, ал.2 от ППЗСП, с която искането на лицето за отпускане на еднократна помощ е частично уважено.

При постановяване на процесната заповед, административния орган е приел, че са налице предпоставките по чл.16, ал.1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ, а именно – инцидентно възникнала за заявителя здравна нужда във връзка с която са закупени лекарствени средства, лицето не е получавало такава помощ в рамките на годината и съобразно семейното, имотното и здравословното му състояние е отпусната сумата от 150 лева, представляваща част от направените разходи за закупуване на лекарствата, съгласно представената фактура № 586/17.11.2011г. издадена от „Аквамарин 2007” ЕООД. Тази фактура е издадена за покупката на две лекарства – „Нивалин” на стойност 104 лева без ДДС (124,80 лева с ДДС) и „Сомазин” на стойност 139,20 лева без ДДС (167,04 лева с ДДС).

От представено по делото писмено становище на ответника и това изразено от него в проведеното съдебно заседание, става ясно, че в случая е отпусната сумата от 150 лева, покриваща част от направените разходи за закупуване на лекарството „Сомазин”. По отношение на разходите за другото лекарство се сочи, че то се реимбурсира от НЗОК, но не е изписано от специалист и не е вписано в рецептурна книжка и г-н А. не е използвал полагащото му се частично намаление от НЗОК. Сочи се, че ако лицето е било предприело необходимите действия е можело да ползва правата си, като здравноосигурено лице и да мине през лекар-специалист, който да му отпусне това лекарство по съответния ред и част от стойността му да се поеме от НЗОК. Твърди се, че не може на две нормативни основания да се ползват помощи от Държавата.

От жалбоподателя се оспорва становището на ответника, като се твърди, че лекарството е изписано от лекар-невролог и то не се изписва по здравната каса за неговото заболяване.

Не е налице спор по делото, че жалбоподателя е човек с трайно увреждане по смисъла на § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хора с увреждания, тъй като с експертно решение на ТЕЛК му е определена 100 % ТНР, видно от решението на директора на РДСП-Бургас. В резултат на влошено здравословно състояние лицето е насочено за хоспитализация от личния си лекар д-р Балев. Видно от съставения социален доклад Г.А. живее сам, на 59г. неженен, общия му доход е 186,75 лева, живее в съсобствено жилище, което не може да бъде източник на допълнителен доход, не притежава друга движима и недвижима собственост, която може да е източник на допълнителен доход, не е извършвал прехвърляне, продажба или дарение на недвижим имот, през последните 5 години, не е сключван договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, не е регистриран като едноличен търговец и не е собственик на капитал на търговско дружество.    

От съдържанието на нормата на чл.16, ал.1 от ППЗСП се установява, че тази помощ се отпуска еднократно за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на жалбоподателя със сума над отпуснатите общо 150 лева, тъй като е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер за 2011г.. Посредством представената фактура се доказва, че лицето е направило разходи за закупени лекарства на обща стойност 291,84 лева, който са му предписани от личния лекар на 16.11.2011г., след като видно от представената по делото епикриза из.№ 2886г. от „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация” е бил хоспитализиран на 07.11.2011г. и изписан на 14.11.2011г.. Също така не се спори по делото, че закупените медикаменти са във връзка с лечение на заболяването за което е бил хоспитализиран, като по делото липсват доказателства лицето да е получавало тези  лекарства безплатно и/или частично реимбурсирани от НЗОК. В случая посредством представената по делото рецепта с която са изписани лекарствата се установява, че лицето действително се нуждае от тях и направените за закупуваните им разходи следва да се квалифицират, като инцидентно възникнала жизненоважна потребност, като заплащането им безспорно е довело до отклонение от обичайния начин на живот на лицето, с оглед на обстоятелството че те надвишават повече от един път и половина месечните му доходи.

В допълнение следва да се има в предвид, че действително лекарството нивалин е включено в позитивния лекарствен списък, но не е налице спор по делото, че жалбоподателя не е получил лекарството безплатно или частично реимбурсирано от НЗОК, поради което направеното от ответника възражение, че се ползват помощи от Държавата на две основание е неоснователно. Също така, възраженията, че лицето е следвало да посети лекар-специалист, който да изпише лекарствата, за да могат те да бъдат реимбурсирани от НЗОК са неоснователни. След като няма пречка лечението на лицето да бъде проведено от личния му лекар и той да предпише необходимите за това лекарства, въз основа на представената му епикриза, то няма как да бъде задължен общо практикуващия лекар да не изписва той лекарствата, а да издаде направление за специалист, като общоизвестен факт е, че броя на тези направление са ограничени, съответно ако жалбоподателя посети лекар-специалист без такова направление, той би дължал заплащане на съответната такса, тоест допълнително би се отежнило и без това нелекото му финансово състояние.

Предвид изложеното съдът счита, че в оспорената заповед неправилно е приложен материалният закон от административния орган. Г.К.А. отговаря на всички условия за отпускане на исканата еднократна помощ за инцидентно възникналите му здравни потребности по реда на чл.16 от ППЗСП, като искания от него размер е в рамките на максимално предвидения от законодателя, поради което отказа да се отпусне тази помощ до заявения от лицето размер – 291,84 лева е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказа на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Айтос да отпусне на Г.К.А. ***, еднократна помощ по чл.16 от Правилника за приложение на закона за социалното подпомагане над размера от 150 лева до размер на 291,84 лева.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Айтос за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: